Възстановяването на македонските братства ще създаде реални обществени отношения в полза на държавата, на България.  Това каза пред БГНЕС почетният председател на (Съюзът на Македонските организации) СМО Христо Матов, който подчертава, че има една посока в наказателно-правната наука, която казва, че лъжесвидетелстването е не само твърдение на неистина, но и премълчаване на истина.  
Тоя проблем е основния кусур на нашите историци – премълчават онова, което е именно в тая реална полза, казва Матов, който е  син на Милан Апостолов Матов, един от видните войводи на ВМРО, и племенник на Христо Апостолов Матов, идеолога на ВМРО.
БГНЕС: За какво се бори Съюзът?
Христо Матов: Ние се борим, откакто учредихме организацията 1997г., за много работи, но първата основна задача ни е: да се отменят репресивните действия на тоталитарната държава и да се възстановят бежанските организации, те се наричаха братства. Самите братства имаха различна организационна форма като се почне от елементарното дружество, фондация и се стигаше до Македонския научен институт. Основаха си и две банка – Македонска народна банка и Македонска кооперативна банка.  Двете банки бяха закрити с преврата 1934г. Тогава под претекст, че в банките са допуснати влогове на революционни организации, каквато в била ВМРО. Тогава се третираше и въпросът за убийството на княз Александър от хората на Иван Михайлов. Това засили нещата и закриха двете банки.  
БГНЕС: Защото е толкова важно да се възстановят Македонските братства?
Христо Матов: Защото ние трябва да създадем първо връзката с нашите бащи и деди, които измряха и загинаха и бяха членове именно на тия македонски братства. Не биваше да се посяга на тия македонски братства. Второ нещо:  Те бяха реална, основна част на българското гражданско общество. Те работеха във всички сфери и посоки в живота на държавата. Третото  царство в България направи всичко възможно, за помогне на тия бежанци. Оземли ги, отпусна им безвъзмездно заеми. Отделно от това им създаде условия за организация – тя подкрепяше това, а те му се отплащаха. Колко професори, колко лекари, колко военни, колко работници, колко индустрия имаше у нас, създадена от тия бежанци. И не биваше като дойде  1934-та година  нещата се усложниха с премахването на банките. Много от кадрите на братствата бяха пратени по следствия и т. нат. А когато дойде 1944-та година не се посегна от начало на македонските обществени организации, като се разчиташе, че те ще се приобщят към новата власт.  Щом дойде едно искане от  Югославската компартия, с което поискаха да се закрият македонските бежански организации, защото те винаги са били на ясната позиция:  македонците са най-добрите българи. Това беше девиза. Нямаше приказки: македонисти, не знам какво - такива глупости измислени от коминтерна 1934г. Но след това нещата по отношение на братствата се усложниха. Техни основни партийни функционери, какъвто беше Ангел Томов, Лазар Томов – те не са братя, те са от различни градове – на конгреса май 1947 г. възразиха категорично да се посяга на братствата. Това е кръвната връзка с голяма част от българите, които живеят в географската област Македония.
Тогава нещата се усложниха от това, че се създаде нов закон за юридическите лица и се пристъпи към съдебно прекратяване на тия македонски братства, организации. Определено целта беше да се даде форма за това прекратяване и политбюро на БКП с протокол 76 от 15 март 1947г. взе становище – това да се оформи като самопрекратяване, т.е че братствата са се самопрекратили. Аз ви казвам, че 50-60 години се занимавам с обществена дейност, работил съм в архивите и т. нат. – досега не съм видял едно братство в България да се е самопрекратило. Определено трябва да ви кажа, че  с това се нанесе много тежък удар. Ние сега нямаме реално гражданско общество. У нас разни такива палиативи като ВМРО НИЕ, ВМРО Каракачанов, ВМРО не знам кой си още . Ама това са хора, които имат само връзката на интереса с Македония.
БГНЕС: Колко са Македонските братства?
Христо Матов: Македонските братства в България 1944г. бяха 700, от тях 262 бяха юридически лица, регистрирани по съответния ред. Ние сега не търсим да възстановим 700.  70 да възстановим, за да се получат известни положителни резултати. Кои са тия положителни резултати, които ние на първо време гоним?
Това е първо: да се заздрави националното ни чувство като българи, защото македонските братства във всички си разновидности бяха наистина носители на една чиста, здрава национална идея.
Второ нещо: трябва да се ликвидира до голяма степен този демографски срив у нас. Нашите деца, нашите внуци са всички в чужбина. Докога това ще продължава?! Нека създадем едно здраво чувство. То няма да задоволи социалните, битовите нужди, но ще улесни реализирането на онова, от което ще се задоволят тия нужди на хората, за да не бягат по чужбина, по всякъде. Моите внуци са в САЩ.
Трето нещо: Не бива националното чувство да се нарича ксенофобия. Никаква ксенофобия няма. Мои най-близки приятели са сърби, руснаци,  гърци -  аз никой от тях не мразя и отношенията ни са човешки.  Възстановяване на връзките значи възстановяване на  реалните връзки с хората в областта Македония, в държавата Македония. Ние имахме преди няколко души в ръководството на организацията, които  бяха от Македония, но при нас се създаде една фракция, която повлече нещата дотам, че станахме клиенти на следователите. През 2012г. при решаване на въпрос за насрочване на конгреса  ни обвиниха, че сме подправили документи. Три реда следователи прегледаха, извиниха ни се хора и ни каза: извинете, моля ви,  при вас не няма престъпление, но няма и правонарушение.