България е на път да се нареди сред малкото страни в Европа, в които има данък "вредни храни".
От догодина с него ще се облагат 4 групи продукти - тези, които съдържат над определена норма сол, захар, кофеин и таурин, както и всички храни с частично хидрогенирани растителни масла, или т.нар. трансмазнини.
Налогът, наречен от здравното министерство данък "обществено здраве", ще варира според храната и няма да е с единна ставка. Той ще се плаща еднократно - при първата продажба по веригата, ако обложеният е производител или дистрибутор от ЕС или България, или при внос на митницата за фирми от трети държави, пише вестник „Сега”.
Продуктите с трансмазнини ще са обложени с най-висок данък. Най-голям е за имитацията на млечни продукти - сирене и кашкавал - 78%, което значи, че за килограм поскъпването ще е с 3.10 лв. за продукт с цена 3.95 лв. 58% ще е данъкът за маргарините, които съдържат частично хидрогенирани масла, като продукт от 5.33 лв. ще поскъпне с 3.10 лв. 44% е данъкът за тестените изделия с трансмазнини - готови баници и закуски, бутер тесто. Трансмазнини има и в солетите, чипса, пуканките за микровълнова печка и в голяма част от десертите - шоколад, пасти, торти, вафли. При всички тях ставката ще е 3.10 лв. на килограм. С тези мазнини в много заведения се пържат и картофи и се приготвят панирани храни, които също трябва да поскъпнат.
Здравният министър Петър Москов даде пример с порция пържени картофи от 300 г. Ако те са приготвени в трансмазнина, порцията ще поскъпне с 1.12 лв. Ако се пържени в олио, цената им няма да скочи.
Трансмазнините носят най-голям риск от сърдечносъдови болести - доказано е от Световната здравна организация, че при увеличение с 2% на приема на такива мазнини рискът от сърдечносъдови заболявания скача с 23%. За маслото например този риск се постига с ръст на приема с 15%. Трансмазнините увеличават и риска от някои видове рак и от диабет.
При солта данъкът ще е между 10 и 19%, като целта е за всички храни поскъпването да е с 1.55 лв. на килограм. "Ще се облагат чипс, снакс, сухи супи, сухи бульони, соев сос, кетчуп. При препоръчителна безопасна дневна доза на СЗО от 5 г. сол българите приемат средно 7- 8 г.", поясни Москов.
Храните със захар или подсладители ще бъдат обложени с между 3% и 31%. Така поскъпването ще е 43 ст. на литър/килограм за енергийните и газираните напитки и 81 ст. за тестените изделия, бисквитите, захарните продукти и сладоледа. Енергийните напитки с кофеин и таурин ще са обложени с 15% данък и ще поскъпнат с 1.55 лв. Храни, като бисквити например, могат да бъдат тройно обложени, тъй като съдържат и сол, и захар, и трансмазнини. Опаковка от 150 г. може да поскъпне с 97 ст.
Целта на данъка е хората да започнат да ядат и пият по-здравословни продукти, а самите производители да започнат да слагат по-малко вредни съставки в храните.
При въвеждането на данък "вредни храни" е взет едно към едно действащият от 2011 г. в Унгария подобен налог. Но при безалкохолните напитки, които имат високо потребление в България, и трансмазнините ставките у нас ще са по-високи. Данък "вредни храни" е действал две години и в Дания, но е отменен заради сложното му администриране. Подобен налог има и във Франция, Финландия, Ирландия, Хърватска и Норвегия, но в повечето от тези страни са обложени предимно храни и напитки със захар. Страни като Великобритания, Белгия и Румъния обмисляха въвеждането на данък, но се отказаха поради липса на достатъчно доказателства, че той намалява нездравословното хранене.