“Сега вече можеме да седнеме да видиме какво правиме.”

“Заслугата не е само моя, а на целият екип.”

Напоследък ми прави впечатление, че все повече хора започнаха да МЕкат. Началото постави първият човек в държавата. Не знам на какво се дължи тази особеност на изговора му, то си е негова работа. От това не ми става по-малко симпатичен. Но другите защо го правят?

Няма да започвам разсъжденията си със спрежението на глаголите в българския език. Това е материя сложна и за повечето хора непонятна. А не е и нужно да се обяснява. Всеки човек на този свят има вродено чувство за правилност и неправилност в изговора на родния си език.

Тук се сещам за онзи епизод от книгата „Автобиография” на Бранислав Нушич. Дали за домашно на детето да напише всички падежни форми на няколко думи и то не може да се оправи. Обикаля всички учени хора в селото да пита и накрая стига до попа.

Е па колико падежа ви учите? – пита го попът.

Седам – отговаря малкият.

Седам!? То е много! То е баш много!

Естествено, попът няма идея колко падежа има в родния му език, а сигурно и не знае какво е падеж. Но това не му пречи да изговаря правилно всички падежни форми в него.

А на нас какво ни пречи? Толкова ли сме загубили вроденото чувство към родния си език, та не забелязваме, че форми като видиМЕ, правиМЕ, учиМЕ, ходиМЕ са очевидно неправилни??? Разбира се, наставката -МЕ се появява във формите на тези глаголи за минало време – видяхМЕ, правихМЕ, учихМЕ, ходихМЕ ... но това е друга работа. Нека не се разпростираме, защото може пак да опрем до спрежението на глаголите. А нашият читател не е длъжен да знае какво е спрежение, както попът не е длъжен да знае колко падежа има в неговия език. Затова седем му се виждат баш много...

Но както и да е. Да речеМЕ, че това са някакви форми на диалектен изговор. Защо обаче той става все по-масов? Защо хора, които досега не са мекали, започнаха да мекат ? Мека се по телевизията, мека се по радиото, сигурно би се мекало и по вестниците, но тук няма как да стане ... Мекането от говоренето няма как да прерасне в мекане в писането. Пък и вестниците вече се четат основно от пенсионери, които са доста по-грамотни от младото поколение и биха се възмутили.

Та каква е рецептата? Ами като говорите, там, където може да се мине без -МЕ – просто не го казвайте. А къде може – това ще ви покаже вашето вродено чувство за правилност на родния ви език. Тъкмо ще си го упражнявате да не закърнее...

Още по-проста е историята с пълния член на съществителните в мъжки род. Там пък се ЪТ-ка на поразия. И особено от журналистите по телевизията. Не мога да разбера защо го правят. Може би си мислят, че така подчертават важността на думата?!?

“Росен Плевнелиев се срещна с президентЪТ Обама...”

“Заслугата за спечелването на изборите не е само моя, а на целиЯТ екип.”

Чувал съм, че имало села в Ямболско или Бургаско, където се ЪТ-ка всяка възможна дума. “На мостЪТ на кметЪТ синЪт го ... -ли в еди-къде си-ЪТ.” – тъй говорели там. Може, макар че не ми се вярва.

Но с пълния член нещата стоят още по-лесно. Дори не е нужно да се обяснява, че той се слага само когато съществителното е подлог в изречението. Откъде ще ти знае попът какво е подлог? Пък и не му е работа ... Ами пълният член просто НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ бе, хора ! Той само се пише! Така че – никога повече не казвайте –ЪТ и никога повече няма да сгрешите. От това по-просто – здраве му кажи!

Извинявам се, че ви занимавам с правоговор по никое време.

Тодор Костадинов, "24 часа"