Софтуерната индустрия се затвърждава като един от най-бързо развиващите се сектори в България, като за 2015 г. се очаква приходите в него да нараснат с 11% и да достигнат 1.6 млрд. лв. Навлизането на няколко големи международни компании на българския пазар през последната година и двуцифрените ръстове обаче водят до увеличаване на недостига на висококвалифицирани кадри. По оценки на сектора дефицитът на софтуерни специалисти може да достигне около 50 хил. през следващите няколко години. Това показват данните на годишното изследване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), което беше представено във вторник. От браншовата организация обявиха, че вследствие на всички тези фактори се забелязва забавяне на растежа на приходите. В известна степен това се дължи и на пропуснатите шансове за привличане на нови чуждестранни компании, пише "Капитал".

Положителна тенденция в софтуерната индустрия е, че навлизането на IT технологиите във все повече бизнеси и превръщането им в неизменна част от ежедневието води до изместване фокуса на разработчиците от традиционно кодиране към по-разнообразни дейности като анализ на данни, дизайн, интеграция и поддръжка.

Нарастваща икономическа тежест

Развитието на IT сектора от последните няколко години дава повод той да намери и своето място сред топ 15 индустриите в България. През последните години делът на сектора от БВП в страната нараства стабилно. Общата тенденция сочи, че ръстът при софтуерната продукция изпреварва няколко пъти общото повишение на БВП. За 2015 г. проходите в бранша ще достигнат 1.6 млрд. лв., като 65% от тях са реализирани от експорт. През миналата година IT секторът е внесъл 238 млн. лв. данъци, което е с 25 млн. лв. повече от 2013 г., се посочва още в доклада. Приходите се увеличават с двуцифрен темп на годишна база, но вече започва да се усеща и забавяне, като ръстът от 13% от предходните две години намалява до 11% през тази. Това се дължи най-вече на дефицита на квалифицирана работна ръка, което не позволява на софтуерните компании да използват максималния си пазарен потенциал. Тенденцията може да стане още по-притеснителна, след като близо половината компании, анкетирани от БАСКОМ, не очакват ръст на приходите през 2016 г. Добрата новина е, че все пак близо една трета от запитаните фирми прогнозират по-високи постъпления догодина.

Пазарът на труда като негативен фактор

Една от интересните тенденции, които се наблюдават в сектора, е намаляването на емиграцията на софтуерни специалисти и дори завръщането на такива в България, твърди Георги Захариев, изпълнителен директор на "Нетейдж солюшънс". Сред причините за това е високото заплащане в сектора, като средната брутна месечна заплата е 3350 лв., което е близо четири пъти по-високо от средното за страната. Според проучването на БАСКОМ високите възнаграждения правят стандарта на живот и покупателната способност на програмистите в България съизмерими с тези във Великобритания. Въпреки това недостатъчният брой квалифицирани кадри оказва негативно влияние върху иначе положителните тенденции на развитие в бранша, като се очаква дефицитът да достигне до около 50 хил. през следващите няколко години, подчертава Стамен Кочков, председател на БАСКОМ и вицепрезидент на SAP Labs България.
Тази година заетите в IT сектора са над 17.5 хил., а около 90% от тях са специалисти на възраст под 35 години, показва докладът. Общите тенденции са за годишно увеличение на заетите с до 10%. През тази година заетите в сектора ще се повишат със 7.8%, или 1250 души. Едновременно с това нараства и броят на компаниите в сектора - през изминалата година са регистрирани близо 100 нови фирми, а от 2013 г. насам са разкрити около 3000 нови работни места.
Ако на пазара имаше повече специалисти, ръстовете също щяха да са значително по-големи, смятат от асоциацията. Липсата на кадри е накарала някои от големите компании, навлезли пред последните години, да намалят очакванията си за ръст и е отблъснала други потенциални инвеститори.

Запълване на дупките

Според Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ, един от начините България да бъде просперираща страна е именно подпомагането на IT индустрията. За справянето с основния проблем на бранша има няколко конкретни стъпки. В краткосрочен план липсата на кадри може да бъде компенсирана с внос на висококвалифицирани специалисти от чужбина и с ранното обучение на специалисти чрез програмата "Младши програмист". Очакванията от допълнителния курс за ученици от 9 и 12 клас е до 2020 г. да се подготвят около 6 хил. програмисти годишно. Според Джонев участието на държавата в създаването на квалифицирани кадри е ключово и то ще става все по-активно от следващата година.