Министърът на културата - известният скулптор Вежди Рашидов, повече от два месеца се лекува в клиника в Берлин от възли на гласните струни с активна лъчетерапия. Процедурите са вече към края си и за Коледа се очаква да се върне у нас. Лекарите дават надежда, че резултатът от лечението ще е пълно оздравяване.

В Германия Рашидов продължава да рисува и е направил серия акварели с красивата немска есен, които показва първо на “24 часа”. Част от тях са посветени на съпругата му д-р Снежа Бахарова, която неизменно е до него.

Днес Рашидов приема поздрави за 64-ия си рожден ден. Автор на интервюто с него е Мила Вачева.

- Г-н Рашидов, първо ни зарадвайте с добрата новина - как се чувствате? Всички ваши приятели ви стискаме палци да сте добре.

- При такава подкрепа и толкова много обаждания от добри приятели и познати и дори и непознати хора, разбира се, освен радост и задоволство, това ми дава вяра. Не бих могъл нищо повече да добавя. Вече се знае,че съдбата ми поднесе тежка диагноза и в момента съм при много добри специалисти.

Лекуват ме с

много прецизна

техника. Водя

много голяма

битка

за преодоляване на болестта. Толкоз. Надявам се, че много скоро всичко ще се оправи. Щастлив съм, че имам прекрасна съпруга, която денонощно е до мен. Доволен съм, че прекрасният ми екип в министерството ме подкрепя. Нямаше ден да бъде пропуснат, за да съм съпричастен с нещата, които стават в министерството.

- Какви са ви впечатленията от културния живот в България, погледнати малко отстрани за два месеца?

- Истина е, че страничното гледане е по-различно. Прави едно особено впечатление, че някои медии канят едни и същи дежурни хора като говорители не само в областта на културата, а и във всички останали сфери. А единствената цел на тези говорители като че ли е да бъде оплювано всичко и наред. Човек остава с чувството, че нашата държава се управлява едва ли не от две паралелни правителства. Това деморализира българското общество. Имам чувството, че в България се оглеждаме в криви огледала.

А в България се случват и много, много добри неща. В България има изключителни, на световно ниво български художници, писатели, артисти, музиканти, творци и изпълнители, чиито успехи остават незабелязани.

- Кои са най-неотложните проблеми, пак има протести на библиотечните и музейните работници, които са със заплати от по 400 лева.

- От първия ми мандат до днес никога в моите изказвания аз не съм се разграничавал от проблемите на българските библиотечни и музейни работници. Позицията ми е била, че в българските музеи, галерии и библиотеки работят хора с ценз, образовани, добре подготвени, и винаги съм казвал, че е не е справедливо те да са с толкова ниско заплащане. Не е случайно това, че сега държавата осигурява десет милиона лева, за да могат да бъдат вдигнати заплатите на тези хора.

Разбирам, че и

това не е

достатъчно, но

все пак е

растеж

на възнагражденията. Нека когато се правят митинги, да се каже ясно, че кметовете и общините също имат задължения към библиотеките, галериите и музеите, защото голямата част от тях са общински структури. Отговорността трябва да е споделена от държавата и от общините. Спомням си един случай, в който за годината бяхме дали 2,5 милиона лева за книги и за попълване на фондовете на библиотеките и на читалищата, и изведнъж след това се появиха протестни викове, че не правим нищо за книгата. Но да кажа отново - ще продължа да настоявам за по-високи заплати и за повече пари за дейност за музеите, галериите и библиотеките.

- Доволен ли сте от бюджета за култура?

- Аз ще бъда доволен от бюджета за култура, когато той стане един процент от брутния вътрешен продукт.

- Каква дискусия бихте предизвикали днес - за паметниците на културата, за архитектурните паметници, за наследството, за театъра, за киното. Имат ли шанс да оцелеят без държавна подкрепа?

- Ако оставим настрана дежурните “говорители” на културата, на които винаги и за всичко държавата им е виновна, трябва да кажем, че това мрънкане обслужва всичко друго, но е не и творческите гилдии.

преживяно

си пожелавам

да са живи

и здрави

Трябва да отчетем и факта, че когато говорим за изкуство, една част от българските граждани нямат отношение към него, защото предпочитат да са фенове на разни шоумени и на чалгата. Съжалявам, че много образовани българи, с богат интелектуален потенциал, с отношение към културата напуснаха страната през терминал 2, за да търсят щастието си другаде. Жалко е, че през годините бяха създадени платени организации от дежурни хора, които са с плакати на всеки митинг, без значение за какво, и се самопровъзгласяват за гражданско общество. А активното, истинското гражданско общество е необходимо по всяко време.

Каквото и да се направи в нашата държава, като че ли някой “натиска мотора” и се появяват автоматично едни неизвестни и нищо незначещи за историята хора, които се изказват по всички въпроси. Агресивната посредственост демотивира хората, които с таланта си, с професионализма си са двигатели на процесите в държавата, хората, които допринасят за развитието на страната. Виждам агресивна намеса почти навсякъде. Всичко това демотивира работещите, знаещите хора, хората с биографии, които могат да покажат какво са направили. Атакуват ги посредствени хора, които обикновено нищо не са създали.

Какво да се

прави, лакомията

какви ли не

чудеса още може

да ни поднесе...

- За какво бихте тропнали по масата - знаем, че сте човек, който се бори за каузи. Доказахте го с изложбата в Лувъра и създаването на Националната галерия “Квадрат 500”, която вече отчита над 200 хиляди?


Част от акварелите, които Вежди Рашидов е рисувал в немската клиника, любувайки се на златната есен. Той иска да направи изложба с тези работи и у нас, но за първи път ги виждат читателите на "24 часа". СНИМКИ: АРХИВ НА ВЕЖДИ РАШИДОВ

- Аз за всичко съм тропал по масата. Разбирам, че финансовата криза не е само за българската култура. Тя е и за пенсионерите, и за миньорите, и за всички сфери. Но ще кажа ясно - в първия ми мандат като министър бюджетът на българските театри беше 50 милиона. С днешна дата, за няколко години, парите за театри са 78 милиона. За музеите, галериите и библиотеките има 10 милиона лева повече за 2016 година. Отново ще припомня, че за малко повече от една година министерството на културата откри обновеното филмотечно кино “Одеон”, че спасихме евросредствата за сградата на Класическата гимназия, че обновихме Алеята на творците, открихме “Квадрат 500” и той е прекрасен музей, че се радваме на изключително добре реставрирания обект Акве Калиде край Бургас, че довършваме големия проект за ларгото, че започнахме ремонт на изгорелия театър в Пловдив, който стоеше две години в сажди, че осигурихме допълнително 10 милиона лева за сценичните изкуства. Че България влезе в Лувъра и Лувърът дойде в България.Така че

говоренето, че

културата умира,

е непочтено и

невярно

Не държавата е тази, която играе на сцената, рисува и пее - това изцяло е работа на отделните интитути, които имат своите ръководители и своя състав. Тяхна е творческата отговорност. Или казано по-простичко - ако една къща е мърлява, неуютна и неподредена, то за това е виновен не комшията, а нейният стопанин. А стопаните на културните институти са техните директори.

- Какво ще направите, когато се върнете в ателието - пластики, портрети на приятели, нежни акварели, еротика?

- Аз имах щастието по нещастен повод да видя една златна немска есен, така че всеки ден се “лекувам” с рисунки и акварели. И сигурно ще ги покажа един ден. А за скулптурата - много ми се иска да вляза в ателието си, но за жалост, не мога да го направя веднага, понеже лечението ми е активно в момента. Но съвсем скоро лечението ми приключва и се връщам в София. Ще се радвам

да направя след

време една

изложба от

скулптури,

рисунки,

акварели,

керамика и

стъкло

Това е една от моите малки мечти. Дай боже да имам шанса и времето да я осъществя.

- Радва ли ви, че вашите приятели ви поздравяват с изложба? (Днес - на рождения ден на твореца, в галерия “Средец” при Министерството на културата се открива изложбата на 8 негови приятели, наречена “Поздрав за Вежди”. Сред тях са акад. Светлин Русев, Валентин Старчев, Емил Стойчев, Крум Дамянов и др. - б.а.)

- Няма да скрия, че това ме направи много щастлив. С този жест те ми помогнаха много. Заслужава си заради такива приятели човек да поживее. А те са изключителни имена в нашето изкуство. Този жест е не само към болния Вежди, а и жест на признание към мен, за което съм им безкрайно благодарен. От сърце им благодаря.


- Ако бихте направили днес на рождения си ден своя изложба, какво бихте отправили като послание към почитателите ви?

- Докато дишам, аз ще правя това, което съм правил през целия си съзнателен живот. Така че на моите почитатели и приятели онова, което им пожелавам, е да са живи и здрави и да имат една по-добра творческа година.

- Вашите надежди и пожелания за 2016 година?

- Днес, след такова изпитание, каквото преживявам, на всички, дори и на враговете си пожелавам да са живи и здрави. Няма по-голяма ценност от това Господ да ни даде здраве и щастие. И моето пожелание е никой да не се ядосва, да не хаби нерви, както правех аз.

- Но културата не може да оцелява само с благопожелания, нали?

- Убеден съм, че онези, които говорят за оцеляване на културата, нито създават култура, нито я разбират. Трябва да им е ясно, че най-жилавото нещо - от рисунките на пещерата Алтамира, от Вилендорфската Венера до днешния ден е самата култура. Изкуството е заложено в човека и няма как да умре. Да правиш култура, е съдба.