Само Хелмут Кол и Конрад Аденауер са управлявали по-дълго от нея. На този ден преди 10 години аз първи път в историята Германия избра жена за канцлер. Ангела Меркел управлява страната вече десетилетие. Заради повишената опасност от атентати и непрестанните кризи Меркел няма да празнува юбилея си. Първата жена на поста канцлер на Германия вече има своя ера в политиката на Европа.

На 19 ноември 2005 година стана ясно, че изборните резултати дават преднина на Меркел и тя ще управлява. Коментарът й за това историческо събитие бе типично меркелов – лаконичен и без никаква суета: „Е, значи вече съм канцлер”.

Първоначално силно подценявана като „момичето на Кол”, тя оглави в кризисен период иначе типично мъжката и христянско-консервативна партия ХДС във време, в което тя бе изпаднала в дълбока криза. Разгорял се е скандал за черните каси, от които се е финансирал съюзът, а Хелмут Кол отказва да назове спонсорите. Меркел е временно решение за повечето членове на партията – жената, която трябва да извади горещите кестени от огъня и после да отстъпи първенството отново на колегите си от мъжки пол.

Днес тя управлява вече трети мандат. Властта й е белязана от несекващи кризи.Банковата криза, дошла от САЩ, финансовата, подпалена от Гърция, украинската, инцииирана от Москва, бежанската – резултат на гражданските войни в Близкия Изток и сега състоянието на почти война заради терористичните опасности.

Стилът на управление на Меркел е хладен и определено не лидерски. Тя предпочита да изчаква – в това е майстор. Така отстрани от пътя си конкурентите за поста на канцлер, така наречените принцове на ХДС. Премиерите на провинции на Германия от партията. Всички онези, които се смятаха за потенциални конкуренти, отдавна напуснаха активната политика. Това краткосрочно направи управлението на Меркел по-лесно. Но в дългосрочна перспектива лишава ХДС от алтернативи. Винят канцлерката, че превърна управлението си в One-Woman-Show. И така прогонва избиратели, които не са съгласни с линията й на управление, но не намират защитници на вижданията си. Безалтернативността на управлението й и начинът, по който тя дирижира политиката и в цяла Европа, й спечелиха прякора „мути” (мама). Нейна запазена марка са разноцветните сака с три копчета и ръцете, поставени на ромб пред тялото. Послание, което се тълкува като „В добри ръце сте”.

Именно психологическият ефект на стила й – внушението, че някой ще се погрижи за всичко, й носи повече успех, отколкото самото справяне с кризи. Всъщност няма криза, която да бе преборена докрай по време на управлението й.

Въпреки това германците я избират оново и отново. Не само това – конкурентите й от социалдемократическата партия се сринаха с 25% надолу, а някогашният вечен съюзник и коалиционен партньор на ХДС – Либералната партия, за първи път дори не влезе в Бундестага. Хватката на Меркел се оказа смъртоносна.

Това, комбинирано с несекващата нестабилност в Европа, създаде благоприятна почва за раждането на нови дясно-популистки партии като Алтернатива за Германия – една партия, обираща гласовете на всички непредставени в ХДС консерватори и либерали.

Социалдемократите пък окончателно загубиха облик и линия, след като „Мути” започна да заимства щедро от идеите им. Повече пари за майките, задължителна долна граница на надницата, равнопоставеност на хомодвойките – все теми, които различаваха допреди 10 години ГСДП от ХДС, леви от десни.

Не само негативи носи управлението на Меркел обаче. Именно в нейните мандати Германия се превърна в най-силната икономика на Европа – страна, която нито една криза не успя да събори. Безработицата намалява, износът се увеличава, за първи път от десетилетия финансовият министър направи бюджет без планирани дългове. Това е резултат най-вече на стриктното затягане на колани по времето на предшественика й Шрьодер. Именно той успя да санира икономиката и да й даде началната скорост, поради което загуби и властта. А Меркел продължи политиката му.

При Меркел Германия се превърна и в най-любимата страна в света. Немците се простиха най-сетне с имиджа си на нацисти, подпалвачи на войни, студени бюргери. „Германия с приятелско лице” изненада света за първи път по време на световното първенство по футбол, на което тя бе домакин. От тогава симпатиите към германците се увеличават ежедневно.

Резултат на тази приятелска, усмихната и хуманна политика към света бе и изречението на Меркел, произнесено на 4 септември тази година: „Ние ще се справим!” С него тя отвори границите на страната за бежанци от Сирия, които седмици наред преди това спяха по синорите на Унгария и Австрия, размятани от държава на държава. Заради холокоста и историята си Германия не може да си позволи подобно отношение към хора в нужда за пореден път. Но това донесе и неприязън – много десни правителства в ЕС, най-вече източноевропейски, отказаха да подкрепят политиката на равномерно поемане на тежести и оставиха Германия сама с бежанската вълна. Ситуация, която натежава все повече и отнема от популярността на канцлерката. В момента за нея биха гласували по-малко хора, отколкото на последните избори и вероятно тя не би успяла да вземе властта.