Коледни ателиета и тази година ще помагат на децата да творят заедно с експерти на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Те ще могат днес и утре не само да си направят традиционни български сурвачки, но и да приготвят коледни обредни хлябове и сладки, да направят картички, да пеят коледарски песни и да разказват български коледни приказки, предаде репортер на БГНЕС.

Работилничките се организират от Националния етнографски музей и експертите на Института за етнология и фолклористика към БАН за четвърта поредна година. Коледните ателиета, както казват тук са събитие както за деца от всички възрасти, празнуващи Рождественските празници, така и за всички възрастни, запазили детския си коледен дух.

Целта на тези ателиета е ние да научим децата ни на това да разпознават и да обичат българската традиция. Времената се променят, традициите се променят, поколенията се сменят, но все пак традициите са тези, които ни правят българи и ние се опитваме да приобщим най – малките към тази българска традиция, каза директорът на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей БАН (ИЕФЕМ – БАН) доц. д-р Петко Христов. Разбира се, особено когато става въпрос за Коледа, за приобщаване на децата към традициите най-важно е семейството, много е важно децата от малки да виждат това какво правят техните родители – мама, която ще приготви кравая, ще закичи иконата, ще запали свещицата. Според доц. Христов, едно от важните места, където това трябва да се случва са залите на Националния етнографски музей, защото колегите му са експерти и могат да покажат не само на децата, но и на родителите част от пъстротата на българската традиция, която имаме.

Традиции се променят, но не би трябвало да се променя нашето отношение към културното ни минало, т.е. това, което ние смятаме и чувстваме като българско, ние трябва да го предаваме на нашите деца. Разбира се формите се променят, но има някои основни обредни моменти, които трябва да събират отново и отново семейството около коледната трапеза, посочи той. Експертът посочва, че различните поколения имат различни традиции. Традицията на нашите баби не е точно това, което ние смятаме за наши традиции. „Разбира се ние в музея показваме и традициите в тяхното развитие, но много е важно как ще бъдат почувствани, в сърцето какво ще влезе”, допълни доц. Христов.

Коледните ателиета бяха открити с песни, танци и наричания от танцов ансамбъл „Бъдниче“ към Двореца на децата и Коледарската група при читалище „Светлина – Кремиковци 1906“ с представяне на обичая коледуване. След това и децата, и родителите се запътиха към четирите тематични творчески ателиета за Коледа.

И като за старта на ателиетата някак естествено много деца събра именно масата, около която се правят сурвачки. Те заедно с техните родители низаха пуканки и оформяха дрянова клонка. Именно хубавата дрянова клонка с много пъпки и клончета е първото и най-необходимото, за да се направи традиционна сурвачка. Д-р Елена Водинчар, която показваше на децата как да си направят сурвачка, обясни, че клончетата се връзват и се украсяват с пуканки, ошав, нанизани на хубави гердани. Окичват се с червена и бяла вълна, слага се задължително и едно чесънче, защото се знае, че чесънът предпазва от зли духове и зли сили, каза експертът. В музея има подредени и друг вид сурвачки, които не са украсени с пуканки, нито с ошав или вълна – те се изрязват от по-здрави дрянови пръчки, кората се настъргва и се оставят във формата на три допълнителни т. нар. ябълки от кората. С тази сурвачка в района на Ямболско, на Сливенско ходят и сурвакат стопаните и децата. Така в зависимост от това кой е краят на страната сурвачките са различни. Повечето в Западната част на страната ни ги украсяват с пуканки, ошав, в Добруджа може да видим орехи и само дрянова клонка. Тя е категорична, че все повече и повече посетители и деца идват в техните ателиета, за да си направят сами сурвачки.

Пресияна, която е почти на 5 годинки, например, ще прави днес сурвачка за първи път. Дойде до музея с баща си и веднага се захвана да си майстори сурвачка под зоркия му поглед и помощ. Досега татко й е купувал сурвачка и макар все още да не знае песничка за Сурва каза, че сега ще научи. Кристиян, който е на 9 години вече майсторски беше оформил част от своята дрянова клонка, дори беше сложил червена вълна в основата й. Преди да продължи ни обясни знаещо, че на сурвачката трябва задължително да има пуканки, сушени плодове и конци, а пък се сурвака, за да има много здраве.

Така децата, които днес и утре отидат в музея, ще могат потопени в изключителната атмосфера на сградата на бившия Княжески дворец с помощта и насоките на специалистите от ИЕФЕМ – БАН да усетят духа на традициите. Началният час на ателиетата и в двата дни е 10:30, а крайният – 16:30 ч. Входът за деца и ученици е свободен. Родителите и всички останали посетители заплащат редовната такса за билет от 5 лв. за възрастни и 2 лв. за студенти и пенсионери, като цената включва достъп до трите изложби в музея.