„Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял напразно…”


Няма българин, чието сърце да не трепне от тези думи от текста на Иля Велчев, от тази музика и от този глас. Защото те могат да бъдат само на един човек - големият артист, големият глас на България Емил Димитров, който трябваше днес да навърши 75 г. Той е не просто част от нашия живот, той е емоцията на нашата младост, вълнението, просълзените очи, образа на приятеля, любимия, чакания гост.

Неговата „Моя страна , моя България”- песен на столетието в България и неофициален химн на страната ни, заедно с „ Една българска роза” на Паша Христова станаха емблема на родината, която винаги те чака да се завърнеш. И въпреки музикалните вкусове, които за добро или лошо се промениха драстично в периода на прехода, тези две перли в нашето певческо изкуство се оказаха по-живи и по-актуални от всякога. Особено сега, пред Коледа, когато българските домове очакват своите синове и дъщери от всички краища на света…

„Колко нощи аз не спах, колко друми извървях - да се върна в мойта хубава страна, майка, татко и жена да прегърна”, слушаме кристалния глас с мелодията, която и насън ще запеем.

Малко са хората като него, малко са творците, които толкова много и толкова за дълго са ни правили щастливи. Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен в семейство на илюзионисти. Още като ученик са увлича от музиката, започва да композира и участва в училищни пиеси. През 1960 г. е приет да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Същата година прави и своя музикален дебют с песента „Арлекино“.

Това е стартът на неговата успешна кариера. Следват концерти в България и в много европейски страни, с най-голяма популярност се ползва във Франция и бившия Съветски съюз. През 1970 г. излиза забележителният му хит „Моя страна, моя България“, която е записана на четири езика - френски, италиански, немски и английски. Но и сега откриваме неща, които не сме знаели или просто сме забравили.

„Моя страна, моя България“ е написана по случай моя рожден ден, сподели пред БГНЕС синът на музиканта Емил Димитров-син.

„Тази песен от любима се превърна в задължителна за него. Навсякъде всички искаха той да я пее“, добави той. 70-те години са изключително успешни за Емил Димитров. Той пее на една сцена с Джани Моранди, Рики е Повери, Алла Пугачова и Йосиф Кобзон. Водещи звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни.

Емил Димитров е женен за кратко за Грета Ганчева /1967 г./. Има и втори брак с Мариета Димитрова (1968 г.), от която има син, който носи същото име.

Репертоарът на певеца включва над 400 композиции, сред които „Джулия“, „Ако си дал“, „Сбогом, Мария“, „Ела в София“, „Песен за моята майка“, „Моряшко сбогом“, „Нашият сигнал“ и др.

„Една от любимите песни на баща ми беше „Каква невеста си била ти, мамо“ по текст на Павел Матев. Тя беше много важна за него. Ние на рождени дни не пеехме „Happy Birthday”, мамо. Това е като своеобразен поклон пред родителите, които са дали всичко от себе си, за да ни има“, заяви Емил Димитров-син.

В края на ХХ век здравословното състояние на Емил Димитров се влошава. През 1999 г. той прекарва мозъчен инсулт, а сърцето на големия музикант спира да тупти на 30 март 2005 г.

„Никой не може да ти отнеме обичта на хората”, пееше Емил Димитров. И остана обичан. Завинаги.