Нонка Матова е родена на 20 октомври 1954 г. в Пловдив.

Завършила е ВМЕИ със специалност “Организация и управление на производството” и Националната спортна академия със специалност “Стрелба”.

Поставя 11 световни рекорда в стрелба с пушка, включително 2 за мъже, 28 европейски рекорда, сред тях също два мъжки. Многократен балкански и републикански рекордьор на пушка. Има над 600 медала от състезания. Получава приз за най-точен стрелец на Балканския полуостров и награда за най-точен стрелец в света през 1985 г. Участвала е в олимпиадите в Монреал '76, Москва '80, Сеул '88, Барселона '92, Атланта '96, Сидни '2000. Олимпийски вицешампион от игрите в Барселона през 1992 г.

Беше депутат в 39-ото народно събрание от листата на НДСВ в Пловдив, зам.-председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

Член е на УС на Българската федерация по спортна стрелба. До миналата година беше и заместник-председател на БСФС.

Преподавател и треньор, има научни трудове, учебници и ръководства по история на оръжията и стрелбата.

Единствената жена генерал в най-новата ни история - с указ на президента Г. Първанов през 2003 г. е удостоена със звание генерал-майор от системата на МВР. Носител е на много правителствени ордени и награди.

Член на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България и председател на тракийското дружество в Пловдив.

Омъжена е, съпругът е полковник. Имат син и дъщеря.

Автор на интервюто с нея е Лиляна Клисурова.

 

- Г-жо Матова, целият ви живот е белязан от стрелбата, но кога и как за първи път стъпихте на стрелбище?

- През 1968 г., бях в седми клас. По онова време имаше програма да обхванат всички деца, учещи и младежи в спортни програми. Видимо е, че такива програми са необходими и днес във връзка с наднорменото тегло, с повишеното кръвно налягане, с възпитанието и личностната ориентация.

Спортът дава много - целенасоченост, трудолюбие, стремеж към честно постигане на реален резултат и движение напред. Чрез тези спортни програми в онези години бяха обхванати всички деца в училищата. Един от моите съученици имаше поставена задача да привлече повече момичета. По това време имаше директива повече дами да бъдат привличани в спорта и в сектор “Лов” като спортисти и елитни ловци.

- Защо точно в сектор “Лов” да са нужни повече жени, а не в лека атлетика или друг вид спорт например?

- Навсякъде по света се стремят към равенство. В днешно време има дори директиви повече жени да бъдат привличани и в политиката, навсякъде женското присъствие трябва да е по-засилено.

Същото беше и тогава - мъжкото присъствие навсякъде бе много сериозно, а дамското беше минимизирано като процент. Затова имаше повеля - ако момчетата искат да тренират даден спорт, да привличат и момичета със себе си.

- Вие по това време имахте ли интерес към спорта, тренирахте ли нещо друго?

- Не, гледах си шестиците. Винаги съм слагала образованието и успеха в училище на първо място.

- Защо точна стрелба?

- Така се случи, съдба. В Пловдив имаше и други спортни програми - гребане, волейбол, баскетбол. Обаче всеки човек си има физическите и психологическите показатели за определен спорт. И тук явно се е намесил Господ - в точното време, на точното място, точното изпълнение.

- Какво беше усещането, когато хванахте пушка за първи път?

- Откровено казано - беше ми все едно.

Аз съм миролюбив

човек и, общо взето,

оръжието

не ме влече

Но като добър техничар явно имам заложби. И когато започна да правя нещо, го правя със стремеж към перфекционизъм като добър майстор.

Като всеки кандидат бях подложена на обследване с технически средства - апарати за концентрацията на вниманието, точността на окото, прицелването и т.н. И явно съм направила сериозно впечатление на треньора с данни, които са подходящи за този спорт, защото дни по-късно го видях. Оказа се, че с баща ми се познават. Баща ми бе уважаван лекар, завършил преди 9 септември, бил на война, има офицерски орден.

Треньорът и баща ми се договориха да ми осигурят свободно пътуване към висотите на спорта, запазвайки баланс с ученето. Около две седмици след този разговор ме изстреляха на републиканско първенство за пионери. Нямах екип и оръжие, дадоха ми пушката на Георги Поляков, син на треньора на “Левски Спартак”, които поддържаха добри контакти с Пловдив. И почти без тренировки станах републикански шампион на пушка за пионерите. Едно момиче от Пловдив победи и ЦСКА, и “Левски”.

- А кога получихте своя пушка?

- В националния отбор.

- Как минахте в него?

- След въпросното републиканско първенство продължих да си уча, приеха ме в Образцовия техникум по електротехника в Пловдив - едно от най-елитните училища в града. Резултатите ми в стрелбата обаче явно са били доста сериозни, защото треньорът ме извади от училище и ми въведе постоянен режим на тренировки.

Треньорът беше много сериозен - казваше се Атанас Атанасов Читанов, стар офицер отпреди 9 септември, човек с нюх, образован, сладкодумен, изключителен мъж. Той ми даде основите на стрелбата и благодарение на него положенията ми бяха перфектни.

Много скоро след това на едно състезание в Скопие - по онова време често имаше двустранни турнири между Пловдив и побратимените градове - направих няколко точки над майсторската норма. А това беше изискване и за включване в националния отбор.

Така бях включена и получих своя пушка. Там

започнах да правя

каскадни рекорди -

от състезание на

състезание

подобрявах рекорди. И понеже ги подобрявах с много повече, включително и в чужбина, гилдията се събра и ме извика. Предупредиха ме: Не се прави така, не се вдигат рекорди с 5 или 10 точки, а с по една точка.

- Защо?

- Защото всяка точка е пари. Едно време се плащаше за рекорди, включително и от нашата държава. При това се плащаше не само в левове, но и в рубли и долари. А в момента положението не е добро в това отношение.

След тези ми рекордни постижения през 1972 г. трябваше да отида на олимпийските игри в Мюнхен, но не бях дори пълнолетна и ги досрамя да ме пратят. Затова изпратиха изцяло мъжки отбор. За съжаление, те не се представиха добре. Този спорт е важна не само техниката, но и психиката.

Нямах още 20 г., когато през 1974 г. ме включиха в световното първенство в Тун, Швейцария. Взех 3 медала, което беше нещо уникално. Никой от България не беше взимал толкова. Един медал от такива състезания беше рядкост, камо ли два, пък че и три… Тогава станах

най-младият

заслужил майстор

на спорта

по спортна стрелба. А първото ми участие в олимпийски игри беше през 1976 г. в Монреал пак в мъжките дисциплини.

- Как ви приемаха мъжете на стрелбището - имаше ли снизходителни погледи и подигравки?

- Абсурд! Спортната стрелба е нещо опасно, изисква възпитание. Вътре няма хора, които да се заиграват както със себе си, така и с другите. Защото, за да уважаваш другия, трябва първо да уважаваш себе си.

Този спорт е интелигентен, няма подигравки, а взаимопомощ. Ние сме научени “Един за всички, всички за един”. Какви подигравки, какви лоши приказки? Ако има такова нещо, утре може да стане ексцесия... А до този момент такова нещо не се е случвало и не мисля, че ще се случи. Вижте, че

през тези 25 г.

стрелците не са се

прочули като борците

или другите - нито да правят рекет, нито други неща. Въобще не се е чуло стрелец да е обследван относно съпричастност към някаква силова групировка. Това е нещо сериозно.

- Така е, но нерядко при криминални инциденти, където някой е отстрелян с точен мерник, са се появявали вицове от рода на “Нонка Матова ли гръмна Крушата?”.

- Защото тези стрелци са добри, но спортът е върхът, черешката на тортата. Стрелците, които са се изявявали през тези 25 г., са били добри, но на ниво добри служебни стрелци - може би като граничари или други, с една по-солидна, но в никакъв случай спортна подготовка. Извинявайте, но в спорта десетката на 10 метра е с размер на връх на топлийка пред теб. Представи си тази топлийка да бъде разположена на 10 метра, каква устойчивост на вниманието и други показатели се изискват. Освен това става въпрос за повторение на определени изстрели. А тук - от 4-5 изстрела той е уцелил някъде си един път. И не могъл да уцели и колата…

- А участвали ли сте в следствения експеримент за Крушата?

- Да. В България всичко се знае, ние сме малка страна, друг въпрос е дали всичко се експонира в пространството.

- Какво представляваше този експеримент?

- Експеримент, който

да покаже на прима

виста - беше 3 дни

след извършване

на покушението,

какво се е случило

И се оказа, че много точно съм възпроизвела нещата, включително и метража за стрелбата.

- Имате над 600 медала от спортни състезания, кой обаче е най-голямата ви гордост, кой ви е най-скъп?

- 1979 г. - двойната европейска титла в дисциплините 3х40 изстрела с малокалибрена пушка и 40 изстрела коляно при мъже.

Имам два европейски и два световни рекорда -

няма друга жена в

света, която да го е

направила в мъжко

състезание

А това е и най-трудната дисциплина за мъже. Няма друг такъв случай и няма да има, защото Международният олимпийски комитет и Международната федерация по стрелба промениха правилата и включиха спортната стрелба за жени в олимпийските дисциплини.

За първи път това важеше през 1984 г. за олимпиадата в САЩ, но за съжаление се оказа, че по политически причини България не участва в нея. Участвахме в паралелните Игри на добра воля в Москва, от които аз имам 5 шампионски титли и медали. Но не ги признаваха.

През 1985 г. бях обявена за най-добър стрелец на годината.

- Участвали сте в 6 олимпиади…

- В седем - Монреал, Москва, Лос Анжелис '84 - в паралелните игри на добра воля в Москва, Сеул, Барселона, Атланта и Сидни. 6 олимпийски игри и един заместител.

- Но сте стигали само до вицешампионско място през 1992 г. в Барселона. Какво не ви достигна, за да станете шампион? Къде сгрешихте?

- Така се случи. Не е въпрос на грешка, а на шанс. На една огнева линия не застават случайни хора, всички са подготвени изключително добре. И всеки отива за златния олимпийски медал, но го взема само един. Въпрос на шанс. Ето това вече е шанс - кой как ще се подреди в класацията.

Например за дисциплината 3х40 с малокалибрена пушка се изискват 60 изстрела, в които трябва да имаш абсолютна повторяемост, да правиш само десетки. Ами не може, и ние сме хора... Някъде имаш малко отклонение.

В момента десетката е равна на 1 стотинка. Като е разположена на 50 метра - кажете трудно ли е, или лесно да я уцелиш 60 пъти точно в целта. Да, възможно е. Още повече че в днешно време мерят вече и десетите към центъра на тази десетка. Така че класацията е много динамична. И разлика от 1/10 може да те изпрати от първо на последно място.

- Имали ли сте куриози по време на участие в състезания?

- Не. В този спорт рядко се случват куриози. Той е паравоенен спорт. Но например дисциплината 300 метра с армейска или голямокалибрена пушка е била едно време старата дистанция от окоп до окоп. Това са старите правила на армиите, които са повторени като спортна дисциплина, за да се стреля срещу мишена, а не срещу жива сила.

Включително и при стрелбата с пистолети - 25-метровката е състезателната дистанция за дуелиране навремето. Това са били 15+15=30 крачки, което по 0,8 метра на крачка прави 25 метра. В днешно време мишената е разположена на ребро, но се завърта и застава челно срещу състезателя. За да не се възпроизвежда свикване на стрелба срещу човешка фигура, е забранено мишените да имитират човешка фигура в спорта - затова са кръгли.

- Заради спортната стрелба ли влязохте в системата на МВР?

- Да. “Левски Спартак” и ЦСКА - двата гранда, имаха специално внимание и обгрижване от страна на Министерския съвет, но и специални задачи за високо спортно майсторство. Изискваше се максимум. А военизираните бройки за спортисти бяха типични бройки за инструктури по съответен вид подготовка. Както например в стрелковата подготовка има инструктури на служителите в армията или в МВР, които носят оръжие.

На Запад, когато се каже спортна подготовка на кадрови офицер или служител в армия или полиция, се знае, че този човек е изключително подготвен. Ние в малка България сме имали изключително подготвени хора. Но за да можем да се подготвим още по-добре, бяхме извадени на така наречената централизирана подготовка. Вместо да се занимаваме и да инструктираме старшини и офицери на стрелбището, ние централизирано бяхме изведени с командировъчни на подготовка в националните отбори да се занимаваме профилирано с този спорт. И да изкачваме България във върха на спортната нация. Това липсва в днешно време.

- Били сте в системата на МВР само като спортист?

- Бях назначена като инструктор по стрелкова подготовка много висок клас. През 1992 г. бях началник на Стрелковия център на МВР и практически изработих и реализирах сегашната система на подготовка на ведомството. За мен бе огромно учудване и изненада, когато констатирах, че

армията се движи по

моите документи,

които съм измислила

и реализирала в

системата на МВР

- А каква е била връзката ви с ДС?

- Няколко пъти са ме обследвали, но аз никога не съм била в ДС. Първа категория - да, но дори служител не съм била на ДС. Но ние обучавахме абсолютно всички в системата на МВР. Лично моето мнение е, че преди 10 ноември 1989 г. не всичко е било лошо, просто трябваше да се отстрани политическата визия за разправа със структури и хора, която е субективна, и да си останат добрите неща на една много добре подредена държава.

- По време на предизборната кампания през 2001 г. отказахте участие в две първенства за две световни купи - в Милано и в Мюнхен. Съжалявате ли днес, че заради политиката се отказахте от активния спорт?

- Винаги идва време да прекратиш нещо, колкото и да го можеш и познаваш, колкото и да го искаш. Особено когато е в името на нещо по-предизвикателно откъм резултати. А влизането в политиката бе изключително предизвикателство за мен.

- Продължавате ли да стреляте и днес?

- От време на време. И се оказва, че тялото и психиката помнят. Но осъзнавам, че хората милеят за онова време, в което ние бяхме шампиони, бяхме много и добри, а името на България се споменаваше много често и ни уважаваха навсякъде по света.