Гневът на ислямските терористи, които за втори път тази година подлагат Париж на сеч и кръвопролития, се корени далеч назад в историята.

За тях това не е просто разюздано насилие, а продължение на битки, бушували преди повече от хилядолетие. Потвърди го и Осама бен Ладен, когато през 1996 г. обяви, че “мюсюлманите винаги са страдали от груба агресия, произвол и неправди, на които ги подлага ционистко-кръстоносният сговор”.

Днес “Ислямска държава” подхранва своята ярост с подобни аргументи. В победоносно съобщение след парижките атентати по-миналата седмица Франция бе жигосана в средновековен стил като “столица на Кръста”.

Джихадистите се изживяват като участници във война, стара като самия ислям -

битка за глобално

надмощие над

християнството

Такъв прочит на историята говори за безспорния факт, че двете религии се изживяват като предопределени да господстват над света. Затова напрежението между тях едва ли е изненадващо.

През средните векове според много християни ислямът е еретично плагиатство от собствената им вяра. А Мохамед - грамаден, инкрустиран със скъпоценности идол.

В същия дух Коранът обвинява християните, че са фалшифицирали Библията.

През VII век, когато Мохамед започва пророческата си мисия, огромното мнозинство хора в Близкия изток са християни. Но до 650 г., 18 години след смъртта на Мохамед, арабските войски вече са завладели повечето от Близкия изток и са подчинили огромно християнско население. Зараждащата се империя богатее от данъците, налагани в покорените земи.

Византия, или Източната римска империя, все още се държи, но губи Сирия, Палестина и всичките си провинции в Северна Африка. До VIII век обаче става ясно, че на създадения там Ислямски халифат не му е писано да покори света с един замах. Макар че достигат на запад до Мароко, а на изток навлизат дълбоко в Централна Азия, арабите още срещат съпротива.

Най-големият им неприятел е Византия, чиято велика столица Константинопол е крепост на християнството. Мюсюлманите обсаждат града два пъти, но той устоява. 


Завладяването на Константинопол от османлиите
Започват да гледат на войната с византийците като на мъчителен конфликт, който ще продължи с поколения. През VIII век те разделят света на

Дар ал ислам - Дом на исляма, и

Дар ал куфр - Дом на неверниците,

незачитащи посланията на Корана. На Мохамед започват да се приписват указания, че войната в името на мюсюлманския бог е задължение на всеки правоверен.

“Свише е наредено да се води битка, докато всички хора кажат: “Няма друг бог освен Аллах”, проповядва пророкът.

Клането на християни се представя не само като право на предания мюсюлманин, но и като негово задължение. Един ветеран от войната с Византия бичува миролюбивите поклонници в Мека и Медина с думите: “Вашето удоволствие е в аромата на подправките, а нашето - в мириса на прах, мръсотия и кръв, която блика от гърлата ни.”

По същото време кралете в Западна Европа опитват да съчетаят християнското правило “Ако те ударят по едната буза, обърни и другата” със собствените си войнствени инстинкти.

 

 

Налага им се. Арабски пирати налитат по бреговете на Италия и Южна Франция, трепят и плячкосват цели провинции.

Арабите завоюват Испания и принуждават

християните да се крият като вълци

из планини и неплодородна пустош. Създаденият от тях западен халифат Ал Андалус е бляскав като другите земи от Дома на исляма - плодороден, с големи градове, с процъфтяващи наука и философия.

Дори християнският враг признава

халифата за “украшението на света”

И наистина затъналите в междуособици и беднотия християнски кралства не могат да се сравняват с него.

През 997 г., демонстрирайки надмощието си, мюсюлманската армия заграбва християнската светиня Сантяго де Компостела.

Камбаните на катедралата там са провесени от Голямата джамия в Кордоба като лампи. Някои военнопленници работят като роби на разширението на джамията. Други са посечени публично, носят главите им през пазара и ги окачат на градската порта.

Но въпреки всичко християнството не рухва. Напротив, по време на кръстоносните походи то минава в настъпление. Свикани от папата през 1096 г. да защитят светите места в Йерусалим,

легиони кръстоносци

тръгват от Европа

за Светите земи

На 15 юли християнската армия нахлува в Йерусалим, улиците на третия ислямски свещен град потъват в кръв. Триумфиращите воини на Христа се събират пред гроба на Спасителя и коленичат в религиозен екстаз. Успехът на кръстоносните походи отразява милитаризацията на християнската доктрина и тя започва да съперничи на ислямското войнствено насилие.

Йерусалим остава в ръцете на кръстоносците по-малко от век, но следват други победи. През XI век

норманите отвоюват Сицилия

от мюсюлманите,

а Ал Андалус отстъпва пред испанските християни. Не че мюсюлманите изчезват. Те се пръскат из Европа като варварски орди, разпокъсани и дрипави - безсрамни, нагли и мръсни жени и мъже.

През XV век населените с мюсюлмани земи вече се простират от Атлантика до Китайско море. Тази империя е политически разпокъсана, но навсякъде звучат стихове от Корана, възхвали на Аллах и уверения, че има една световна религия - ислямът.

През 1453 г. едно събитие подсказва, че мюсюлманската вяра може да стане всеобща. Завладяването на Константинопол от османските турци

превръща най-прочутата

християнска столица в бастион

на исляма

По-голямата част от Балканите пада под османско владичество и започва да изглежда, че цяла Европа ще бъде завладяна. 


След като завземат една от най-прочутите християнски столици, я превръщат в бастион на исляма.
 Година след година турските сили предизвикват християнската отбрана - нахлуват в унгарската Пуста и кръстосват бреговете на Малта с бойните си кораби. През 1529 г. и отново през 1683 г. те почти превземат Виена. Но това е последният сериозен опит халифатът да се разпростре в Европа. Балансът на силите се променя и

почти хилядолетното мюсюлманско

превъзходство приключва

Сега християните са тези, които колонизират Америка, създават търговски империи по цял свят и започват процес на индустриализация. През XIX век Индия става британско владение, а Османската империя е смятана за “болния човек на Европа”. Мюсюлманите не могат повече да си затварят очите за размерите на това падение. Сега те са подчинени на империя, която ги смята за назадничави, както някога те третираха християните.

От първия ден на исляма неговите последователи са убедени, че дължат завоевателните си успехи на вярата. Затова, покорени от неверниците британци или французи, много мюсюлмански народи са черпели вдъхновение от отминалата златна епоха на халифата. На следовниците на Мохамед, издигнали исляма от глухата пустиня до световна империя, се е гледало като на пример за поддражание.

През последните десетилетия

негодуванието от западните намеси

в страни като Афганистан и Ирак

засилва притегателната сила на славното минало. Днес според сондажите 2/3 от мюсюлманите в света искат халифатът да бъде възстановен. Те не са против империите, а само против неислямските империи. Затова не е изненадващо, че “Ал Кайда” и “Ислямска държава” са обсебени от славното минало, за което повечето западняци нямат представа.

Джихадистите живеят с умствената нагласа, че средните векове не са отминали. Заплахата от този начин на мислене е жестоко очевидна -

свят, в който млади хора, избити на рок концерт, са

клеймени като “кръстоносци”,

е свят на ръба на полудяването.

Не само християните са заплашени от тази носталгия по халифата.


Джихадисти на сирийско-иракската граница. “Ислямска държава” се домогва до световно господство. СНИМКИ: РОЙТЕРС И АРХИВ

“Или сте с кръстоносците, или сте с исляма”, заплашва “Ислямска държава” европейските мюсюлмани. Амбицията на бойците ѝ е да принудят Запада да се обърне срещу своите изповядващи исляма жители, да им попречат да живеят там като равни. Те казват: “Мюсюлманите в кръстоносните държави ще бъдат принудени да напуснат домовете си и да дойдат да живеят в халифата.”

Едва ли историята може да бъде

по-брутално експлоатирана

Никой не трябва да се съмнява в опасния характер на историческата носталгия, с която “Ислямска държава” спекулира. Мечтата на джихадистите отново да разделят света на враждуващи Дом на исляма и Дом на неверниците вече не е просто фантазия.

Черната сянка на миналото се сгъстява над Европа. И над света. 

*Том Холанд е британски писател на бестселъри в жанра исторически роман, фентъзи хорър, документалистика. Автор е на “В сянката на меча” и “Милениум: Краят на света и фалшификациите на християнството”.


Модерни бойци във война, стара като исляма
 

Окървавен мъж след атентатите в Париж СНИМКА: РОЙТЕРС