Помните ли култовото сватовническо предаване „Адрес 4000”?
Всяка седмица от телевизионния ефир ставахме свидетели на любовните въжделения на хора, изискващи от бъдещите си половинки да са непушачи, инженери и въобще да не си помислят да близват алкохол. Да им идва отръки зидаро-мазаческата дейност, да са сръчни в кухнята и да могат да плетат на една кука. Е, това ненужно кастриране отдавна остана в миналия век, заменено с претенциите ни за добра заплата, сносна кола и интелект от сой.
А, да – и да е необвързан. „Речено-сторено”, ще ви подшушне в ухото Златната рибка и изневиделица ще ви сдобие с най-разкошния татко на света.

Няма да шикалкавя, никаква кучкарка не съм. Ама се изхитрих, подкокоросана от сантименталните комедии, в които главните герои са сватосани от куче, да използвам любовчийските услуги на четириногите. Заех прекалено социалния мини шпиц на една приятелка и хукнах да диря бъдещия си мъж. И така един следобед, докато разхождах Рори, най-накрая се препънах в топката на 3-годишно момченце в градинката до нас. Хлапето беше материализираният Сънчо, а баща му заплашваше да се окаже прототип на Чаровния принц. Добре, че аз не съм Спящата красавица, че като нищо щях да проспя шанса да се докосна до любовта на самотния татко.

След няколко доста плахи sms-а от негова страна и няколко прекалено смели от моя, най-накрая секси родителят реши да ме покани на вино в Борисовата градина. Напълни ми главата с куп захаросаности, описващи качествата на конкретното дърво, чиято сянка ще бъде домакин на първата ни среща, и си би камшика качествено. Седем дни се чувствах като самосъжаляващата се Бриджит Джоунс, чакаща да чуя заветното отваряне на корковата тапа. Най-накрая таткото се появи, извинявайки се през половината ни среща. Не могъл по-рано да вдигне тежка наздравица за великодушието на живота, който го сблъскал с мен, защото отскочил до парижкия „Дисниленд” с хлапето си.

И така се занизаха дълги и напоителни разговори, свързани с детето, с бившата партньорка, с бившите сватове. Добре, че имам добро самочувствие за себе си, щото иначе щях яко да се потисна от моята „недостатъчност”, която не позволява на темите да гравитират около мен. Освен това някак подкорово усетих, че не трябва да се дразня от „домашното” му споделяне. Разчетох го като грижовен знак, а мъж, който обича да се отдава на другите, винаги е добре дошъл в моята вселена.

Да се срещаш със самотен татко може да е доста икономично явление, но в романтичния смисъл. Той няма ищах да харчи като изоглавен в ненужно скъпи локали. Да не останете с погрешно впечатление, че не сме излизали от квартален хоремаг, в който масите са покрити с мазни мушами. Нищо подобно! Мъжът се оказа виртуозен готвач, който запрати крехката ми кулинарна увереност на кино, за да гледам за пореден път биографичния филм за Джулия Чайлд.

В една връзка неизбежно винаги се стига до един и същ кръстопът. Онзи на паралела. Много се съпротивлявах на човъркащия ме мазохизъм да сравнявам себе си и майката на детето му, нищо че я бях виждала само на снимки. Знаех, че е грешка, ама някак успешно се вмъква в мижавото ми самочувствие, че вече съм вряла и кипяла в отношенията си с бащицата. Не че съм се опитвала да я изблъсквам с лакти – тя имаше твърдото предимство да е родила наследник на онзи, когото аз обичах. Не се съревновавах с нея, а със себе си и това лека-полека ми изяде главата.

Сега обаче съм подготвена за особеностите на връзка със самотен татко. За нищо на света повече няма да се опитвам да се харесам на малчугана още от първия сладолед. Нито пък ще изпреварвам родителското си време, преди да е започнало да драска с нокти по вратата, през която всички ще се прибираме у дома.