Една от темите, които най-силно развълнува общественото мнение в Германия през тази есен, са преговорите за създаване на зона за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ.
Неотдавна в Берлин се състоя шествие на противниците на договора за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство ТТИП (Transatlantic Trade and Investment Partnership, TTIP). Това бе една от най-големите протестни демонстрации, състояли се през последните години във Федералната република.
Необходима е конструктивна критика, а не безразборно отрицание
След тази впечатляваща акция публичната дискусия около ТТИП се оживи. Тази тема зае едно от водещите места в германските медии, които сега предоставят думата не само на протестиращите противници, но и на привържениците на Трансатлантическата зона за свободна търговия, които не са излезли на улицата. Различни бизнес организации и икономически институти усилиха просветителска работа с германската общественост, за да разсеят насаждащите се страхове.
“Нека заедно да създадем ТТИП, вместо безразборно да го отричаме!“. С този призив към читателите на един от големите регионални вестници се обърна Ерик Швайцер, президент на Федералния съюз на Търговско-промишлените палати на Германия (DIHK). „Който блокира, той губи“, предупреждава президентът на Федералния съюз на германската индустрия (BDI) Улрих Грило. „Критиката има смисъл, паниката – не“, заявяват от Института за германска икономика в Кьолн (IW).
Учените в този институт дори извадиха на бял свят архивни документи, които показват, че през 1993 г., когато Европейската общност /предшественик на днешния Европейски съюз/ създава общия пазар, тази зона за свободна търговия е предизвиквала страховете на 37% от жителите на ФРГ. Днес положителният макроикономически ефект от тогавашната новост е очевиден: той се изразява в съществен ръст на икономиката на Германия и благоденствието на нейните жители.
Сега част от германското общество се обявява срещу друго нововъведение – зоната за свободна търговия между двата най-големи на планетата икономически центъра: Европейския съюз и Съединените щати. Тези два пазара взети заедно произвеждат 46% от световния Брутен вътрешен продукт и формират 1/3 от световната търговия.
Стимулиране на търговията, намаляване на разходите, край на дискриминацията
Аргументите на германските делови кръгове в подкрепа на ТТИП могат да бъдат сведени до две основни тези. Първата: компаниите и потребителите в страните от ЕС /и особено в такава експортна държава, каквато е Германия/ имат голяма изгода от премахването на митническите бариери в търговията със САЩ, унифицирането на индустриалните стандарти и правилата за сертифициране. Втората: страните от ЕС трябва заедно със САЩ да изработят днес норми и правила за глобална търговия през 21 век, иначе те ще бъдат формулирани и утвърдени без европейско участие.
Митническите такси между ЕС и САЩ днес и без това са достатъчно ниски, но те, въпреки това, съществуват и при някои стокови групи – например, храните, автомобилите, порцелана – са доста осезаеми. В зоната за свободна търговия те ще бъдат отменени. Освен това ще отпадне процедурата за задължителна митническа проверка, което съществено ще ускори доставката на стоки до поръчителя, например, комплектуващи детайли или резервни части.
Голямо значение би имало също така и унифицирането на индустриалните стандарти. Президентът на DIHK Ерик Швайцер дава следния пример в статията си: „За машиностроителната продукция във всеки щат на САЩ са предписани различни цветове за маркиране на електрическите кабели и шланговете за въздух и вода, затова износителите губят доста средства, за да синхронизират своята продукция“. Голямото трансатлантическо споразумение ще реши този проблем. Химическите компании на своя ред се надяват на единен от двете страни на Атлантика стандарт за регистриране на химикали.
Аргументи и страхове на противниците на споразумението
Бизнес кръговете във ФРГ също така разчитат и на отмяната на правилото Buy America, според което в САЩ при обявяването на държавни и обществени поръчки се „дискриминират неамериканските компании“, подчертават от BDI. Водещият съюз на германски бизнес се надява, че ТТИП ще осигури на европейските фирми равноправен достъп до търговете в САЩ, при това не само на федерално равнище, но и в отделните щати и общини.
На тези очевидни предимства на ТТИП неговите противници противопоставят заплахите, които, според тях, щяла да донесе Трансатлантическата зона за свободна търговия. Многобройните възражения могат да бъдат обединени в три тези.
Първата /екологична/: споразумението със САЩ ще доведе до намаляване на високите европейски стандарти в областта на безопасността на храните и околната среда. Втората /демократична/: това споразумение ще намали в ЕС влиянието на профсъюзите и държавното регулиране. Третата /антиглобалистка/: то ще усили неравенството по света, защото европейците и американците ще станат още по-богати, а жителите на развиващите се страни – още по-бедни.
Атлантическата зона вече изостава от Тихоокеанската
Германските бизнес кръгове признават, че наистина става дума за сериозни въпроси, които е необходимо подробно да бъдат обсъдени по време на преговорите със САЩ, при това някои особено спорни теми ще трябва да се извадят извън споразумението.
В същото време експертите на института IW отбелязват, че аргументите на критиците на зоната за свободна търговия често нямат нищо общо с истината: „Постоянно се твърди, че ТТИП ще донесе такива заплахи като хормони в месото, приватизация на водоснабдяването и ограничаването на независимостта на профсъюзите и работодателите на преговорите по заплатите“. Постоянният източник на недостоверна информация са антиглобалистите с техния „латентен антиамериканизъм“, констатират учените от Кьолн.
Всичко това поражда „неоправданите страхове“, които в крайна сметка могат да доведат до това, че Бундестагът да отхвърли споразумението за ТТИП, се казва в изявление на IW. А това би имало съдбоносни последици за Германия и ЕС, твърдят представителите на германския бизнес – както голям, така и среден. При това става дума не само за изпуснати ползи за компаниите и потребителите, които могат да достигнат до 120 милиарда евро, според изчисленията на консултантската компания „Роланд Бергер“.
Ако ЕС изпусне сега шанса да закрепи в широкомащабното споразумение със САЩ своите екологични стандарти или представи за правата на наемните работници, то правилата за правене на бизнес в глобализирания свят ще се формират от други големи зони за свободна търговия, отново и отново предупреждават германските делови кръгове. Те оказват преди всичко на споразумението за създаване на Транс-Тихоокеанското партньорство /ТТП/, подписано на 5 октомври от САЩ и 11 държави от Азия, Северна и Южна Америка.