Той е доктор по медицина, професор в Университета по приложни науки „Фулди” в Германия, специалист по геронтология и психология. Автор на редица книги за укрепване на здравето. На младини се е увличал по бягане на дълги разстояния, бил е член на президиума на немската федерация по лека атлетика. Но по-късно се отказва от продължителните тренировки за издръжливост. Една от книгите, която написва заедно с дъщеря си Мигаела Акст-Гандерман, носи същото наименование – „Мързеливите живеят по-дълго”. 

Въпреки общоприетото мнение, че движението и активността са в основата на здравословния живот, проф. Акст се основава на твърдения на учени отпреди един век, според които на всеки от нас е „отпуснато” ограничено количество жизнена енергия. Т.е., всеки от нас идва на този свят със запас от калории и енергия, от който черпим сила за през целия си живот. И съответно рано или късно, в зависимост от начина ни на живот, запасите се изтощават. Затова според професора не бива да се напрягаме във фитнеса или да бягаме до изнемога в парка, обливайки се в пот, а да икономисваме жизнената си енергия. 

Освен това обяснява доказания факт, че жените живеят по-дълго именно с това, че изразходват по-малко жизнена енергия. За още по-голяма убедителност проф. Акст посочва примери от живота на животните. Лъвът например на свобода живее 8-10 години, а в зоопарка – внимание! Там доживява до 20 години. Белите мечки не могат да доживеят повече от 20 години в родната Арктика, в зоопарка обаче достигат и до 40 години. 

„Разбира се, за разлика от дивата природа в зоопарка има медицинско обслужване, - търпеливо обяснява професорът. – Обаче основната причина е в начина на живот. В дивата природа животните ежедневно преодоляват много километри в търсене на храна и се подлагат на постоянен стрес. А обитателите на зоопарка живеят спокойно и отпуснато…”.

„Вие смятате, че сте длъжни да подлагате тялото си на 

ежедневни физически натоварвания, 

за да се запазите млади и здрави? – пита Акст. – Надявате се, че маратонът ще ви спаси от инфаркт?”… Съвременните фитнес-движения са измислени в средата на 70-те години на миналия век и от този момент милиони хора се юрват по бягащи пътечки, кортове, фитнес-центрове, за да изразходват заветните 2000 ккал., които ще ги спасят от инфаркта… Америка специално „започна да бяга” след бестселъра на спортния журналист Джеймс Фикс „Всичко за бягането. Последваха го милиони европейци. Самият Фикс дал блестящ пример – на 50 години пробягвал ежеседмично по 100 км, участвал е в 20 маратона. Но през 1984 г. гуруто на оздравителното бягане внезапно умрял. Сърцето му спряло след едно състезание, бил само на 52 години. Същата съдба последвала Джек Кели, брат на актрисата Грейс Кели, спечелил бронзов медал на олимпийски състезания по гребане. Умрял от инфаркт. Легендата на световния спорт Емил Затопек, шампион по бягане дълги дисциплини, наричан „чешкият локомотив”, умира на 78 от сърдечен пристъп. Хърбърт Шаде, негов конкурент от Германия на бягане 10 хиляди метра, доживял до 72. И 

той си отишъл от инфаркт 

Руснакът Владимир Куц, световен рекордьор на 5 и 10 километра, умрял на 48 години от инфаркт. Подобни примери има още редица. 

„Всички тези спортисти, - пише в книгата си Акст, - в нашите очи са крайно енергични и издръжливи. Видно е, че усилените тренировки не са им донесли никакви предимства за дълголетие. Заслужава си да се замислим и над факта, че всички тях до гроба ги е докарала болест, от която именно бягането е трябвало да ги предпази. Нали това препоръчват като защита от инфаркт и сърдечен пристъп. Дори има призив „С бягане против инфаркта!” Проф. Акст отбелязва, че усилените занимания с „оздравително” бягане и фитнес удрят не само сърцето. Според него интензивните натоварвания не носят никакъв оздравителен ефект и по отношение на онкологичните заболявания. Възможно е дори да повишават риска от рак. Няколко изследвания потвърждават, че спортистите по-често умират от различни тумори, отколкото останалите хора…

Седем правила за здраве и дълголетие

Не си мислете, че д-р Акст предлага мързеливо да си лежим дни наред. Съвсем не. От дългото лежане, от „нищоправенето” възниква наднормено тегло, което също повишава разходването на жизнената енергия. За крепко здраве е достатъчно:

1. Енергично половинчасово ходене 4 пъти в седмицата. В смисъл – най-много до пулс 120 удара в минута.

2. Три пъти в седмицата упражнения за разтягане.

3. Избягвайте стресовете.

4. Не преяждайте, поддържайте идеалното за вас тегло. Един път седмично гладувайте или яжте постно.

5. Не спестявайте от съня. Ставайте не по-рано от 7,20 ч. сутрин.

6. За предпочитане е топлото и слънчевата светлина.

7. По-често бездействайте.

Стресът, огорчението, студеното, недостатъчният сън, неправилното хранене и прекалените физически натоварвания са основни причини за изхабяване на жизнената енергия. Високата скорост на разходване на енергията ускорява процесите на стареене и ни прави по-възприемчиви към болести, дори съкращава живота, смята доктор Акст. Ако постъпваме точно по обратния начин, да икономисваме запасите от енергия, съкращавайки активността на обмяната на веществата до разумни граници с помощта на различни мерки, наистина тогава ще бъдем по-здрави и издръжливи. „Не се страхувайте от спокойствието, от бездействието, от леността, мързела и безделниченето – именно през това на пръв поглед „пропиляно” време вие правите за своя организъм нещо удивително: спестявате енергия”, казва той.

Как мислите, с колко ще удължите живота си, ако се занимавате постоянно със спорт в продължение на 20 години? Ще се изненадате: пожизнената спортна активност ще ви „подари” най-много две години живот. И то ако не се изтощавате, както стана ясно. Американският кардиолог Якоби изчислил, че времето, прекарано на бягащата пътечка, във фитнес-залата или на тенис-корта, е точно толкова – две години.

Какво печелите тогава? Ако спортът ви доставя радост, чудесно, но ако се измъчвате, за да станете по-здрави и да живеете по-дълго, помислете още веднъж дали са оправдани усилията ви? Не по-малко здрави ще се почувствате, ако вместо това поработите в градината, разхождате кучето, измивате един път месечно прозорците или се изкачвате по стълбите. „Няма изследвания, потвърждаващи, че именно спортът прави живота по-здрав и по-дълъг”, казва холандският невробиолог Дик Свааб, автор на световноизвестния бестселър „Ние – това е нашият мозък”. Читателите на в. „Доктор” имаха възможността да се запознаят с много интересното интервю на 
д-р Свааб.