Предпоставките за тази дата, която всъщност е началото на промените в България, бяха събитията, предхождащи я – падането на Берлинската стена, промяната на режимите във всички централно и източноевропейски държави, които бяха част от социалистическия лагер. Това каза в интервю за „Фокус” Йордан Соколов - юрист, бивш председател на НС и бивш министър на вътрешните работи. „Промяната стана на пленум на ЦК на БКП, на който беше свален тогавашният генерален секретар Тодор Живков. Нов генерален секретар стана Петър Младенов. Дали това е дворцов преврат или вътрешнопартийно усилие в България властта да остане отново в ръцете на комунистическата партия, макар чрез други нейни представители. Не трябва да забравяме, че у нас веднага след тази промяна начело и на държавата стана Петър Младенов. Той е бивш член на Политбюро. Министър-председател стана кандидат-членът на Политбюро Андрей Луканов. Една голяма част от министрите също бяха от средите на БКП”, обясни Соколов. 

По думите му, въпросът е, че тази промяна не е могла да не стане, защото тя е била обусловена от другите промени. „Затова 10 ноември трябва да се разглежда не като цяло самостоятелно българско събитие (то е и такова), но и като част от цялата промяна, която настъпи в Европа. Тя по-нататък се разви в разпускането на Съветския съюз, с ликвидирането на Варшавския договор, на Съвета за икономическа взаимопомощ. В резултат, във всичките тези страни, следващите правителства поеха вече един друг курс на геополитическа ориентация”, допълни Соколов. Той уточни, че те са скъсали политическите си връзки и зависимост, а оттам и военната, икономическата и научна зависимост от Съветския съюз и са се обърнали там, където им е мястото - към демократичната общност на Европа.

„Без изключение те станаха членове на ЕС, на Северноатлантическия алианс на НАТО, каквито станахме и ние. Макар че в различните страни тези процеси вървяха по различен начин, за съжаление, най-бавно и мъчително следкомунистическото развитие премина в България. Според мен, тук, освен вината на БКП за всичко, което стана след 9 септември, една допълнителна вина има нашата комунистическа партия, преименувана след това в Българска социалистическа партия”, поясни Соколов. 

Той подчерта, че на няколко пъти БСП се е връщала в управлението, но всеки път в резултат на това управление, то е завършвало с икономическия крах. „Да си спомним двете чисто комунистически правителства на Андрей Луканов, правителството на Любен Беров, от някои наричано правителството на „Мултигруп”, от други правителство на безвремието. То подготви връщането във властта отново на БСП, дойде правителството на Жан Виденов. То завърши с една абсолютна икономическа катастрофа за България. Тоест при всяко управление на БСП или на правителства, доминирани от БСП , каквото беше и Тройната коалиция и правителството на Пламен Орешарски, България вместо да надграждаше и да върви напред, тя не само се връщаше назад, а понякога това връщане беше по-назад от там, където преди това е била”, каза още Йордан Соколов.

Структурата на МВР в момента не е ефективна. Голям е броят служители, чиято дейност не е ефективна, но не толкова по тяхна вина, коментира бившият председател на НС и бивш министър на вътрешните работи. „Имаме една от многобройните полиции с най-ниска ефективност и нещо, което за мен е особено негативно и опасно, едно огромно обществено недоверие. Една държава, в която хората не вярват на полицията. Имаше времена след промяната, където доверието в нея беше на второ място. Армията беше на първо място, а след това беше полицията. Оказва се, че 87% от хората нямат доверие в полицията, така че там трябва да бъдат направени реформите”, подчерта Соколов. 

Той уточни, че трябва по-малък брой полицаи, добре платени, наситени с техника. „В съвременното общество полицията не може само да бъде един полицай, облечен в полицейска униформа и с белезници на кръста и един пистолет. Той трябва да разполага с цялата съвременна техника. Примерно казано, горе-долу, ако не бъркам, от икономическа гледна точка, издръжката на не повече от трима полицаи струва на държавата и бюджета да се закупи една нова полицейска кола с всичкото съвременно оборудване. От около 60 души приблизително състав на МВР, 3000 души, ако се съкратят или пренасочат в други ресори на държавното ни управление, това означава да бъдат закупени веднага 1000 нови полицейски автомобила”, коментира Соколов. Според него, тогава ние и позицията ни ще се приближи към нивото, ефективността и резултатите на полициите в много други водещи западни страни.

„Навремето бях член на една делегация, която посети Бавария – там, ако не бъркам, с около милион по-малко население от България, има 5000 полицаи. Имат една огромна резултатност на разкриваемост на престъпленията, на наказване на тези престъпници. Ако МВР се препъне, по-нататък нищо не става”, каза още Йордан Соколов.