Българинът се бие в гърдите и се гордее. Той е патриот. Но дойде ли време за спорт, започва да мрази. И то истински. С цялата си душа. Толкова силно, че чак се чувства в рая.

И олимпиадата в Сочи не прави изключение. 5 милиона специалисти срещу 18 спортисти. Битката е предварително решена, нали? Всеки един удар по тях те кара да се чувстваш горд. Защото последният, който не разбираше от спорт, умря преди 5 години. Такова отношение може да се срещне само у нас. И никъде другаде.
За да не съм голословен, давам и пример. Най-добрият ни бегач беше Славчо Батинков от Нареченски минерални бани. Точно преди олимпиадата в Солт Лейк Сити спечели зелена карта и замина за САЩ. Остана в Портланд, Орегон, и веднага започна две работи, за да издържа семейството. Съпругата му Невяна, бивша националка по хандбал, също.

Славчо имаше квота за участие и си стегна багажа за Юта. Детето обаче се разболява и Невяна отива угрижена в детската градина. Шефката веднага забелязва. И тя обяснява, че има проблеми, а мъжът  тръгнал на олимпиада. “Как така, човек от Портланд е на олимпиадата?”, е реакцията. И следва нещо неочаквано. Извикана е заместничка, Невяна е пратена у дома в платен отпуск, въпреки че няма право на това, а идва и екип на най-големия вестник и Славчо цъфва на първа страница. Защото от Портланд бил единственият олимпиец.

Батинков също завърши на едно от последните места. Но на американците от това не им пука. Те празнуват участието на свой човек на игрите.
Странен подход, нали? Друго си е да напишеш как банда туристи отива в Сочи. Как бягат от тренировки, провалят се и прочее. Нищо, че единствената ти писта за бягане, която отговаря на стандартите на световната федерация, е изорана и превърната на склад за трупи. На кого му пука, че шанца нямаме, но състезател имаме. Или пък къде тренира състезателят по шейни. Той е зад Бруно Банани от Тонга. Задължително е да спестиш обаче факта, че Банани хич не ги яде с колците, а от 10 години живее и тренира в Германия, а фамилията всъщност е реклама на спонсора му, който е достатъчно здрав.

Всички плакахме, когато Катя Дафовска стана олимпийска шампионка. Но една от причините за това е, че отговорникът за дясната ска на германския отбор спореше с този за лявата. Стана пред мен. Защото немците бяха с 50 човека екип в Нагано. Норвежците докараха три тира в Сочи, като платиха 100 000 евро само за да бъдат в близост до стадиона за биатлон. А нашите си остават абсолютно същия екип, колкото бяха в Нагано. Само където мъжете са петима, а жената една, а в Япония бе обратното. А тази федерация все още няма собствена база за подготовка.

Да си припомним ли колко пързалки бяха обещани след титлите на Албена Денкова и Максим Стависки? Или вече е неудобно? Защото тях ги няма и на кого ли са нужни. Ще си треперят децата и ще мечтаят да станат шампиони. Абсолютно същото се отнася и за шанците за ски скок на Зографски. И за базата на Дафовска. Присмяхме се на алпийците, че пред тях имало такива от Андора. Ама Христо Стоичков защо си държи парите там, а не в българска банка?

Зимните спортове изискват инвестиции, които в момента не можем да им дадем. Точка. Заради това трябва да уважаваме поне усилието да стигнеш до олимпиадата. Както правят американците.

А ние имаме цели 18 олимпийци. Което ни прави втори по квоти в Югоизточна Европа след Румъния, която има 22-ма. Повече имаме от Турция, Гърция, Македония, Сърбия. В нещо да сме по-добри от тях. Икономически ли, по население ли? Отговорът е еднозначен - не. Но по олимпийци сме пред тях. Кофти, нали. Тия пък взели, че пратили туристи. Ама такива, които 2 години блъскаха за квоти. Както турците, гърците, сърбите. Само в Ерзерум има три супермодерни пързалки, на които се проведе универсиадата. Но олимпийците им са 8. Сигурно и те са се надявали някой “турист” да се промъкне.
В България обаче вероятно помним единствено “мъдреца” Тодор Живков, за когото имаше само едно равнище - световно и олимпийско. И забравихме, че тези времена отдавна са в миналото. Разбихме си системата, спряхме финансирането и сега чакаме да станем най-добри. Е, просто няма как да се получи.

Четири пълни дни на олимпиадата Русия има само една титла при 87 милиона годишно само за подготовка за Сочи. И така цели 7 години. Ами сега?

Но ние сме царе да седим пред телевизора и да плюем и очерняме. На нас никога дори и коментаторите не са ни добри. Все едно сме слушали чуждите. Ама нали сме 5 милиона специалисти. За които класикът е написал стиха: “Всичко българско и родно плюя, псувам и чернея.”

Георги БАНОВ, специален пратеник на в."24 часа" на Опилмиадата в Сочи