Вирусните инфекции през зимния сезон са прогнозируеми, защото познаваме най-честите им причинители, които засягат хората. Те са две основни групи - класическите грипни вируси, които причиняват епидемиите и пандемиите, познати като грип А, протичащ по-тежко и грип Б- с по лек щам. Другият тип са общите респираторни вирусни инфекции, при които се срещат около 200 вируса, а заболяванията при тях протичат под формата на т.нар. простуди или остри вирусни инфекции, различни от грипа. Те се диагностицират обикновено при преглед от лекар, при изследване на кръвна картина и според начина на протичане на заболяването.

Грипните инфекции, за разлика от другите, наричани от хората с безобидното определение настинка, протичат по-тежко, със силни болки в мускулите, със загуба на активност-изтощение, което ги задържа в леглото, със силно втрисане, главоболие и температура.

Но нито едно от тези състояние - нито типичната грипна инфекция, нито останалите вирусните инфекции не изискват в този сезон лечение с антибиотик. Изключението е само за тежките случаи, които протичат нехарактерно, които продължават повече от седмица, с температура и кашлица. Това означава, че вирусната инфекция е усложнена и лекарят може да предпише антибиотик. Но това състояние вече не е свързано с първичния вирус, а с вторична бактериална инфекция. Предписването на антибиотици от личните лекари се прави за презастраховане и профилактика, за да не се стига до тези крайни етапи. Моето мнение е, че това не се налага при повечето от тези случаи и е излишно. Другата опасност е, че се създава резистентност към антибиотиците.

Разумното поведени, когато човек не се чувства добре, е да отиде на преглед при личния лекар, да си направи основни кръвни изследвания, за да се определи типа на възпаление. Това обикновено се разпознава. В повечето случаи лекарите предписват общо укрепващи мерки. Добре е болният да си остане в къщи за няколко дни, защото вирусите обичат студеното време и наистина се размножават най-много, когато е студено, особено при преохлаждане на тялото - това е най-важната причина за болестите, а не струпването на много хора в едно помещение. В 80-90% от случаите се очаква чрез укрепващи средства имунната система на човек сама да се справи с вируса в рамките до една седмица.

Все пак, не вярвам, че мои колеги насила предписват антибиотици, никой с лека ръка не го прави. Всеки преценява според индивидуалното състояние на пациента. Наблюдавам, че има сдържане в предписването на антибиотици.

Но при онези 200 различни вируса, които причиняват настинките са разработени лекарства, които действат върху самия вирус, пречат на неговото развитие и размножаване. Има един период от 48 ч., в който човек може да се ориентира за какъв вид инфекциозно заболяване става дума. През това време, ако се вземат противогрипните медикаменти, в голям процент от случаите инфекцията протича много по-леко. Все пак, съветите и в този период трябва да са на лекар, защото тези медикаменти не са толкова безвредни и безопасни, и си имат своите странични ефекти. Затова преценката да се вземат или не е индивидуална. Да не говорим, че те могат и профилактично да се приемат от хората в по-ниска доза, особено, ако вече има заболял в семейството.

Моята позиция е „за” противогрипните ваксини, така мислят и повечето мои колеги. По последни данни до 3% от българите се ваксинират преди началото на гриповете, което още повече улеснява разпространението на вирусите.

До момента, на базата на личните ми наблюдения, по броя на пациентите в болниците може да се каже, че нямаме грипна епидемия. В близките седмици, във връзка със затоплянето, имаше няколко вируси, но те нямаха вида на типичната грипна инфекция. Очаква се тепърва това да стане.

Винаги са ме питали как така лекарите още от ранна есен знаят какъв вид грип ще ни тревожи. Появяват се и различни конспиративни теории за големите фармацевтични компании. Това е въпрос към експертите епидемиолози, но знам, че това се определя на базата на сложни проучвания в световен мащаб и изобщо не са на локално ниво. Изследват се епидемиологичните огнища и заболеваемостта във всяка една страна в даден момент, защото инфекциите са мигриращи. Вирусът преминава от една страна в друга, от един на друг човек, мести се, докато не си намери идеалната среда. Това се проследява, както и изменчивостта на вируса, има методи за това.

Съветите за предпазване от вирусни инфекции са почти банални - повече свежи плодове, зеленчуци, витаминозна храна, физическа активност, здрав сън, по-малко стрес. А грижата за имунната ни система трябва да е целогодишна. Не може човек да чака да се разболее, за да започне да приема имуностимулатори. По време на заболяването трябва да засилим приемането на витамин С, защото той има изключително добри противогрипни, противовирусни и противовъзпалителни качества. Както и витамин Д, тъй като се оказва, че при нас българите, той има по-ниски стойности, отколкото при другите европейци, независимо, че сме слънчева страна.

-------

Д-р Снежина Михайлова, клиничен имунолог в Клиниката по клинична имунология в Александровска болница.