В Аязмото, намиращо се в непосредствена близост до портите на Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян” край Пловдив, са намерили лек стотици хора. Слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който вярва, молитвите му биват чути. 

Твърди се, че водата, течаща край светата обител, е особено лековита при нервни заболявания. Лечебният извор се намира на около 200 метра югоизточно от Кукленския манастир. Според легендата, дъщерята на местния валия се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала. Той бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие. Смята се, че голямата икона на св. Козма и Дамян е чудотворна.

Лековита вода в манастир „Рождество на Пресвета Богородица” в близост до археологическия резерват Кабиле край Ямбол носи здраве и дълголетие. Често изцелени се завръщат с щедри дарове за манастира.

Според легендата, царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор. По-късно манастирът станал женски православен и бил обитаван до падането на България под турско робство. И въпреки че обителта е била разрушена, споменът за магическия извор в нея се предавал от поколение на поколение. Лековитата вода пръв открива мъж от близкото село, докато си почивал. Явила му се жена, облечена в черно, която му посочила лечебния извор. Селянинът ослепял на минутата. След години възрастна жена открила отново извора след същия пророчески сън.
Изворът „Светата вода” се намира близо до кюстендилското село Голема Фуча, в подножието на връх Колош. Скътан е сред гъста букова гора, в дол, в който протича Бабинска река, недалеч от изворите й.

Изворът блика от основата на вековен бук. Местното население вярва, че водата в него е лековита и цери очни болести. „Светата вода” се намира и недалеч от местността „Манастиро”, което предполага, че в миналото тя най-вероятно е била манастирско аязмо.

Светата вода при село Забел пък цери кожни болести. Мястото се намира на около 1 км северно от Забелския манастир. Местните жители почитат лековития извор от незапомнени времена. Твърди се, че освен кожни болести, водата му лекува и всякакви проблеми, свързани с бъбреците. Жена от селото разказва как преди години внучката й се излекувала с лечебната сила на тази вода. Завела там детето, намазала с лековитата вода кожата му и добрият резултат дошъл още на другия ден – нямало и помен от обривите.

Лековито е и тракийското мегалитно светилище Скрибина край гоцеделчевското село Крибул. Известно с чудесата, които върши, то се радва на голяма посещаемост от цялата страна и чужбина. На Скрибина са идвали семейства от Испания и Германия, които не можели да имат деца, но после ставали горди родители на прекрасни момчета и момичета.

Освен на бездетни майки, мегалитното светилище помага и при други болести. То успява да излекува и Юлия Земеделска, която страдала от тежка форма на рак. След това тя се заклева да лекува и да помага на хората с каквото може. Функциите на лечителка взема от своята майка, която дълго време лекувала болни на скалната арка Скрибина. Преди около 28 години мъжът на Юлия – Юлиян, катастрофира и животът му тотално се съсипва. Докато една нощ не вижда в съня си, че трябва да иде на скалата и го прави. 

На следващата вечер всичко остава в миналото.

Забележително е и вярването, че тя се стопанисва от змия, която може да приема всякакви образи, включително и този на човек, а всеки, който отиде там, трябва да си носи връхна стара дреха, която да върже на някое от дърветата около светилището след ритуалното промушване през отвора му.