Грозна неправда има в парламентарната история на отечеството. Цели 35 години мургавата част от нацията е без избирателни права. Пътят до урните на най-активния електорат е отрязан.

Онези, които само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат свещената бюлетина, са поругани. На българските цигани е отнето изконното право да участват в управлението на държавата.

В Търновската конституция е записано: "Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини."
Този текст заляга в основите на изборното законодателство от 1879 г. насам. Но само на книга!

Избирателният закон е един от най-променяните. Всяка партия, дошла на власт, го моделира по свой образ и подобие, за да спечели и следващия мандат.

Законът е прекрояван като старо сетре в крак модата чак до наши дни

На 20 февруари 1901 г. идва на власт правителство с министър-председател Петко Каравелов. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение избирателния закон. В него е записана поправка за премахване на циганския вот.

Дотогава глава 1, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват "съдържателите на блуднишки домове и просяците". Сега е добавено: "в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия".

На 28 май този апендикс е докладван в Народното събрание. Думата взема вътрешният министър Михаил Сарафов. "Господа народни представители! - намества си очилата той. - Редакцията на комисията оставя неразрешен въпроса, защото тя не дава точно белезите, по които едни ще се лишат, а други не от правото да бъдат избиратели.

Остава винаги на волята на общинското управление и на онези, които ще бъдат натоварени да съставят списъците, да определят кои са с постоянно местожителство."
Михаил Сарафов предлага

лустрацията да е на религиозен принцип

От избирателно право да бъдат лишени всички цигани нехристияни.

"Моята редакция в това отношение е много ясна - убеден е министърът, - тъй като религията на хората е определена, знае се това нещо отнапред, а от друга страна, самите цигани нехристияни са лишени от правото да бъдат избиратели в специално религиозните избори на мохамеданите. Най-после ония цигани, които не са нито мюсюлмани, нито християни, се намират в такова положение на културно развитие, щото не зная дали заслужават въобще да им се даде избирателно право."

Селският трибун Янко Забунов е против дискриминационния член: "Аз, господа народни представители - обръща се към аудиторията той, - действително съглеждам, че с отнемането избирателните права на циганите ние посягаме върху конституцията. Аз признавам, че циганите са играли в изборите жалка роля; признавам тоже, че много пъти се е злоупотребявало с тях, но ще признаете, господа, че каквито и да бъдат, те носят тегоби (данъци) в държавата, плащат пътна повинност и би било несправедливо да се лишават от избирателно право."

Писателят Тодор Влайков също опонира: "Не са само циганите, с гласовете на които се е експлоатирало - сочи Влайков. - В такива случаи цели маси избиратели се повличат като стадо и циганите вървят по общото течение. Аз бях свидетел как циганите от едно село отидоха с масата селяни от това село и гласуваха за един кандидат, а циганите от друго село с масата от това село и гласуваха за друга листа. Така щото не е имало случай - поне аз не съм видял - циганите да имат непременно желание да гласуват против правителството или за правителството, а вървят с общото течение."

Докладчикът по законопроекта Димитър Ризов отбелязва, че лица без постоянно местожителство не може да има, защото според правната норма в България всички са членове на някоя община. "По такъв начин - предупреждава Ризов - ще дадем само възможност на някое правителство, което иска да има циганите със себе си, да ги прокара лесно в списъците. Имат смисъл думите на г. Влайкова, но ако не се допуща изключение; щом допуснем изключение, аз считам, че проектът на г. министъра е по-логичен и не отваря вратата на никакви злоупотребления в бъдеще."


На трибуната се качва Васил Кънчов

Той е историк, географ и етнограф, познава мургавата ситуация в страната. "Редакцията, която се предлага от министерския проект, е според мене неприемлива затова, защото дели циганите на християни и мохамедани - казва специалистът. - Един път ако ги изключваме заради това, че не се интересуват от държавните работи и няма надежда, че ще ги накараме да се интересуват, то би трябвало да изключим всичките; защото ако мислим, че християните са по-напреднали, отколкото мюсюлманите, не зная дали има сериозни доказателства за това. Аз зная цигани мохамедани, макар рядко, които стоят по-добре, отколкото християните; например в Оряховската околия циганите, които търгуват с коне..."

"Все конекрадци са!", прекъсва го Манол Златанов Той е видински народен представител, наясно е с положението по Дунава. "...Стоят по-високо, отколкото влашките цигани вретенари, които ходят с катуни от село на село", довършва си изречението Кънчов.
"Те нямат избирателни права", провиква се някой от залата. "Моля ви се, имат", коригира го ораторът и авторитетно добавя: "Проектът на комисията е много прав и не противоречи на нашите закони и конституцията."

След Васил Кънчов думата взема Петко Каравелов.

Премиерът има зъб на ромите още от 1881 г., когато е извършен държавен преврат

Княз Александър Батенберг сваля неговото правителство, суспендира конституцията и насрочва избори за Велико народно събрание, което да му гласува извънредни пълномощия. Тогава циганите се проявяват като роялисти и подкрепят княза. Каравелов е експерт по мургавата материя, подготвил е сериозна, фактологически уплътнена реч.

"Мене аргументацията и от двете страни не ме удовлетворява. Ето какво е. В България колко са циганите, даже и статистиката не знае.

Показва ги около 50 000 души,

но по моето изучаване на статистиката вярвам, че мнозина от циганите вървят като турци и мнозина като българи, а не като цигани. Все трябва да има известен процент вън от онова, което е показано за цигани. Като вземем това предвид, ето какво ще ви кажа:

Циганите се делят не на две, а на три - уточнява Каравелов. - Има мюсюлмани цигани; половината от тях са асимилирани вече. Те живеят не в големите градове, а в малките градовце. Вземете например Жеравна, Медвен и Градец: няма съмнение, че половината население там е циганско. Те носят името български цигани. Те са достатъчно асимилирани. Има даже и офицери от тях. Един има убит във Видин във време на войната. Аз бих желал да отида по-далече - не желая да посочвам име, но мисля, че има и български министър, който е от циганско произхождение. Има ги и в Панагюрище, които са асимилирани вече. Ето защо аз мисля, че мъчно ще можем да ги разделим. Има и трети, които са така наречените влашки цигани."
Пламва спор в кой край на родината има цигани под прикритие.

"Както ви казах, в Панагюрище, Елена, Търново и прочее ги има, но са асимилирани. Има ги и в Габрово асимилирани", сочи премиерът. "Няма!", отрича Христо Топузанов, избран с габровската бюлетина. "Имате, но ги криете", злорадо се усмихва Петко Каравелов.
"И еленчани имат. Даже за повече места, ако щете да ви разправя. Вземете Карнобат - половината население там какво е? Имате доста цигани, но са асимилирани. И в Харманлий ги има", продължава да изрежда първият държавен мъж.

"Не е истина!", крещи Алекси Маринкехайов, който е дошъл в парламента от Карнобат. "Аз апелирам към г. Урумова и го моля да каже: вярно ли е това, или не", призовава ораторът. "Вярно!", признава Апостол Урумов за населението на Харманли.

"Някои села са тъй асимилирани, че не могат да се познаят - възмущава се Каравелов. - Затова аз желая редакцията да стане така: изключват се циганите нехристияни, плюс още и всички, които нямат никакво установено местожителство. Тогава ще решим въпроса и няма да се караме, а пък голяма загуба от това няма да имаме."

Дебатът трае още един час

Изказват се Никола Попов, Антон Франгя, Манол Златанов, Димитър Христов и Димитър Петков. Накрая на трибуната пак е Петко Каравелов.

"Още няколко думи ще кажа за осветление - вдига показалец той. - Ако американският народ не допуща нито един китаец да се засели в Съединените щати, то аз мисля, че желателно е да не се допущат и у нас циганите чергари да се преселват в България. Нямаме нужда от избиратели на една нискокултурна нация."
"То не е нация!", поправя го Манол Златанов.

Каравелов си записва да провери в енциклопедията що е то "нация" и продължава: "Ако се изселят, ще направят много хубаво за нас. Ако една американска нация не допуща такова нещо за китайците, то ние действително ще направим добре, ако махнем циганите, които не са способни за никаква работа."

Американският пример убеждава аудиторията и тя приема да са без право на вот "съдържателите на блуднишки домове и просяците, в това число и циганите нехристияни, както и всички ония цигани, които нямат установено местожителство". Законът е гласуван на трето четене на 31 май 1901 г. От 96 души кворум 90 вдигат ръка "за" и само 6 "против" очевадната дискриминация.

Електоратът с естествен загар на кожата

е приравнен до сутеньорите, просяците и най-обидното - до китайците.
Гордото циганско племе не може да преглътне позора! Ромите едвам изтрайват до 1905 г., когато свикват първия цигански конгрес в мургавата история на човечеството.
Високият форум се събира на 19 декември в столичния локал "Сан Стефано".

Първо пристигат делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идват и останалите, събира се циганският цвят на цяла България.
В 2,30 подир пладне на трибуната се качва мухтарят на софийските роми Арамадан Алиов. Тъмен, едър, с шарена чалма на главата, с широк пояс и гайтанлия сетре, той се обръща към присъстващите: "Аллах ярдъм еуън! Добре дошли!"

След него говорят Али Билялов и пловдивският делегат Али Мутишев, който започва речта си с "Яшъсън княз Фердинанд! Да живей княз Фердинанд!"
Сетне се изправя адвокатът Марко Марков. Той предлага шестчленно бюро плюс касиер и деловодител. Избрани са единодушно. Себе си Марков не издига за председател, постът се подразбира.

Циганите, подхваща юристът, са или арийско племе от Индия, или са копти, тоест египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 г. по времето на император Никифор Византийски. Като министър-председател през 1901 г. Петко Каравелов ги обявява за "нисша раса" и им отнема избирателните права.

"Произхождението на Петко Каравелов е от каракачаните - циганин е!",

отсича авторитетно Марков. Васил Д. Стоянов, един от основателите на Българското книжовно дружество (БАН), също е с циганско потекло, твърди ораторът.
Стенографските записки са съхранили финала на речта: "Ами ако се изселят, да кажем, циганите, кой ще калайдисва тенджурите по селата? Кой ще ни прави хамалък в столицата? (Гласове: Вярнооо.) Циганите, господа, са производителен народ и ние сме длъжни да им възстановим отнетите им права... (Ръкопляскания.)"

Конгресът получава поздравителни телеграми от Видин, Силистра, Шумен и Варна. От своя страна делегатите изпращат депеша на Фердинанд. Подготвят и две депутации - едната за среща с княза, другата за връзка с председателя на Народното събрание. Не сме нисша раса, настояват ромите! Избирателният закон трябва да бъде поправен!

Сред гостите на конгреса е кореспондентът на лондонския "Таймс" Джеймс Баучър. Той бомбардира редакцията с дописки за събитието. Марко Марков показва на делегатите един брой и им превежда думата Gipsy. Ромите хукват към хотел "България" да благодарят на Баучър. Него обаче го няма и те заръчват на портиера да му предаде много здраве.

Албърт Сониксен, кореспондент на нюйоркския "Ивнинг пост", също проявява жив интерес. Дори моли Марков да го разведе из новата циганска махала. Иска да се потопи в автентичната атмосфера, за да я предаде отвъд океана, където точно по това време отново нашумява китайският въпрос.

Светът чува гласа на българските роми,

но нашите политици остават глухи за изборното им тегло. Рестрикцията "нехристияни" е премахната чак през 1923 г.

Изискването за "установено местожителство" обаче остава. Целият член е заличен в избирателния закон от 1937 г. по волята на цар Борис III.
Циганите демонстрират какво могат едва след народната победа на Девети септември 1944 г. До тази дата те еволюират от роялисти към марксисти, както ги наричат по името на Марко Марков.

Във фундаменталния труд "Циганското население в НР България по пътя на социализма" пише: "Социалистическата революция в България, революционните промени във всички сектори на живота, бурният подем на нашата икономика и култура, специалните грижи на Партията, мероприятията на народната власт и активната дейност на Отечествения фронт събудиха творческите сили на циганското население."
Така беше!