Тайната на една от най-противоречивите картини на 20 век – „Черният квадрат” на Казимир Малевич след сто години най-накрая е разгадана. Благодарение на съвременните цифрови технологии специалистите успяха да открият, че под дебелия слой боя художникът е замаскирал цели две свои творби. При това откритията на изкуствоведите не приключват.В горния десен ъгъл на светлата рамка могат да бъдат забелязани букви, при което с „краката нагоре”. Надписът, ако се вярва на изкуствоведите, е дело на самия художник и гласи: „Бой на негри в тъмна пещера”. Изглежда това е ключът към загадката, но не... Познавачите бързат да отбележат, че не всичко е толкова просто – Малевич все пак не е последовател на примитивизма, а на супрематизма. Затова се предполага, че подписът, видимо, е препратка към работата на френския писател Алфонс Алле, нарисувал 20 години преди безценния квадрат на Малевич черен правоъгълник с името „Битка на негри в тъмна нощ”. 

В цепнатините по картината може да се забележи с невъоръжено око цветна боя. А с помощта на рентген – две картини, маскирани под квадрата. „Знаеше се, че под „Черен квадрат“ има някакво друго изображение, но едва сега установихме, че изображенията са две, а не едно – обяснява изкуствоведката Екатерина Воронина пред местната телевизия „Култура“. – Успяхме да докажем, че първоначално върху платното е имало една кубофутуристична и друга протосупрематична композиция.“

Заедно с колегите си Ирина Рустамова и Ирина Вакар от Третяковската галерия в Русия тя успяла да разшифрова и надписа на „Черен квадрат“.

Сега на изкуствоведите предстои да разгадаят как са свързани тези две работи помежду си и с черния квадрат. Вече обаче е ясно, че официалната легенда за появата на най-противоречиво произведение на изобразителното изкуство на 20 век може да се забрави. Тази, според която „Квадратът” се „спуснал свише” на художника в деня на лятното слънцестоене на 21 юни 1915 година. Малевич го нарисувал само за 5 часа, след което до самия си край се опитвал да обясни на обществото какъв творчески акт той е сътворил. 

Сега не е изключено в светлината на новите събития изследователите да открият в работата и нови смисли. 

„Черен квадрат“ е едно от най-митологизираните произведения на изобразителното изкуство през XX век. Интерпретациите му са безбройни. Сигурни са само две неща – картината се възприема като естетичен манифест на цяло поколение художници и като символ на една епоха. Винаги когато питали Малевич за значението и смисъла на „Черен квадрат“, той отговарял уклончиво. Казвал, че сам не е очаквал такъв ефект и не разбирал напълно какво означава картината.

Според някои изследователи тези думи са свидетелство за свръхестествения и мистичен произход на живописния символ. Приема се обаче, че Малевич рисува черни квадрати за пръв път още през 1913 г., когато прави ескизи на декорите за футуристичната опера „Победа над слънцето“ на Михаил Матюшин и Алексей Крючоних. През 1915-а квадратът е представен като завършено живописно платно сред други геометрични творби, които бележат появата на ново художествено направление – супрематизъм. Картините са показани за пръв път на футуристичната изложба „0,10“, открита в Петербург на 19 декември 1915 г.

Там супрематичните платна на Малевич заемат отделна зала, а „Черен квадрат“ е окачен в т.нар. червен ъгъл – онова място в стаята, където в руските къщи поставяли иконите. Това било прието от някои критици и журналисти като предизвикателство към нравствените устои.

По-късно няколко скептици се опитват да обяснят „Черен квадрат“ от практична гледна точка – че художникът е написал нещо на платното, не му се е получило и той го е оцветил така, както му е хрумнало. На тази смела хипотеза противоречи фактът, че Малевич неведнъж е правел авторски повторения на „Черен квадрат. Днес са известни четири от тях: две се пазят в Третяковската галерия, едно в Руския музей и друго в „Ермитажа“.

Откритието на Екатерина Воронина и екипа ѝ показва, че картината на Малевич има пряко отношение към Алфонс Але. Имената на французина и руснака и преди са били свързвани. Четири от творбите на Але, представляващи син, черен, бял и червен правоъгълник, с имена като „Първо причастие на страдащи от анемия момичета в снега“, са показвани на изложбите „Развързано изкуство“. Малевич е бил добре запознат с тях, но досега не беше съвсем ясно какво отношение има игривият френски замисъл към монументалния символ за новото руско изкуство. Сега може да се приеме, че търсенията на руските авангардисти отчасти са реакции на френските шегички, коментират изкуствоведите.