Онази сутрин Хосе се събуди с ужасен махмурлук. Цялата нощ на 16 ноември 2012 г. редуваха с приятеля си Фернандо бири и текила в сламения бар на плажа в Коста Азул.

Напоследък “най-коравият мъж”, когото рибарят Фернандо познава, бе почнал да пие много. Хосе не обичаше алкохола. “Пропи се, откак се събра с щурата барманка Мария”, разказва пред в. “Дейли мейл” Кристиян Веласкес (19 г.).

Той е приятел на 37-годишния Хосе Салвадор Алваренга, който бе намерен на 30 януари на атол от Маршаловите острови. Мъжът се озова там след авария на лодката му на 17 ноември 2012 г., заради която прекарал 440 дни насред Тихия океан.

Веласкес разкрива, че малко преди фаталния 17 ноември двамата с Хосе излезли в морето за скариди. Вятър ги подгонил навътре. Двигателят на лодката отказал.
Бедствали шест дни. Тогава салвадорецът Хосе се изповядал на Кристиян. “Каза ми, че мрази пиянството и забежките на Мария и иска да се върне в Салвадор с двете им деца.”

Не успял. След като двамата с Кристиян били спасени, Мария дори не го посрещнала. Вместо това “избяга в друг град с децата”, продължава Кристиян.
А Хосе започва да посяга често към алкохола и марихуаната.

Нека умра в морето!

“Искам един ден, когато стане време, да умра в морето”, казва той на приятеля си Фернандо в алкохолната ноемврийска нощ.
На 17-и сутринта слънце огрявало Чиапас. Бризът изгладил Мексиканския залив. Хосе скочил от хамака си. Започнал да преглежда близо 7-те километра рибарска мрежа. Натоварил стръв, куки вода и такос за три дни, въпреки че планирал да излезе за 24 часа. Бил готов за тръгване.
Имал само един проблем. Партньорът му Рей Перес (20 г.) се обадил предната вечер, за да каже, че няма да дойде. Трябвало да отиде до полицията. Там се подписвал всеки месец за пробацията си.

Край лодките Алваренга видял Езекиел Кордоба (25 г.). Той не бил опитен. Хосе му предложил надница, за да отплават заедно, защото преценил, че при добър улов може да си докара до 6500 песос (360 евро) за ден.

Минути по-късно двамата насочили носа на “Камаронерос де Коста”, регистрирана под №13, към открити води. Било към 11 ч на 17 ноември.
Скоро се оказали в беда. Северният вятър връхлетял изневиделица крайбрежието. Спокойното море се превърнало в кипящ котел. Лодката била отнесена на 30 мили от брега. Двигателят се счупил. Започнала битката за оцеляване на Хосе и Езекиел.

На 17 ноември 2013 г. близки и приятели хвърлили цветя във водата, за да отбележат година от гибелта им. Единствено семейството на Езекиел отказало, като се молело за чудо.

Точно 440 дни и 8000 морски мили (12 500 км) по-късно то се случи. Норвежки антрополог, правещ теренно проучване на малък атол от Маршаловите острови, съобщи на 30 януари за намерен корабокрушенец. Първо с картинки и жестове, а после с помощта на посланика на САЩ в Маджуро, който служел като преводач от испански, бедстващият мъж започнал да разкрива историята си.

Алваренга твърди, че оцелял почти 14 месеца. Хранел се с живи птици, риби и костенурки. Пиел урината си, кръвта на костенурките и дъждовна вода. Езекиел не успял. Починал след месец, защото стомахът му не понасял кръвта от костенурки и суровата храна, каза Хосе.

Историята за спасението му бе посрещната със скептицизъм. В нея има доста неточности. Отначало бе посочил, че тръгнал през декември, а не през ноември. Бе дал неточно име и възраст за спътника си. Дори за себе си бе казал, че се нарича Сирило Варгас.

Мнозина продължават да се съмняват в разказа. Сред тях са родителите на Езекиел. Те чуха за чудото с Хосе и смъртта на Езекиел преди няколко дни от телевизора на свой съсед. Росела Кордоба (44 г.), майката на Езекиел, бе съкрушена.

В дома на семейство Кордоба цари покруса. “Искам да гледам Алваренга в очите, докато той ми разказва за последните дни и часове на брат ми - казва Енемияс Кордоба (27 г.).

- Не вярвам на всичко, което казва. Ако той е оцелял, защо брат ми Езекиел не е успял? Той бе роден боец и се бореше всеки ден за живота си, защото баща ни бе зарязал майка ни в бедност с пет момчета... Не смятам, че Езекиел просто се е предал на тази лодка. Той не бе такъв човек.”

Приятелите на Алваренга са убедени, че казва истината. Те твърдят, че салвадорецът изковал инстинкта си за самосъхранение още в ранно детство.
Третият поред от общо деветима братя израства в бедното салвадорско пристанище Гарита Палмера. На 12 г. бяга от баща си Рикардо и майка си Мария. Влиза в улична банда.

В джунглата на живота

На 15 години вече работи като рибар. Припечелва също като клоун и гълтач на огън.

После влиза в партизанските отряди на Националния фронт за спасение Фарабундо Марти. Живее три години в джунглите. Там се учи да оцелява.
“Ядеше всичко и често пиеше кръв от костенурка за имунната си система”, разказва днес мексиканският му приятел по чашка Фернандо.
След помирението през 1992 г. партизаните се разпускат. Днес техен бивш командир е кандидат за президент на Салвадор.
Хосе междувременно се жени за салвадорка, от която има дъщеря Фатима, днес на 14 г. Но ги напуска, докато Фатима е още бебе, и заминава за Мексико. Новите му приятели там го знаят като Ла Чанча, или Свинята. Твърди, че прякорът му останал от партизанските години, защото бил всеяден.
Днес някои в Коста Азул мислят, че Ла Чанча може да е изял спътника си.

“В такива случаи тялото ти отслабва, а главата губи ориентация - казва рибарят Хуан Мартинес. - Толкова е сериозно, че някои рибари, като се загубят в морето, изхвърлят ножовете си зад борда, за да са сигурни, че няма да се изколят.”

Когато лодката на Хосе заседна в рифа край атола Ебон, в нея имаше остатъци от риба, току що уловена птичка, яйца, убита костенурка и нож.
Междувременно на Маршаловите острови се грижат за Хосе като за герой. Възстановява се в държавен курорт. Когато си върне силите, ще потегли през Хонолулу към Салвадор.