Славчо Пеев и Ивайло Калоянчев вече познават Американското посолство в София като петте си пръста. Там прекарали четири дни съвсем наскоро. Двамата имаха планирано турне в САЩ и Канада заедно с останалите актьори от постановката “Г-н Ганьо Балкански”, но визите им се забавили. Уж били готови, а ги чакали до последния момент. “На 9 ноември ги взехме. Същия ден стояхме много. Тъкмо си тръгнах и ме догонва един човек: елате да говорите по телефона. И оттам друг ми казва: елате след един час, ще ви връча визите”, обяснява Славчо Пеев.

Взел деветте визи за всички актьори в 21,00 ч. През това време те вече били спрели да се надяват, че ще летят за САЩ. Но все пак всеки бил стегнал багажа. Така 9 ч по-късно всички хванали самолета - Пеев и Ивайло Калоянчев, Ивайло Захариев, Иван Иванов, Веселин Цанев, Георги Бояджиев, Снежана Малковска, Виктория Янева и Василка Сумева.

В Чикаго пристигнали само три часа преди първото си представление. Там играли в голяма зала за 1200 човека на Полския културен институт. “Беше като истински мач – едно ура, едно викане, страхотни реакции. И тогава си казахме – как слушахме с Ганьо – българско, долу – пак българи”, казва Пеев. След като слезли от сцената не си тръгнали веднага, защото всички от публиката искали автографи и снимки с екипа за спомен.

После организаторите ги завели на ресторант затова си легнали към 2 през нощта. Спали към 4 часа и в 6 сутринта хванали автобуса за Отава. Там ги настанили по квартири. Славчо Пеев спал при един професор по философия – българин, който преподава там. “Той всичко знаеше за България, всичко следи. Но като цяло всички, с които се срещнахме, си идват на 1-2 години за по един месец през лятото. Поне тези, с които ние говорихме”, разказва той. Вечерта им организирали парти в една от квартирите. В Отава представлението се играло в по-малка зала – за около 150 човека, защото българската колония там е по-малобройна. И все пак залата била пълна и имало правостоящи. “За разлика от Монреал, където има много българи”, казва Пеев. Там той получил подарък на сцената - един мъж от публиката излязъл и му дал фланелка и шалче на “Локомотив”.

В Монреал Славчо играл с особено чувство, защото градът му напомня за неговия пръв приятел – Климент Денчев, който дълги години живеел там. Заради него Славчо все си намирал повод да пътува отвъд океана. А и точно, когато били в Монреал се случили атентатите в Париж – затова постановката започнала с едноминутно мълчание.

В Торонто изнесли две представления в един ден. И като теглили чертата, се оказало, че дотук са спали към 20 часа. Безсънието дало отражение -

Ивайло Калоянчев си загубил гласа

“Викам му: мълчи, до утре вечерта ще мълчиш. Защото трябваше да се върнем в САЩ, за да изиграем още едно представление в Детройт – това, което се отложи, защото заминахме по-късно заради визите”, разказа още Пеев

Дотогава нямали никакво време за разходки и сувенири. Нито преди да заминат от България, нито когато пристигнали там. Искали да вземат от София малки подаръчета – нещо българско за публиката, както едно време, когато Славчо и Никола Анастасов представяли България на едно изложение в Канада и черпели зрителите с пестил. Едва ги пуснали на границата, защото не били виждали такава храна. Но този път нямало време – не знаели дали пътуват или не, до последния момент.

В Детройт пристигнали половин час преди постановката. Случило се така, защото преди това им организирали като подарък екскурзия до Ниагара. “Представлението беше обявено от 17,00 ч – там всички неделни са по-рано,з а да могат хората да се подготвят за работа. То е измислено. И ние пристигаме в 16,30. И започваме да строим декори, един насам, друг натам, Ивайло мълчи...”, смее се Пеев. Гласът на Калоянчев така и не се върнал, но му сложили едно малко микрофонче, за да го чува публиката, и всичко минало гладко. Вечерта им приключила в ресторант, откъдето трябвало да си тръгнат малко преди това - също както в историята за Пепеляшка. Все си гледали часовниците и колкото по-късно ставало, толкова по-нащрек били. Не защото каляската щяла да се превърне в тиква, а защото точно в полунощ им изтичали работните визи за САЩ. “Ами да, щяха да ни арестуват. Тръгнахме и в дванайсет без десет излязохме от Америка и се прибрахме в Торонто”, разказва Пеев. За Канада не им трябвали работни визи, но за Америка изискванията били по-строги. Организаторката на турнето им там – Петя Романова от фондацията “Експертни инициативи”, платила визи за 5 дни. Изявите им в Канада уредил собственикът на българското радио и списание там. “Изобщо организацията вече уникална. Много мили хора, непрекъснато ни носеха торби с храна, защото нямахме време да обядваме. Фантастични неща ни носеха, абе случи ни се нещо извънземно”, разказва Пеев.

На последния ден в Торонто им останало време за малко разходка. Част от екипа отишъл до телевизионната кула Си Ен Тауър, която доскоро беше най-високата сграда в света, а останалите гледали как се дестилира уиски.

От турнето се върнали се с много снимки, нови истории и още куп покани за САЩ и Канада за другата есен. “Чак до Ванкувър искат да ходим”, смее се Пеев. Преди това ще играят “Бай Ганьо” в Брюксел, Лондон, Виена и Люксембург - канят ги за напролет. На 1 и 2 декември “Г-н Ганьо Балкански” ще оживее най-напред във Варна, и то в пет постановки – 3 ученически и 2 за възрастни.