Романът "432 херца" от Недялко Славов (издателство „Хермес”) спечели наградата „Хеликон” за нова българска художествена проза ’2015.
Наградата се присъжда за извисеността и хуманноста на посланието, за новаторската и майсторска поетика, както и за блестящия език на романа.

Миналата година романът на Недялко Славов „Портрет на поета като млад” бе номиниран за наградата „Хеликон”.

Наградата бе връчена в книжарницата „Хеликон-Витоша” от миналогодишния носител Христо Карастоянов („Една и съща нощ”, „Жанет 45”). Наградата се присъжда за четиринайсети път. Журито, което гласува за нея е в състав Калин Донков (председател), Веселина Седларска, Бойко Ламбовски, Светлозар Желев и Юри Лазаров.

„Литературната 2015 година бе щедра на стойностни литературни творби и мога да уверя, че между стотината и нещо книги, които журито трябваше да прегледа, има чудесни романи, повести и сборници с разкази. И този път изпитахме съжаление, че наградата е само една. Всяка от номинираните дванайсет книги, а и ред заглавия, които не попаднаха в номинациите, заслужаваха за нещо да бъдат отличени. Но „Хеликон” е само една и може би в това е нейната привлекателност”, заяви в словото си Калин Донков.

Според него образът на българската проза през изтичащата година е уверен, обещаващ, а на места и завладяващ.

„През 2015 прочетохме немалко нова българска проза, написана със сигурна ръка и заредена с енергиите на будно и търсещо въображение. Само с един поглед върху номинациите ще установите, че в тях присъстват автори от всички поколения в днешната българска белетристика. Освен, че доказва динамиката на литературния процес, това е и едно приятно обещание за бъдещето.

Литературата днес щастливо се отличава от повечето области на българския живот. По някаква неуловима причина тя се избави от разорението и унижението, които сполетяха различни отрасли, науки и цели пластове на обществото, за зла чест на цяло поколение българи. Не че нямаше и такива опити, не че нямаше желаещи, не че нямаше и нещо като ликвидационни съвети и в литературата. Но литературната нива надживя всичко това, благодарение на добрия си посев и днес плодът и е сочен и в повечето случаи екологичен”, заяви още Донков.