Новата година не донесе съществено раздвижване на общественото мнение по текущите политически проблеми, сочи изследване на Галъп.

Отново приблизително равни изглеждат дяловете на отговарящите със "за" и "против" по важните въпроси за съдбата на правителството: оставка, предсрочни избори, протести и т.н. Обществените нагласи са придобили трайна структура, а предстоящата предизборна надпревара вероятно ще доведе и до още по-сериозно втвърдяване на позициите на двата лагера, които се очертаха в последните месеци.

Намаляването на демонстрациите не отменя готовността за протест. Една пета от запитаните твърдят, че биха участвали в протест срещу правителството, а 5% твърдят, че вече са го направили (съвсем условно това отговаря на близо 300 хиляди души).

Това показва януарското издание на Политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" – ежемесечното независимо проучване на общественото мнение, проведено между 9 и 16 януари чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна.

Близо 40% смятат, че протестите трябва да продължат, а също толкова са на обратното мнение. Една пета от запитаните вярват, че ако протестите продължат, те ще успеят да доведат до оставка на правителството и предсрочни избори. 50% обаче са скептични по отношение на успеха на протестите. В отговорите на тези въпроси се отразяват и позициите на различните партии.

Основните институции остават със сравнително ниски нива на доверие, но най-трудните дни за президента изглеждат отминали. Недоверието в институцията е на по-ниски нива в сравнение с предходния месец и обхваща половината от българите. Доверието пък е близо една трета. Почти толкова са позитивните оценки и за правителството, а негативните се стабилизираха на нива от около 60%.

Сравняването на исторически периоди не е докрай коректно, но в последната половин година и президент, и правителство оставиха усещането, че спадът в подкрепата идва в рекордно ранен етап от мандата. Парламентът пък остава на обичайните от десетилетия ниски нива на доверие – през този месец 14% от запитаните декларират одобрение за институцията.

67% от българите са песимистично настроени за посоката на развитие на страната, оптимистите са 17%. Подобни нива се отчитат от началото на протестите през февруари 2013 г. насам и са свързани с непрекъснатото усещане за политическа криза.

То подхранва и общото желание за намиране на консенсус. Над 90% от респондентите споделят мнението, че сега повече от всякога е необходимо национално съгласие.

Въпреки това, само 28% се съгласяват с твърдението "ГЕРБ и БСП трябва да се разберат да управляват заедно". По-непримирими към такава перспектива изглеждат привържениците на опозиционните сили.

Очевидно, на принципно ниво ясно се осъзнава необходимостта от обществено успокояване, но на конкретно равнище конфронтацията между електоратите на основните партии продължава да е остра.

Няма съществени размествания и в подкрепата за политическите личности. Прави впечатление сравнително ниската разпознаваемост на министрите в правителството. Освен Орешарски, който е по-близо до по-рейтинговите фигури с доверие сред около една трета от българите, изпъкват и имената на Цветлин Йовчев и Драгомир Стойнев.

Привържениците на БСП продължават да изглеждат малко по-мобилизирани от тези на ГЕРБ. Разликите между двата електората правят ситуацията в реални избори трудно предвидима. ДПС остава на обичайно стабилните си нива на заявени електорални предпочитания. Изследването е правено преди развитието на сюжета с АБВ, който внася допълнителна неяснота.

Електоралният потенциал на Реформаторския блок му дава възможност за място в следващ парламент. Основната въпросителна пред формацията е каква част от подкрепата за партиите от блока ще се преобразува в подкрепа за самата коалиция. В месечните си изследвания тестваме и отношението към евентуално сътрудничество на Реформаторския блок с ГЕРБ – този въпрос разделя привържениците на реформаторите и поставя още една задача за решаване.

Увеличават се изгледите за присъствие в следващия парламент на новото движение на Николай Бареков "България без цензура". Очакваното взаимодействие с ВМРО може да се окаже важно за по-сигурното преминаване на бариерата, защото електоралният потенциал на ВМРО от близо процент би бил важна добавка към утвърждаващата се електорална база на "България без цензура".

Седмиците на скандали около "Атака" – преди и след Нова година – може да подействат мобилизиращо на твърдите привърженици на Сидеров, на засега явно по-скоро заплашват шансовете на партията. Към това се добавя и известното успокояване по темите около бежанската криза, от която се очакваше да е хранителна среда за радикални формации. Комбинацията от тези фактори може окончателно да върне подкрепата за "Атака" на ниските нива отпреди миналогодишните февруарски протести, които позволиха влизането на партията в парламента.

На фона на евентуална низходяща тенденция при "Атака", сред формациите в тази ниша по-реални са изгледите за самостоятелно влизане в следващ парламент на Националния фронт за спасение на България. Партията има и по-видим потенциал за постигане на евродепутат. Всичко това обаче ще зависи от коалиционните взаимодействия, както и от преодоляването на затварянето на партията в определени региони и сред зрителите на телевизия СКАТ.

Експертният анализ на базата на данни от различни наши индикатори и политологична оценка показва, че от днешна гледна точка очакванията са на европейските избори през май да гласуват около и над 2,5 милиона души, което поставя бариерата около 150 хиляди гласа.

Изключително рано е за прогнози за евроизборите, но от перспективата на януари силите на двете основни партии изглеждат изравнени. Възможностите на ДПС са добри, а реални изгледи за влизане в Европейския парламент имат Реформаторският блок и България без цензура. НФСБ има своите шансове, а от днешна гледна точка за "Атака" ще е трудно да има евродепутат.

Целта пред всяка една от тези формации към днешния ден изглежда едно евродепутатско място. Преразпределянето на гласовете на онези, които останат под бариерата, може да даде и неочаквани "бонуси" на някого, а е възможно и никой от споменатите да не прескочи бариерата. Така се очертават две "състезания" - на въпросните по-малки формации, както и на първите две партии. Двете надпревари вероятно ще бъдат обединени от съизмерването на "проправителствени" и "антиправителствени" сили.

По-спокойно в сравнение с предни месеци звучат данните за бежанския въпрос - малцинство от 28% споделя крайното становище, че България не трябва да приема бежанци и трябва да изгони вече влезлите. Повече от половината българи възприемат хуманната позиция, че трябва да се помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт. Пикът на проблема с бежанците и нелегалната имиграция засега изглежда отминат.