О.р. ген. Георги Милушев, началник на УБО от 6.11.1986 г. до 14.11.1989 г. В това си качество той е един от хората, които са били най-близо до Тодор Живков в последните дни на едноличната му власт, приключила на 10 ноември 1989 година с принудително подадена оставка - акт, наричан и днес от мнозина дворцов преврат на червената номенклатура.
Автор на интервюто с него е Пенчо Ковачев.

- За самия ден 10 ноември казвате, че бил дълъг и пълен с “дребни и големи събития ден”. Как започна той за вас, г-н Милушев?
- Отидох в управлението рано. Извиках началника на “Лична охрана” Атанас Вълев и му казах да подготви втори екип с основна и оперативна кола, който не по-късно от 12 часа трябва да бъде в “Бояна”.
Обадих се на началника на Правителствена болница проф. Младен Григоров и на личния лекар на Живков д-р Герасимов да вземат допълнителни мерки, без да им обяснявам защо. Тъкмо тръгвах от управлението и се обади медицинската сестра Ани Младенова, която, явно мислейки, че не знам, каза: “Другарю генерал, другарят Живков сутринта

събра момчетата
на кафе и каза,
че си е подал
оставката!”

Ами, Ани - казвам, - след като е решил другарят Живков, ние какво можем да направим?

- Сигурно не е звучал радостно гласът ѝ?
- Е, не звучеше весело... Тя нервно повтори и потрети думата “оставка”, явно мъчително възприемаше смисъла ѝ. Вижте, в продължение на много години тя се е грижила за цялото семейство. Най-големите грижи за Живков бяха от нейна страна.
Той се прибира вечер, няма никого освен нея. Сутрин пак тя се грижи за него. В това отношение беше безпределно предана и вярна. Изглежда, тя изпълваше и част от самотата му, тъй като дори децата и внуците му рядко го посещаваха.
Вече на възраст, Живков казваше, че тя ще се грижи за старините му. Това бе може би психологическото, човешкото обяснение на тази негова привързаност към Ани Младенова. Той не можеше да ѝ откаже нищо.

- Какво ви каза Живков, когато го посрещнахте в резиденция “Бояна”?
- Срещнахме се не пред главния вход, а пред вратата на входа, който има пряка връзка с неговия кабинет. На лицето му беше изписана умора, но иначе изглеждаше сравнително спокоен.
Качихме се в асансьора и той ми каза, че на вчерашния пленум е подал оставка и тя е приета. Но не спомена никакво име - нито на Петър Младенов, нито на някой друг. Каза още: “Виждаш каква е обстановката... Времето е много тежко, трябва да дойде някой млад човек, който да решава проблемите...” След кратко мълчание обаче добави: “Да видим сега все пак какво ще реши пленумът!” Тази му “добавка” ме накара да мисля, че той се надяваше, кадрите, които е създал и издигнал и бяха мнозинство в ЦК, няма да приемат оставката му.
За него това би било много силен легитимен момент пред Москва. Той щеше да продължи да управлява до ХIV конгрес. Едва ли щеше да остане след него.

- На първото предобедно заседание на пленума той държа близо едночасова реч. Но по нищо не личеше, че звучи като негова “лебедова песен”.
- Точно така. Изглеждаше в кондиция, говореше, ръкомахаше, привеждаше цифри и факти, предлагаше нови идеи...
Всъщност в изказването си той използваше главно бележките от двудневната работа с Петко Данчев и председателя на БНБ Васил Коларов в Правец на 6 и 7 ноември. На тази среща тримата подготвяха икономическите мерки за промяната, която той смяташе да обяви на същия този пленум на 10 ноември. Мисля, че до отиването ни в Правец Живков въобще не си е представял, че смяната му ще е толкова скоро.

- Вярно ли е искал да направи Петко Данчев премиер, а Васил Коларов - финансов министър?
- Живков явно беше решил да смени Георги Атанасов с Петко Данчев. Той колкото в началото

хвалеше Атанасов
и го наричаше
“дялан камък,
става за всичко”,

толкова накрая не криеше разочарованието си от него. Това при него беше практика - първо хареса някого и после, като го нарочи - край, няма спасение за човека.
- Да се върнем в Бояна. Какво се случи след тази негова “вдъхновена реч”?
- Той дойде в кабинета, където бяха неговите помощници Димитър Методиев, Константин Чакъров, Гюров, Иванов... Аз се случих там, моят кабинет е до техния, и го чух да казва: “Момчета, какво трябва да застъпя в заключителното си слово на пленума?”
Димитър Методиев го попита: “Другарю Живков, вие защо трябваше да си подавате оставката?” Другите си замълчаха. Живков продължи, като махаше пренебрежително с ръка: “Абе нали го виждате тоя нашия Георги Атанасов. Нищо не прави! Нищо не прави! Нещата отиват от зле към по-зле...” Едва ли не Георги Атанасов е виновен за всичко. Значи Живков още е живеел с убеждението, че ще има негово заключително слово. Което обаче същият Георги Атанасов не допусна.

- Как така не допусна?
- В началото на следобедното заседание Живков поиска думата за заключителна реч. Георги Атанасов обаче каза, че такава реч няма да има, преминава се към точка втора - организационни въпроси. Въпреки че такава точка в дневния ред на пленума нямаше.

- Може би по време на словото си той е щял да се опита чрез верните си хора в ЦК да “обърне мача”, както казват спортните коментатори?
- Те и заради това не му дадоха думата. Впрочем, когато разговаряхме с Живков в Банкя на 12 ноември, той каза: “Георги Атанасов добре направи, че не ми даде думата за заключително изказване. Това можеше да обърне нещата...”
Но, вижте, Живков доста преди този пленум демагогстваше с темата “оставка”. Тази дума чух от него за първи път още през 1987 г., непосредствено преди Юлския пленум на ЦК. Т ой живя десетина дни в резиденция “Перла”. Беше уморен и изнервен и тогава за първи път сподели с мен, че трябва да се оттегли от поста си.

- И след това ли дойде “заигравката” с подаване на оставка на пленума през 1988 г.?
- Не, преди това, през ранната пролет на 1988 г. той

покани на лов във
“Воден” тримата
академици

Георги Джагаров, Ангел Балевски и Пантелей Зарев. След вечерята пред камината, Живков подхвърли, че обмисля да си подаде оставката.

- Академиците как реагираха?
- И тримата замълчаха. Усещах, че приемат оттеглянето му от поста, че мълчанието им означава съгласие. Само, струва ми се, Пантелей Зарев плахо възрази: “Но няма сега кой да ви замести, другарю Живков...” Въобще от всички страни непрекъснато му повтаряха, че няма кой да го замени, че липсва подготвен приемник.

- Колко време продължи следобедното заседание на пленума?
- От 15 до 18,30 часа. Петър Младенов прочете оценката на ЦК на БКП за Живков, изпрати го с големи почести и благодарности на заслужен отдих. И започнаха предложенията за негов заместник. Първото беше за Петър Младенов. Стана Иван Масларов (свекър на Емилия Масларова - б.а.) и предложи Александър Лилов. Дичо Атанасов отхвърли Лилов. Остана само Младенов и акад. Николай Ирибаджаков каза, че след като няма втори кандидат, не трябва да има гласуване. Той припомни, че преди година Живков си е подавал оставката, но тогава тя не е била приета в Политбюро.
И тогава председателстващият Георги Атанасов взе нещата в свои ръце. Прекъсна дебатите и се пристъпи към гласуване. Всички единодушно вдигнаха ръце “за” приемане оставката на Живков.
Оня кадър по БНТ, в който той изглежда рухнал и сломен, е направен миг след гласуването. Ударът - очакван, но и неочакван - наистина го промени до неузнаваемост. Това потвърждава тезата ми, че Живков до последния момент се е надявал на обрат.
После Георги Атанасов предложи да се гласува за Петър Младенов и той беше избран. Започнаха изказванията - всички вече “горещо” подкрепяха промяната.

- Вас през това време някой търсеше ли ви за нещо?
- Аз бях член на ЦК и участвах в работата на пленума. Викаха ме няколко пъти навън,

защото ме търсел
ген. Владилен Фьодоров,

ръководителят на представителството на КГБ в МВР в София. Нямаше търпение да разбере сменен ли е най-после Живков. Последния път ми се обади малко след гласуването. Казах му, че за нов генерален секретар е избран Младенов. Той не ме попита нищо повече, явно бързаше да предаде новината в Кремъл.

- На почивката между заседанията как се държеше Тодор Живков?
- Той ме покани на обяд. По време на пленуми и съвещания в Бояна, той се хранеше в столовата, която беше до кабинета му, споделяйки “домашната обстановка” с тесен кръг хора. Масата този път беше сложена за трима. Бяхме само той, аз и Ани Младенова.

- Помните ли менюто?
- Май някакво месо беше. Ястията за него бяха по-специални, беше много ограничен в храненето. Строго спазваше указанията на лекарите.

- За какво си говорихте?
- Обядът беше кратък и тягостен. Живков мълчеше и за разлика от друг път се хранеше бавно и злоядо, гледаше разсеяно около себе си. Попитах го как е минало вчерашното заседание на Политбюро. (На 9 ноември вечерта - б.а.)
Той явно нямаше желание за такъв разговор. Само повтори познатата ми от сутринта фраза: “Проблемите са тежки... Нека да дойде един по-млад човек да ги решава.” Нищо повече не каза и отново не спомена ничие име. Но не изглеждаше отчаян. Мисля, че още се е надявал, че пленумът няма да приеме оставката му. И ще може да каже на Москва - вие не ме искате, но хората в България ме искат...

- След обяда Живков срещна ли се с някого от “най-близкото си обкръжение”?
- Не се е срещал.

Той си взе
хапчето за сън
и полегна
за около час

Това го правеше всеки ден, независимо къде се намира.

- Не потърси ли помощта на най-верните - Милко Балев, Йордан Йотов, Димитър Стоянов?
- Не. Те са против оставката му на заседанието на Политбюро предния ден. Но още там става ясно, че след като и Пенчо Кубадински я подкрепя, остават в малцинство и си дават сметка, че вече нищо не може да се направи.

- Може би то е било ясно още след активните совалки на руския посланик ген. Виктор Шарапов, изпратен лично от Горбачов с тази най-важна задача. Насаме Живков какво говореше за Михаил Горбачов?
- Живков хич не обичаше Горбачов. На заседания на най-високо равнище той не пестеше критичните бележки срещу него, които веднага отиваха в Москва. Но официално говореше положително за него и перестройката му. Когато Горбачов пое управлението на КПСС, Живков му пише поздравително писмо. И в него си е позволил да изрази становище за пътя, по който вървят Съветският съюз и останалите социалистически страни. Че са сгрешени икономическият механизъм и подходите за решаване на проблемите, че сериозно се изостава в научнотехническия прогрес и от развитите капиталистически страни.

- Доколкото знам, той засяга тези неща и в писмото си до Брежнев, когато се връща от Световното изложение в Осака през 1970 г.
- В писмото си до Горбачов той повтаря голяма част от написаното в онова писмо, че светът е отишъл много напред. На връщане от Осака делегацията начело с Живков се среща със съветските ръководители. Казвал ми е, че на почивката Станко Тодоров му подшушнал:

“Другарю
Живков, май
оттук няма
да излезем”

Горбачов беше много самовлюбен, явно се е подразнил от писмото на Живков и отношението му към него беше изключително недобро. Учудвал съм се как е възможно такова отношение към ръководител на все пак суверенна страна.

- След края на пленума на 10 ноември вие ли придружихте Живков до резиденцията в Банкя?
- Не, трябваше вече да остана при Петър Младенов. След пленума той събра членовете на Политбюро в заседателната зала, за да набележат първите крачки, както се казваше.

Най-активен беше
Андрей Луканов,
тичаше
нагоре-надолу...

За първи път след 30 и повече години заседанието се провеждаше без Тодор Живков. А аз наредих на охраната на Младенов да го изпрати с колите до вилата му в “Бояна”, без да “оцепват” движението.

- Това ли беше финалът на този исторически ден?
- Към 19, 30 часа заседанието на Политбюро свърши и докато членовете му слизаха по стълбите, ген. Добри Джуров се спря, обърна се към Петър Младенов и каза на достатъчно висок глас, за да включи и мен в разговора: “Петре, трябва да решим всички въпроси на другаря Живков.” Младенов отговори, че ще направи това още в понеделник. Казах му, че освен тези въпроси трябва да съгласувам с него и други важни въпроси. Той ми нареди да отида при него още на другия ден - събота. “В 11 часа при мен ще бъде Продан Стоянов (началник отдел “Деловодсто” в ЦК - б. а.), вие елате, ако можете, в 12...”
 
Проф. Младен Григоров, шеф на Правителствена болница:
Не сме “тъпкали” Живков с никакви успокоителни

- Вие кога разбрахте, че на пленума на 10 ноември Тодор Живков ще бъде свален от власт, проф. Григоров
- Още вечерта на 9 ноември плъзна слухът за оставка на Живков, но не помня как съм приел тогава този слух.

- А помните ли какви указания ви даде шефът на УБО ген. Милушев по отношение на Тодор Живков на 10 ноември?
- Не си спомням да е имало нещо по-особено. Аз и екипът бяхме в резиденцията от сутринта и си вършехме работата както при всички други пленуми и заседания там. В екипа освен мен беше личният лекар на Живков проф. Герасимов, Ани Младенова и още една медицинска сестра. По време на заседанията седяхме в лекарския кабинет и по монитора наблюдавахме какво става в залата. Бяхме готови да реагираме на всякаква ситуация.

- Имаше слухове, че преди гласуването на оставката сте натъпкали Живков с успокояващи лекарства. Вярно ли е това?
- Категорично не е вярно. Никой от нашия екип не му е давал успокоителни или каквито и да било други лекарства, нито пък някой ни е искал. Живков сме лекували с най-добрите медикаменти в зависимост от болестите му. Но на този ден - 10 ноември, Живков не е взимал никакви лекарства.

- Тогава защо изглеждаше толкова неадекватен на кадъра по БНТ?
- Защото явно беше изненадан от единодушието, с което гласуваха оставката му. Поне това е моето обяснение - беше силно шокиран...