Всички очакват световната икономика да се развива следващата година по-добре от колкото през тази, но има сериозен риск, произтичащ от значителното повишаване на дълга към БВП на развиващите се пазари. В момента той е 195% при 150% през 2009 г. Ако се наложат икономическите цикли и дълговите цикли, това е силен сигнал, че може да възникне криза в развиващите се пазари.
Това е важно, защото тези пазари в момента произвеждат 58% от световния брутен вътрешен продукт - нещо, което досега не се е случвало и може да доведе до криза в световната икономика. Това заяви преподавателят в УНСС Пламен Дерменджиев, предаде БГНЕС.
Според него от развиващите се пазари водеща е икономиката на Китай. Очакванията са ниски цени на суровините, скъп долар, който следва от нарастването на лихвените проценти в САЩ. Освен това, според икономиста няма да има евтин капитал.
Историята показва, че обикновено циклите на задлъжнялост приключват обикновено или с криза, или с рецесия, или с по-нисък растеж. Дерменджиев очаква сега третият вариант да се развие, защото не всички развиващи се икономики се намират в еднакво състояние и очакванията за тях са еднакви, а Южна Корея, Сингапур и Китай стоят добре финансово. В Китай се очаква по-нисък растеж, за сметка на това обаче те пък имат много сериозни буфери (голям излишък по текущата сметка), които компенсират този нисък растеж. Политическата обстановка е такава, че китайците, които имат ниска толерантност към фалити, са склонни да предоставят държавна помощ.
С по-големи икономически рискове в момента са Бразилия, Малайзия и Турция, където вече има и политически риск. Това са държави с отрицателни текущи сметки, нямат значителни размери, а и сериозно им се девалвира валутата. Освен това те имат дългове в чужда валута и когато доларът нарасне за тях ще е все по-трудно да обслужват външния си дълг.
Индия и Русия вече са преминали през най-лошото, макар че за Индия се очаква 4% рецесия през тази година, същото важи и за Бразилия, но с девалвацията на рублата, следващата година може да се очаква рецесия и в Русия, но тя се очаква да бъде значително по-малка, посочи експертът.
Аржентина е интересна, защото в момента вече има и нов президент и всички очакват той да бъде по-реформаторски настроен. Положително е и това, че страната има и много нисък външен дълг спрямо БВП.
Икономиката в България се очаква да расте повече отколкото през тази година, но с малко. Основният двигател за растежа се очаква да бъде потреблението, не толкова износа, както е било досега. Дерменджиев очаква и растежът да бъде подхранван от инвестиции най-вече от държавния бюджет, защото стартира новия програмен период и усвояванията на евросредствата ще са затруднени, но те пък ще бъдат компенсирани от инвестиции от националния бюджет и от вътрешно потребление, т.е. счита се, че хората ще потребяват повече отколкото миналата година.
Безработицата у нас се очаква също да спадне още. Тази година са създадени около 43 хиляди работни места, също толкова се очаква да бъдат създадени и през следващата година. Потенциалът на икономиката е за още около 220 хиляди работни места. Всички икономисти очакват, че ако този потенциал бъде запълнен при тази структура в икономиката на страната, БВП може да расте реално с около 6%, т.е. сега очакваме ръст от 2.5%, ако бъдат създадени още 200 хиляди работни места, това означава че се доближаваме до пълния потенциал на икономиката, който ако бъде достигнат няма да има инфлация и икономиката ще може устойчиво да расте.
Тези работни места пък се създават с инвестиции, смята той. Дерменджиев очаква ефективността на тези инвестиции да не е толкова голяма, колкото тази година, защото всеки знае, че държавата не инвестира особено успешно обикновено.
От гледна точка на международните пазари цените на повечето стоки падат. Медта се счита като основен показател за икономическото развитие в близко бъдеще, заради много приложения, които има в икономиката и заради това че цената й зависи повече от пазарните сили, отколкото цената на петрола.
Относно цената на петрола, Дерменджиев посочи, че досега картелът (ОПЕК) диктува цените. От тук нататък се очаква силите на търсенето и предлагането да оказват все по-голяма тежест в цената на петрола, докато досега цената се влияеше силно от решенията на картела, посочи той. Според Дерменджиев Саудитска Арабия в момента е много агресивна и стъпва на пазари, на които не изнасяла петрол досега като Полша и Швеция в Европа. Така свалят и цените на европейския пазар. Освен това са изместили и Русия като основен доставчик на петрол за Китай. Очаква се също и Иран да повиши добивите си, след падането на санкциите. Ирак също се очаква да повиши добивите си. Като цяло добивите ще бъдат доста силни, за да се запази пазарният дял и предлагането ще е отново повече от търсенето и през следващата 2016 г.
Тази година Саудитска Арабия за първи път емитира облигации за покриване на бюджетния дефицит – нещо, което никой не е очаквал, но се случва. За тази страна това обаче не е проблем, защото съотношението дълг-БВП е най-ниско в света 1.6%, т.е. страната може да емитира огромен дълг и може лесно да го пласира. До това се стига, защото страната се включва в много инфраструктурни проекти, които трябва да финансира по някакъв начин и ако не може да ги финансира от петрола ги финансира с дълг.
Темата за горивата и от какво зависи дали ще се повиши цената им коментира и председателят на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев. Той заяви, че при бензина, например от цената на дребно за един литър 52% от сумата се формира от данъци, 26.2% е от себестойността на нефта, стойността на нефтопреработката е 6.2%, биокомпонентът е 2.4% и маркетинг и дистрибуция са 12.2%, а печалбата е 1.1%. При дизела акцизът и ДДС формират 49% от стойността на един литър, 28.3% е стойността на нефта, биокомпонентът е 2.5%, 6.3% за рафиниране, за маркетинг и дистрибуция стойността е 13% и 0.7% е за печалба, обясни Златев. „Лукойл” е инвестирал в рафинерията между 150 - 160 млн. лева. Естествено, че тази цифра се отразява върху себестойността на продукцията, посочи той. Тази сума увеличава цената, която плаща крайният потребител.