Съдебната битка на студента по право Макс Шремс срещу Facebook започва с 22 жалби, подадени към ирландския Комисар за защита на личните данни през 2011 г. Всичките са отхвърлени.

Четири години по-късно най-висшият съд на ЕС взе историческо решение, което обяви за невалидно споразумението за трансфер на лични данни от Европа към САЩ Safe Harbour, стресна хиляди компании и се превърна в грандиозна победа за защитниците на неприкосновеността.

Това обаче не е краят.

Шремс е страна по още едно дело – групов иск, този път директно насочен срещу компанията Facebook, който в момента се разглежда от апелативен съд в Австрия. Междувременно Шремс учи право във Виенския университет и няма големи планове за бъдещето. "Първо трябва да си завърша доктората", казва той пред "Ройтерс". "Ще продължа да върша моята си работа".

А работата му очевидно е да създава главоболия на властите и фирмите, които нарушават неприкосновеността на обикновените хора. "Изобщо не би трябвало доказвам защо искам да запазя личната си информация, защото това е основно човешко право. По същия начин не би трябвало да обосновавам защо искам да гласувам. Аз просто имам това право и държа на него", казва той.

Убеждението на Шремс е толкова силно, че тормози ирландските институции от години. 22-те му жалби, с които започва цялата сага, са насочени срещу редица скандални действия на социалната мрежа Facebook -  че пази информация дори за изтритите постове, съобщения, тагове и сръчквания; че функцията за "разпознаване на лица" нарушава правата на потребителите; че чрез бутона "харесвам", прикачен в редица сайтове, Facebook следи дейността на хора в целия интернет; че снимките, качени в социалната мрежа, са достъпни за всекиго, благодарение на url-адреса си, независимо от това колко е скрит профилът на качилия ги потребител; че не уведомява ползвателите за промени в политиките си и че споделя информация с Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ.

След две години без резултат, Шремс оттегля всички жалби и дава ход на 23-тата, според която Facebook няма право да прехвърля личните данни на потребителите си в САЩ, въпреки разрешеното от ЕК споразумение Safe Harbour.

Люксембург реши, че то е невалидно и забрани дейностите, извършвани под шапката му. Това създаде правен вакуум, който сега регулаторите, компаниите и адвокатите се опитват да запълнят възможно най-бързо. А националните институции тепърва ще започнат да решават поотделно дали данните на граждани да се пращат към американските компании.

Важно е да отбележим, че решението на съда не засяга директно Facebook – все още. Може би заради това фирмата дискретно избягва да коментира темата. Сега ирландският Комисар за защита на личните данни ще трябва да вземе ново решение по жалбата на Шремс срещу социалната мрежа.

Подобни правни битки обикновено се влачат с години. Докторантът по право обаче е увлякъл в следващата си офанзива 25 000 души, които водят дело срещу Facebook във Виена.

В него те се позовават на същите оплаквания, които Шремс е подавал и в Ирландия. Искът бе подаден през 2014 г. и отхвърлен от виенски съд с мотива, че той няма юрисдикция в подобни дела. Ищците обжалваха и сега чакат решението на апелативния съдия. Всеки от тях настоява за 500 долара обезщетение - "главната ни цел е да осигурим коректно събиране на данни", пише в сайта на инициативата.

Разходите по делото се поемат от фирмата ROLAND ProzessFinanz AG, която финансира съдебни искове, разчитайки на процент от печалбата. При победа, тя ще получи 20% от спечелената сума. Междувременно Белгия също води дело срещу Facebook, именно заради проследяването чрез бутоните за "харесване" и "споделяне", вградени в други сайтове.

Шремс обаче твърди, че няма нищо лично срещу американската социална мрежа. Той е активен потребител на Twitter и Facebook и просто иска да направи онлайн комуникацията по-сигурна. Facebook бе по-скоро случайност, коментира той в интервю пред австрийската телевизия ORF, цитирано от "Ройтерс", и обяснява, че е трябвало да се съсредоточи върху една компания, за да си изгради силни доводи.

Шремс се надява, че сегашното решение ще бъде "крайъгълен камък" за потенциални дела срещу държави и компании в Европа, които биха си позволили да събират данни по този начин.

"Цялостното решение, така да се каже, е да минеш изцяло офлайн. Но тогава ще имаме едно общество, в което всеки си седи в черупката и с никого не говори. Не искаме това".