Един от най-хладнокръвните убийци у нас - Людвиг Толумов, е хванат по негов портрет, нарисуван от пловдивски полицай. Този малко известен факт разкриват криминалисти, участвали в залавянето на бандита.

В момента Толумов излежава доживотна присъда за серия престъпления.

Помощник оперативният работник Атанас Маринчешки в отдел "Тежки престъпления" на областната дирекция в Пловдив., под чиято ръка оживява лицето на убиеца, вече не е в МВР. Картини на бившето ченге днес са притежание на частни колекционери в повече от 10 държави.

През 2000 г., когато Толумов и неговият съучастник Иван Серафимов-Сладкото сформират смъртоносния си тандем, Маринчешки вече е на свободна практика като художник.

"По онова време нямаше фотороботи. Бях единственият в града, който правеше портрети на издирвани разбойници по словесно описание", обяснява той.

В съзнанието му се е запечатала Руждие Юсеинова от с. Православен,

зверски изнасилена от Толумов и Сладкото

Именно тя описва пред Маринчешки как са изглеждали извергите.

18-годишното тогава момиче е преживяло истински ад. На 13 май 2000 г. Руждие и годеникът Севгин Мюмюн, на 20 г., тръгнали на дискотека в димитровградско село. Заредили опела си на бензиностанцията в с. Бяла река малко след полунощ и отбили край пътя, за да си приказват и да се целуват. Внезапно от тъмнината изскочили два силуета.

"Най-много ме изплаши това, че ни нападнаха без нито една дума", ще каже по-късно Руждие пред разследващите.

Сега Атанас Маринчешки живее в пловдивското село Костиево. Долу - една от неговите картини. СНИМКИ: НАТАША МАНЕВА И АРХИВ

Толумов и Серафимов строшили стъклото на автомобила и измъкнали с ритници и шамари навън влюбените. Започнали да дърпат девойката, намеренията им били ясни.
Севгин се опитал да я защити, но бил

пребит, а след това умъртвен с два куршума

в кръста и слепоочието. Людвиг и съучастникът му пребъркали дрехите на младежа и му взели златни пръстени, мобилен телефон и радиокасетофон. Трупа скрили в храстите.
После качили изпадналата в шок Руждие в колата и я закарали край параклис, където се гаврили с нея.

Наръгали я 8 пъти в гърдите,

корема и шията и я оставили да умре. Момичето обаче оцеляло по чудо. Ножът минал на милиметър от сънната артерия.

След като дошла в съзнание, девойката успяла да стигне пълзешком до шосето. Полицай от Първомай случайно забелязал полуживата Руждие край пътя и я закарал в болница. При огледа бил открит трупът на годеника . Момичето било поставено под охрана в лечебницата.

"За този случай всички бяхме вдигнати на крак. От София тогава дойде и шефът на отдел "Убийства" в националната полиция Ботьо Ботев", спомня си Атанас Маринчешки. Той няколко пъти ходил в болницата при Руждие, за да нарисува портретите на двамата убийци по нейно описание.

"Трудно се работеше с нея заради дълбоките душевни и физически травми, които бяха нанесени", добавя художникът.

Имал цяла картотека със снимки на престъпници, които показал. Накрая нападателите били пресъздадени съвсем точно.

При посещенията при момичето Маринчешки бил придружаван от един от най-добрите пловдивски криминалисти - Пламен Узунов, който сега оглавява областната дирекция. Той има голяма заслуга за разкриването на Людвиг Толумов и получава висока награда от тогавашното ръководство на МВР.

"Маринчешки много ни помогна с портретите на извършителите", признава Пламен Узунов.

Докато криминалистите денонощно работели по случая, Толумов и Серафимов продължавали да безчинстват. Познавали се от затвора, където лежали по-рано. Иван бил известен с прякора Сладкото заради страстта му към сладкишите.

На 6 юни двамата ограбили пътници от спрял микробус в прохода Троян - Кърнаре. Отнели возилото, след като заплашили с оръжие собственика му. Пет дни по-късно жертва на престъпното дуо станала и таксиметрова шофьорка от хисарското село Беловица, на която бил задигнат оборотът. Толумов и Серафимов обрали и софийски мерцедес на магистрала "Тракия", а по-късно и москвич край с. Михилци.

Стреляли по автомобила и принудили водача да легне по очи на земята. Той обаче се изплъзнал и хукнал да търси помощ. Сладкото влязъл в колата, накарал жената вътре да се съблече и блудствал с нея.

Разследващите твърдят, че Толумов и Серафимов са

убили и двама немски туристи

- Кристиян Херлем и приятелката му Хайдрун Голомб. Мъжът бил застрелян на 12 юли 2000 г. край Паметника на победителите на Беклемето. Малко по-късно друга ужасяваща находка край връх Братан изправя на нокти криминалистите - оглозганият от диви животни череп на Хайдрун. Предполага се, че преди да бъде умъртвена, е изнасилена.

Толумов отрича съучастие в престъплението и хвърля вината изцяло върху партньора си. Той обаче няма как да потвърди или отрече. Людвиг го ликвидирал с няколко куршума през юли 2000 г., тъй като бил убеден, че Сладкото може да го изпревари.
Смята се, че Иван Серафимов е извършил общо 4 убийства. След като намират трупа му и благодарение на портретите, нарисувани от Атанас Маринчешки, полицията стигнала до Людвиг Толумов.

Той е признат за виновен за смъртта на партньора си, за опит за убийство и изнасилване на Руждие, както и за серия грабежи и отнемане на кола.

"Първият случай, когато направих скица на издирван извършител, беше доста преди подвизите на двамата убийци. През 1987 г. в канавка край Димитровград

беше открит мъртъв зетят на известен пловдивски футболист

Човекът отишъл да си продава колата и не се върнал, разказва художникът.
Намерил се свидетел, по словесното описание на когото Маринчешки нарисувал лицето на килъра. Портретът свършил работа и виновникът бил заловен. Оказало се, че е купувачът на автомобила.

Оттогава Маринчешки направил много лица на бандити.

"Фотороботите не могат да заменят човешката ръка. Няма я онази артистичност, която творецът влага", смята живописецът.

През 1992 г. той напуснал МВР по собствено желание и се отдал изцяло на изкуството. Сега признава, че предишната му професия не му е била по сърце. По настояване на баща си бил завършил полицейското училище в Пазарджик, но голямата му тръпка си останала рисуването.

"Не съм взимал досега нито един урок. Нямам и Художествена академия. Просто дарба и упорит труд", обяснява Маринчешки. На първата самостоятелна изложба, която направил след излизането си от МВР, картините му се разпродали за минути. Ценители и критици били изумени от таланта на самоукия художник. В началото се увличал по сюрреализма, но сега е на вълна романтизъм.

Прави предимно пейзажи

Хората все по-малко го вдъхновяват и рядко присъстват в творбите му. Живописецът се е уединил в ателието на къщата си в пловдивското село Костиево.
"Има различни художници. Някои са бохеми - ходят по баровете и пият с компании. Аз съм от другия тип - обичам усамотението и съзерцанието", открехва вратата към себе си Маринчешки.

Твърди, че е изчистил от паметта си седемте години в полицията, защото вече е намерил своето призвание. Работата в МВР обаче го научила на дисциплина и усет към детайла.

Синът му се обесил от срам

"Аллах да прости на убийците на сина ми, но аз не мога". Това казва Ембие Мюмюн, майката на Севгин, по време на делото срещу Людвиг Толумов.

Десет години по-късно проклятието застига убиеца. През 2011-а неговият син Слави беше намерен обесен в гаража на бащината си къща в с. Дуванлий. Местните описват 22-годишния самоубиец като тих и скромен. Никога не се замесвал в скандали и пиянски истории. Прехранвал се предимно по строежи. Преди да увисне на въжето, останал без работа. Съселяните му обаче смятат, че причината да посегне на живота си е друга - изпитвал срам от злодеянията на баща си.

Изпаднал в депресия, лежал дори в болница заради психични проблеми. Сестра му се принудила да се обади на майка им Пенка да се връща от гурбет в Италия. Тя се прибрала, но не успяла да помогне на сина си.

Цял месец младежът не излязъл от дома си. Отказвал да разговаря с приятели и да се вижда с тях. Накрая си вързал примката.

Пенка първа открила безжизнения му труп. В Дуванлий се говори, че е загубила 2 г. по-рано и друга мъжка рожба. След като Людвиг влязъл в затвора, Пенка останала сама да се грижи за семейството.

Със съдействието на свещеник заминала за Ботуша и оттам пращала пари на родителите си, които гледали децата. За няколко месеца и Слави отишъл при майка си, но чужбина не му понесла. В родината пък отново го връхлетели спомените за жертвите на баща му.