“Нямате работа там, няма кого да намерите. Пълно е със змии, пазете се. Оставете колата на пътя, ще я строшите”, съветва екипа ни чобанин със стадо овце малко след отбивката на пътя от с. Дъбовец за Ивайловград. На 3 километра след главното шосе на брега на язовир “Ивайловград” е митичното “митничарско село” Ставри Димитрово. С кола шансът да се счупи полуоска, да се разбие картер на мотора или да се спука гума не е малък. Между остатъците от асфалт зеят огромни ями, докато се стигне до бившия “Бевърли хилс” и някогашните луксозни вили на гранични служители от Свиленград.

Легендите за
оргиите и
тежките софри

с участието на министри, че и вицепремиери, са поизбледнели и са отстъпили място на тишината, на разрухата и забвението.

Тези дни се навършват 5 години от най-мащабната акция на държавния строителен контрол срещу незаконното строителство в най-новата ни история. В началото на октомври 2010 г. след централно разпореждане в акваторията на едно от най-големите изкуствени езера у нас се разшетаха надзорници от ДНСК. Те преброиха общо 169 незаконни градежа не само в Ставри Димитрово, а и по брега на целия язовир. Основното нарушение бе, че собствениците им ги вдигнали в т. нар. заливна зона - чашката на язовира, където и земята е държавна.

“Веселото село” посърна, след като инспекторите започнаха да лепят заповедите на ДНСК за премахване на обектите. Повече от половината тръгнаха по съдилища, крепени и от нашенското убеждение, че всяко чудо е за три дни.

Половин година след констативните протоколи обаче багерите налазиха в Ставри Димитрово, а първите 15 имота бяха рушнати пред погледа на шефката на ДНСК Милка Гечева. Събарянето продължи в периодични кампании и през следващите месеци и години, а последните половин дузина вили бяха сринати това лято. Така броят на съборените масивни постройки се закръгли на 140.

Днес мястото е едно тъжно депо за строителни отпадъци, които са осъдени да останат там за дълги времена. Купчините арматура, бетон, тухли и мазилка изглеждат като оставени от великан, който внезапно е бил споходен от стомашно разстройство. Киприте къщички са изравнени със земята като след унищожителна бомбардировка.

В руини е
прочутото
“Министерство
на веселието”

на свиленградския предприемач Павлин Паришев. На входа на бившата хасиенда е оцеляло параклисчето “Св. Павел и св. Николай”.
То обаче зее изкорубено без кръст, камбана и олтар. “Не го бутнаха от страх от Божие наказание, макар да беше нередовно”, спомниха си бивши обитатели на селището. Разграден е и зоокътът в съседство, в който се разхождаха елени и кошути. В историята е останала табелката с адресиран към гостите надпис върху друга срината митничарска вила: “Който си носи, ще пие. Който си води, ще е.е”.

Дори в почивен ден наоколо няма никого. Неколцина рибари от Пловдив са настанили такъмите си на пясъчния плаж. “Идваме често. Така е винаги: пустош, в самото селище няма жива душа”, обобщават въдичарите.

“Като че ли не трябваше така да става. Наистина е малко потискащо. Няма го предишното оживление”, казва собственичката на модернизиран с голям навес и кухненско кътче фургон Надя Атанасова. “Купихме си земята навремето. Всичко ни е законно и проверено. Идваме тука за почивка през уикендите. Мястото като природа наистина е прекрасно”, добавя счетоводителката. Тя разсъждава, че имало и по-добри решения от тоталното събаряне: държавата да узакони срещу заплащане имотите. Или пък те да останели нейна собственост и да се превърнат в лагери за деца. Можело също така в тях да се настаняват сегашните бежанци.

“В момента редовните масивни постройки са 7-8”, уточнява бившият кмет на Свиленград и шеф на местните общинари Атанас Атанасов. Той е собственик на законна вила във възрожденски стил високо над язовира. За да няма недоразумения, той е лепнал на входната врата удостоверението за въвеждане в експлоатация. Сред малкото спечелили делата с държавата е собственикът на футболния отбор на “Любимец”, който преди 2 сезона беше в елита, Атанас Сталев. Негово е бившето преустроено във вила училище. Пожалено е и бившето кметство на селото. “Шефът също това лято почти не е идвал тука”, информира пазачът на една от големите законни вили - на свиленградчанина Росен Киришев.

“Няма как строителните отпадъци да се разчистят.

Няма кой да
отпусне пари.
Земята не е
общинска,

как местната администрация да се ангажира финансово? Това е изключено”, категоричен е кметът на община Любимец Анастас Анастасов. Служители преди време правили замервания. Установили, че над 200 кубика е строителният боклук, останал след събарянето. За извозването и депонирането му на друго място били необходими шестцифрени суми.

Дори интересът на ромите към дървения материал и тухлите бил незначителен: поради отдалечеността на селцето изнасянето и транспортирането било нерентабилно.

В призрачното сега село още преди голямото събаряне инвеститор закупил два големи парцела. Първоначалното намерение било за построяване на вилно селище с бунгала. Били поставени стълбове за електричество, но всичко спряло дотам. В момента на въпросния терен бурените стигат до гърдите. Бивши собственици пък са поставили до някогашните постройки каравани: къде от носталгия, къде от нуждата да приберат останал багаж.

“Вече съм забравил за всичко станало, много отдавна не съм стъпвал там. Това е затворена страница от живота ми. В живота има и печалби, и загуби”, заключава философски “министърът на веселбата” в оставка Павлин Паришев.