Американски физици хвърлиха светлина върху една от най-големите мистерии в науката – защо Вселената се състои основно от материя, а не от антиматерия. За първи път учените са измерили силите, които карат отделните частици антиматерия да се държат заедно.
Тези открития могат да дадат насоки за това какво е довело до недостига на антиматерията в космоса днес, пише Би Би Си.

Самата антиматерия представлява огледален образ на обикновената материя, която познаваме.
Силите между частиците антиматерия – в този случай антипротони, никога преди не са били измервани. Ако бъде установено, че антипротоните се държат по различен начин от своите „огледални образи“ (обикновените протони, които се намират в атомите), това може да се окаже доказателство за т. нар. асиметрия между материята и антиматерията.

Според нея при Големия взрив, с който е била създадена Вселената, е било произведено еднакво количество материя антиматерия. Но вместо това да се запази така, антиматерията в момента е по-рядка.

Изглежда някакъв феномен е довел до значителното преобладаване на материята – за това съществуват някои теории, но все още няма категорични доказателства.

“Въпреки че този пъзел е известен от десетилетия и през това време са се появили малко ясноти, той остава едно от най-големите предизвикателства на науката“, каза Айхон Тан, един от съавторите на проучването от Националната лаборатория в Брукхевън в Ню Йорк. „Всяко нещо, което научим за естеството на антиматерията, може потенциално да допринесе за решаването на пъзела“, допълни той.

За щастие антиматерията може да се създава при ускорение на частици, давайки на учените възможността да изследват нейните свойства. Използвайки Брукхейвънския колайдер за релативистични удари между тежки йони (Relativistic Heavy Ion Collider – RHIC) физиците могат да измерят силата на взаимодействие между двойките антипротони - „огледалният образ“ антиматерия на протонната частица.
Учените са установили, че силите между двойките антипротони са притегателни, също като ядрените сили, които държат протоните заедно в атомите. Частиците антиматерия имат същата маса като тези от обикновена материя, но имат противоположен заряд. В рамките на точността на измерванията материята и антиматерията изглеждат идеално симетрични.

Това навежда учените на друго обяснение за асиметрията между материята и антиматерията. Например, неутриното – друга основна градивна част на Вселената, може да е своята собствена „огледална частица“. Различията в начина, по който частиците неутрино взаимодействат след Големия взрив може да са довели до лек излишък на материя, който позволява на нашата Вселена да съществува.