Kомпютърният гений Стив Джобс е бил в България! Това става през далечната 1985 г.

Малко известната история е спестена в новия игрален филм “Стив Джобс” на режисьора Дани Бойл, който на 4 декември тръгва по екраните, а най-нетърпеливите му фенове вече го гледаха на “Киномания”. Но може да се прочете в интересни детайли в мемоарите на Кирил Костов, бивш дипломат и директор на “Корабоимпекс” “За онова обезличено минало време и трайната ми връзка с Лондонското сити”.

Костов става свидетел на срещата, която младият гений и бъдещ баща на Apple имал във Варна в присъствието на Георги Пирински. Срещата е във вилата на Костов. По онова време младият Пирински е зам. министър на външната търговия.

Кой е авторът на спомените Кирил Костов? Роден е през 1930 г. в с. Веселин, Варненско (днес Любен Каравелово). Завършва гимназия и висше образование във Варна и военно в София.

След уволнението си от армията постъпва на работа в Български морски флот. Плавал е с екипажите на различни кораби като първи помощник-капитан. Бил е директор на фирмата на БМФ в Лондон “Болкан енд блек сий шипинг къмпани".

През 1977 г. е назначен за главен директор на външнотърговското предприятие “Корабоимпекс”, където работи до 1986 г. След това преминава на дипломатическа работа като търговски представител в посолството на България в Лондон, на която длъжност се пенсионира.

Тъкмо в Лондон между 2003 и 2009 г. българинът участва в няколко британски фирми. Днес Костов живее във Варна и не се отказва да пресъздава с перото си интересните събития, на които е ставал свидетел през годините, разказват негови съграждани. По време на работата си като дипломат написва първата си книга “Подвластни на морето”. Книгата със спомена за Стив Джобс е издадена от “Българска книжица”. Публикуваме откъса, в който се разказва за вечерята във Варна, на която е присъствал и той. 

Eдва в средата на 50-те години, след Женевската среща на високо равнище, между държавниците на тези два лагера настъпи известно разведряване, което доведе до съкращение на войската. Много офицери като мен се възползваха да напуснат по собствено желание армията, а други бяха съкратени.

След това разведряване трябваше да изминат тридесет години, за да се стигне до съгласието за деловите срещи между тези два лагера, наречени форуми “Изток-Запад”, които да се организират в България, и започнаха да се провеждат в курортите на град Варна.

Случи се така, че работата, която изпълнявах тогава, ме направи съпричастен с тези

две уникални по рода си сбирки през 1958 и 1988 година, 

в които участваха преставители на водещи фирми и организации на Западна Европа и Съединените щати. Това ми даде възможност да имам контакт с интересни хора от световния икономически елит, срещата с които е голямо събитие за всеки човек и особено за тези, които се занимават с бизнес.

По влеме на форума, който се състоя през септември 1985 г., бях директор на външнотърговското предприятие “Корабоимпекс”, базирано във Варна. Това, че бяхме във Варна, получих указания от министъра на външната търговия Христо Христов да се включим в помощ на протокола при подготовката и провеждането на този форум.

Както аз, така и много от служителите на предприятието, получиха

достъп до това строго охранявано мероприятие и неговите участници,

което се проведе в хотел “Варна” на курорта Дружба (днес Св. Константии и Елена).
 

Дебатите, които се водеха, бяха основно как да се подобрят търговските връзки между страните с различен строй. Винаги на такива форуми има делегации и личности, които всички очакват да чуят. От това какво ще кажат и каква позиция ще защитят, зависят насоките на останалите. Такива делегации на форума бяха на Съединените щати и на Съветския съюз.

Затова, когато водачът на американската делегация Кендел се качи на трибуната, настъпи онази тишина на очакване.

Той си сложи очилата, наведе се и гледайки през тях към вратата на залата, където обикновено стоят тези, които обслужват, каза: “Мога ли да получа чаша пепси кола?”

Това разсмя аудиторията

Беше известно, че Кендел, който водеше американската делегация като председател на търговската палата на Щатите, беше президент на “Пепси кола”. Знаеше се също, че в България се произвежда само кока-кола. А и за нас тогава, пък и сега едва ли може да се направи или разбере разликата между тези две американски напитки...

В края на последния ден Тодор Живков даде прием за участниците в двореца “Евксиновград”. Заедно с Пирински и Кендел пристигнаха още трима души: възрастна жена, млада дама и висок строен мъж. Посрещнахме ги на терасата, където голямата кръгла маса бе отрупана с храни и напитки.
Пирински и Кендел седнаха един до друг и започнаха тихо техния си разговор. Доста енергична, любопитна и приказлива, възрастната жена седна до нас и за кратко време научихме, че по националност е германка и е тъща на Кендел. С дъщеря си придружила зет си да види България, а

мъжът с тях е президент на фирмата “Епъл компютър” и се казва Стив Джобс,

който е близък приятел на Кендел.

Докато разговаряхме, бабката опита мидите, които ѝ харесаха и ги препоръча на дъщеря си, която почти се нахвърли на тях. Кендел и Пирински също похапнаха от мидите. Що се отнася до разговора, който водеха, колкото и любопитен да бях да разбера нещо, той сякаш никого не интересуваше.

В един момент, какво си бяха казали двамата, какво бе чула тъщата, която стоеше до Кендал, никой не разбра, но както беше пийнала, тя се обърна към него с онзи неконтролируем висок глас на пийнал човек с думите:

- Абе ти, преди да тръгнем нали се срещна с онзи идиот Рейгън. Не говорихте ли с него по този въпрос?

Това обаче не прави впечатление само на мен и Йовчев, защото се спогледахме. Не знам как го прие Пирински, но останалите сякаш не я чуха.

Тъщата задържа поглед върху Кендел, след като той не реагира на казаното, тя каза още веднъж:

- Идиот!

И продължи с мидите и виното.

Докато Пирински и Кендел разговаряха, ние бяхме навлезли в темата на дежурния ни въпрос към гостите: “Какви са впечатленията ви от България.” А те, като всеки гост, обгрижен по начин, по който се грижат за гости на такова мероприятие, бяха силно впечатлени, видимо далеч над очакваното, говореха все хубави неща и ни радваха. Особено щастлива бе тъщата. Силно впечатлена и много любознателна, тя ни разказа, че заедно с други придружаващи членовете на делегацията жени ги водили на ревю в модна къща “Галатея”. Какво е било това модно ревю, не знам, но тя много се смя. Представям си как е изглуждало нашето ревю в сравнение с пищните американски модни ревюта и техните именити манекенки. Докато траеше нашият разговор, бабката ми прошепна, че има “нейча кол” и ме накара да настръхна. Единственото място, в което не бяхме проверили какво е състоянието, беше тоалетната. Тази тревога ме вдигна от стола и бързо се запътих към това най-интимно място в дома. Проблемът, който ме разтревожи, бяха едни паяжини, които някакви паяци плетяха от години навсякъде тука, сред природата, и незнайно защо най-много в тази тоалетна. Когато човек влезе с нагласата да се облекчи, тази невидима мрежа от паяжини полепваше по лицето, ръцете и дрехите, което веднага ти разваля настроението. По време на дните, които прекарвахме тук, почти всяка сутрин, преди да ползваме тоалетната, ги обирах с метлата, а сега не бяхме идвали повече от две седмици. Това ме притесни и затова избързах да ги почистя, преди гостенката да я ползва. Как се е изтълкувало това мое бързане, не знам, но докато стигна до вратата на тоалетната, и гостенката беше до мен. В безизходицата инстинктивно разперих ръце пред вратата, без да мога да дам обяснение защо.

- Защо?- запита гостенката.

-Има паяци - казах аз.

- Паяци! Какви паяци? - учуди се бабката и най-безцеремонно ме избута встрани и влезе в тоалетната. Излезе облекчена и усмихната. Задържа въпросителен и насмешлив поглед над мен, както стоях пред тоалетната притеснен и загледан в полепналите по нея паяжини.

- Паяци! Какви паяци? Няма никакви паяци.

Гостенката ме хвана под ръка и така двамата се върнахме на масата. Видимо напразно съм се тревожил. Разбрах, че си има значение кога и в какво състояние на духа човек влиза в тази оплетена в паяжини тоалетна.

- Паяци! - каза още веднъж бабката, докато сядахме на масата и ме погледна подигравателно. В това време пристигна черната правителствена чайка и всички около масата започнаха да се готвят за тръгване. Аз въздъхнах облекчен с чувството, че съм избавен от хапливия език на старицата, която, стори ми се, щеше да разсмее компанията с разказа за паяците в тоалетната.

При раздялата нямаше нищо вълнуващо. Остана само споменът от тази предизвикана от Пирински делова среща с един американски политик и крупен стопански ръководител.

В тази среща и всичко онова, което разказах за хората около масата в онзи далечен

28 септември 1985 г.,

има нещо, което с времето става все по-ценно, по-интересно и забавно.

Като оставим настрана какво са си казали Пирински и Кендел и какъв е бил резултатът от този разговор, защото той отдавна никого не интересува, то пребиваването на Стив Джобс в България и присъствието на тази маса ще си остане завинаги любопитно събитие от значима рядкост.

Това го направи самият той в годините след посещението в България, с голямата си дарба и неизмерим личен принос в прогреса на човечеството при развитието и приложението на модерните технологии.

Компютърът с емблематичната отхапана ябълка

и неговия смартфон както сега, когато вече го няма между нас, така и завинаги, при всички техни модификации ще напомнят за него.

За нас посещението на Стив Джобс в България и участието му в този форум е знаменателно. Най-вероятно се е дължало на факта, че първият български компютър “Правец” е бил по лиценз на една от ранните модификации на Apple, а не поради приятелството му с Кендел. А може би поради тези 2 стекли се обстоятелства.

Всъщност това е без значение. Фактът си е факт! Както и случайността, която ни събра с неговата компания около масата на моята вила, и всичко това заедно с обстоятелството, че по това време сме произвеждали компютри, отдавна са само мил спомен за някогашната наша електронна промишленост.