Наемателите на пасища, мери и ливади от държавния и общински фонд, които в продължение на 7-8 години не отглеждат животни, но имат право на европейски субсидии, вече са изправени пред първата по сериозна бариера пред ливадния им бизнес.

С промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) това правителство и този парламент на практика им дадоха последен срок до първи февруари 2016 г. да докажат, че тепърва имат мерак да купят животни и да станат животновъди, за да оправдаят “пребиваването” си на тези площи...Или да се откажат от стопанисването им, за което досега са били подпомагани по европейски и да ги отстъпят на реалните животновъди.

По справка на МЗХ става дума за цели 1 400 000 дка в България, заети от пасища, мери и ливади, които са заявени от въпросните бенефициенти без те да притежават и едно животно

Това е и първият по-сериозен текст, който произлиза от промяната в ЗСПЗЗ, който трябва да влезе в сила на 1 февруари 2016 г. и който ще засегне интересите на голяма група от т.нар. получатели.

Трябва да се признае на сегашното управление на министерството, че то е първото, което направи успешен опит да изземе неправомерно получавани европейски субсидии от фирми които са се докопали до тях по един или друг начин. А той начинът досега е преобладаващо един - близост с общинските кметове или кметски ръководства, които да те направят наемател.

Според браншови организации от животновъдството от тук нататък е въпрос и на морал, доколко подобни наематели тепърва биха могли да се превърнат в професионални или поне полупрофесионални животновъди, за да запазят площите, като закупят животни.

Първите тарикати обаче посегнаха към покупката на катъри, магарета, мулета, защото пак им се иска да им е по-лесно и изгодно. Законът обаче не им го позволява.

Ако пасищните площи останат без животни, новите законови текстове задължават кметовете по места да прекратят 5-годишните им договори, сключени с министерството на земеделието, по които наемателите са се превърнали в дългогодишни и необезпокоявани ползватели, респективно получатели на субсидии.

Някои кметове вече подходиха отговорно и прагматично към новото изискване - те публикуваха на електронните страници на общините напомнянето към всички ползватели на постоянно затревените площи от общинския поземлен фонд.

Те наистина са още малцина, но призовават фирмите, които не притежават животни или техният брой не отговоря на ползваните от тях площи, в срок до 1 февруари 2016 г. да закупят животни. Като броят и видът им да съответства на наетите площи.

Засегнатите от тази промяна в закона бенефициенти трябва да се съобразят с нормата за площ за една животинска единица

Тя е определена с измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Други кметове, на които се натъкнахме, разясняваха в общностите си и на фирмите-наемателки дори и това, че наличието на магарета и друга тяга няма да им свърши работа и не може да им осигури ползването на пасището. Това беше принудена да обяснява и агроминистър Танева от високата трибуна на Народното събрание.

Колко животински единици за колко декара?

Законовият текст в чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ гласи, че пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище.

Това става съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади - но не повече от 10 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.

На правоимащите, които отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и от местни /автохтонни/ породи се разпределят до 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.

Ако всичко това не стане до определения срок 1 февруари 2016 г. и тези изисквания не бъдат изпълнени, казано на езика назакона, общините трябва да предприемат действия по привеждане в съответствие на договорите за наем с определената норма. При непокрита норма следващата стъпка е прекратяване на договора.

Министър Десислава Танева, която се нагърби с този тежък ангажимент, е първата, която ще наруши комфорта на немалко получатели на евросредства. Но тя заяви, че е твърдо решена да внесе справедливост в процеса и да помогне на реалните животновъди да имат паша.

Така повече от 1,4 млн. декара пасищна земя от 2015 г. вече не би трябвало да се държи и заявява от хора, които само поддържат тревостоя ѝ. От тук нататък, като при всеки закон, е важен контролът.