Най-малките в училище са най-толерантни към бежанците. При тях почти не се наблюдава нетърпимост на етническа основа.

Това сочи допитване, което е част от проекта „Обмeн на практики и създаване на модел за ограничаване на речта на омразата чрез създаване на култура на толерантност и приемане на различията“.

Пред News.bg председателят на Сдружение за прогресивна и отворена комуникация, Албена Дробачка представи проекта, който са изпълнявали в продължение на 14 месеца и който вече е на финалната права.

Резултатите сочат, че при 9-10-годишните вече започват да се проявяват първоначални нагласи на нетърпимост към различните. Най-осезаеми обаче ксенофобските нагласи започват да стават при 15-16-годишните.

Резултатите са получени по три начина според различните групи.
60 деца сред най-малките са рисували по различно зададени теми и на базата на изобразеното психолозите са определяли техните нагласи.

В рисунките на деца бежанци преобладавали позитивни експресии. Правело впечатление и смесване на архитектурни и флорални мотиви от Европа и Близкия изток. В рисунките на българчетата пък преобладавали светлите нюанси.

Психолозите смятат, тълкувайки рисунките на децата, че те проявяватприемане на различията между хората, сочи докладът към проекта. Творбите на малчуганите са подредени в изложба в Музея на МВР, във Външното министерство и в Министерството на труда и социалната политика.

При учениците на 15-16 години е проведено анкетно допитване, в което са участвали 68 деца от три столични училища и сред бежанци на възраст между 14 и 25 години. При най-големите са прилагани т.нар. „мозъчни атаки“ - дискусия с провокативни теми.

14,6% от запитаните са на мнение, че най-често прояви на нетолерантност и ксенофобия се наблюдават на улицата. 13% смятат, че се наблюдава сред представители на ксенофобски организации, а на трето място – в социалните мрежи и в училище, университета и на работа (12%). Медиите също са посочени сред отговорите.

14,5% биха се обърнали към прокурор, в случай на ксенофобска проява към представител на чужд етнос или религия. 13% биха потърсили съдействие от учител.

Дробачка изтъкна, че семейната среда и училището играят важна роля за формирането на нагласите на децата.

Психологът Райна Соколова допълни, че е имало учители, които също не приемат децата-бежанци. Причината е, че някои не знаят добре езика и е по-трудно да се работи с тях.

Целевите групи на проекта са именно педагозите, училищната администрация, а също и учениците. Проведени са обучения на учители за това как да разпознават агресивното поведение на децата, породено от ксенофобия.

Дробачка, която е и ръководител на проекта, е категорична, че трябва да разграничаваме бежанците от икономическите имигранти. А за ограничаване на ксенофобията тя е убедена, че трябва да се работи на всички нива, като се започне от най-малките.

По проекта са работили психолози, арабисти, социолози и други специалисти. Неговата стойност е 44 хил. евро, а финансирането е по Норвежкия финансов механизъм.