Починалият на 96-годишна възраст бивш германски канцлер Хелмут Шмит бе високо уважават у дома и в чужбина политик заради непоклатимите си принципи и като пионер на международното икономическо сътрудничество. Той е един от най-популярните политици в Германия. Като политик и общественик беше прям в оценките си, вярваше в простонародното говорене и това никога не се отрази на негова популярност.

По време на войната е служил в хитлеристката армия и е бил пленен от съюзнически сили. След война завършва през 1949 година право и политология в Хамбургския университет. През 1953 и 1965 година е бил депутат. През 1967-1969 дори е ръководил парламентарната фракция на Социал-демократическата партия на Германия. През 1969 става и министър на отбраната в правителството на Вили Бранд. Впоследствие оглавява и министерствата на икономиката, финансите, за кратко е бил и външен министър.

Хелмут Шмит става канцлер през 1974 година след скандалната оставка на Били Бранд, сред чийто съветници бе открит агент на разузнаването на ГДР. Самият Шмит бе представител на дясното и проамериканско крило на германските социал-демократи. Придържал се е към безкомпромисната линия в борбата с левите екстремисти, държал е на подобряване на отношенията с Франция, той е и един от инициаторите на Хелзинкските споразумения, засилили навремето политика на мирно съвместно съществуване между Запада и Изтока.

През 1982 година е принуден да подаде оставка при опит да сформира еднопартийно правителство. Наследява го консерваторът Хелмут Кол, който впоследствие ще стане обединителят на Германия.

През 90-те години Шмит се обявява за дерегулация на пазара на труда и за намаляване на защитата при уволнения. Според него помощите за безработните трябва да се намалят, а профсъюзите имат твърде голямо влияние.

Шмит наричаше мултикултурното общество „илюзия на интелектуалците“, което трудно се съчетава с демокрацията. Той впрочем е смятал за грешка привличането на работната сила от чужбина през 60-те години. Беше твърд противник на приемането на Турция в ЕС.

Във външната политика Шмит ценеше принципа на ненамеса във вътрешните работи на други държави. Прочутото на времето определение за СССР като „Горна Вола с балистични ракети“ принадлежи именно на него, а не на Маргарет Тачър, както погрешно се твърдеше.

Макар навремето да е бил представител на проамериканското крило в партията си, впоследствие Шмит става критик на САЩ. Доайенът на руската дипломация Валентин Фалин, 89 г., си спомня: „Преди години имах дълъг разговор с бившия канцлер на Германия Хелмут Шмит, пристигнал в Москва на прощална визита. „Не разбирам, казваше Шмит, защо вие, китайците, Арабските емирства държите САЩ на повърхността. Днес Щатите са главният длъжник и нарушителят на спокойствието в света. Без пари отвън тяхната икономика отдавна би гръмнала. Само от Руската федерация американците изпомпаха за 20 години от 400 до 600 милиарда долара. Да не би да няма къде да ги използвате?“