Цунами от ограбени граждани, разгневени от тоталната липса на борба срещу корупцията, и народен преврат срещу държавната мафия. Това колкото поетично, но още по-стряскащо описание на бунта през последните няколко дни, довел до опожарени правителствени сгради, включително и на президенството в Сараево, дойде вчера не от кого да е, а от самия босненски вътрешен министър Фахрудин Радончич.

"Нямаме едри риби в затворите. Нямаме прокурори, които да работят по големи случаи на корупция. Жалбите срещу тези, които оставиха в руини икономическите гиганти, отлежават забравени в прокурорските чекмеджета и шкафове", заяви Радончич, цитиран от испанската агенция ЕФЕ. "Това е резултатът от 17 г. провалено управление", добави той.
Стотици хиляди босненци - етнически сърби, хървати и мюсюлмани, обединени като никога досега, излязоха по улиците на 30 босненски града, първоначално на мирен протест срещу мизерията, високата безработица и шуробаджанащината, който прерасна в ожесточени сблъсъци с полицията, дъжд от камъни, палежи и погроми. Органите на реда използваха водни оръдия, гумени куршуми и шокови гранати, като насилието стигна своя връх в столицата Сараево - картина, която местни жители оприличиха вчера с това, което са видели през войната през 1992-1995 г., най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война.

Всичко започна миналата сряда с протест на работници в Тузла, третия по големина град в Босна, някогашен мощен индустриален център, в който днес предприятията са разграбени и в руини заради престъпна приватизация и съзнателно тласкане към фалит.

Недоволството на хилядите работници се разпростря в цялата страна, достигайки максимална мощ в петък вечерта. Подпалени бяха сгради на местната власт в Сараево, Тузла, Бихач и Мостар.

Протестите на жителите на мюсюлманско-хърватската федерация получиха подкрепа и от гражданите на Република Сръбска въпреки враждата помежду им. Причината е, че хората и в двете съставни части на федеративната държава страдат от тежкото икономическо положение - над 40 процента безработица и средна заплата от около 400 евро.
Пожарите вчера бяха овладени, но огнеборците в Сараево и в Тузла се оплакаха, че ще им трябват дни да останат да пазят на местата, за да не тръгнат пламъците отново. Около пострадалите сгради са разхвърляни столове, кресла, бюра, телевизори, компютри и документи, които демонстранти хвърляха през прозорците, след като щурмуваха зданията в петък, и дори се наложи част от чиновниците буквално да чупят с телата си стъклата и да скачат, за да се спасят от пламъците. По улиците на Сараево вчера освен полицейските кордони, обградили важните административни сгради и министерства, се виждаха опожарени и преобърнати автомобили, купища стъкла, изпочупени будки и разграбени магазини. И руини.

Разчистването продължи вчера през целия ден и бе рано да се прогнозира размерът на щетите, но местни медии посочиха, че те ще достигнат поне 25 млн. евро.

По последни данни над 200 души са били ранени при сблъсъците, като само в Сараево техният брой е 121, от които 100 полицаи, въпреки че от босненското МВР настояха, че 144 униформени са получили наранявания. Оттам посочиха, че са арестувани 37 агресивни демонстранти, сред които 6 непълнолетни, и са били заловени 12 кг наркотици, за които е направен опит да бъдат пласирани по време на протеста.

"Всичко това е по наша вина", посочи Желко Комшич, един от тримата ротационни президенти на Босна, обвинявайки политическата класа за народното недоволство и признавайки, че протестите са заради акумулираните през последните две десетилетия проблеми.

Босненският анализатор Сречко Латал коментира пред сръбската агенция Танюг, че е много трудно да се прогнозира как ще се развие тази взривоопасна ситуация след изблика на недоволство и насилие заради нейната хомогенност и спонтанност. "Това, което се случи през последните дни, показва голямото разочарование и гняв, което гражданите изпитват към политиците, независимо от произход, религия или политическа принадлежност", посочи той.

София следи със загриженост

Следим със загриженост развитието на събитията в Босна и Херцеговина през последните дни. Това заяви вчера говорителят на Външно министерство в София Ивайло Кашканов. Отчитаме недоволството на гражданите и правото им на мирни протестни действия, но ги призоваваме към въздържане от насилствени действия. Необходимо е всички значими обществени фактори в страната да влязат в диалог и заедно да потърсят изход от създалата се ситуация.
Единственият път за решаване на проблемите е спазването на принципите на демокрацията и човешките права и свободи. Вярваме, че гражданите ще проявят нужната зрялост и ще отстояват европейския път на развитие на Босна и Херцеговина, посочи говорителят на Външно.

Възмутен съпруг даде искрата

Алдин Ширанович е човекът, който за часове взриви цяла Босна и Херцеговина. Той създаде собствена група във Фейсбук "Удар" и изкара хиляди хора по улиците на Тузла, Зеница, Бихач, Мостар и столицата Сараево. Ширанович поведе бунта на гладните в Босна и Херцеговина с призивите си на специална пресконференция, на която обясни как е арестуван и задържан в едно полицейско управление. При ареста си той е бил пребит от полицаите. "Дълги години следя как наши големи таланти са мачкани, унижавани и унищожавани. Съпругата ми е класически пример за това. Тя е високообразован гражданин, но от години няма работа.

Всичко, което правя, е плод на дълбока болка и една огромна несправедливост. Поради тази причина призовах за демократичен бунт и поисках гражданите да се присъединят към протеста и демонстрациите", каза още Ширанович и подчерта: "Те ни наричат хулигани само защото сме на улицата и търсим правата си. Ние не правим нищо лошо. Ние не чупим, ние не опожаряваме абсолютно нищо. Ние не призоваваме към насилие", повтори на няколко пъти той. "Трябва да знаете, че нас ни биха, полицията ни нападна", каза още Ширанович.

В администрацията няма секс - всички са роднини

Защо в държавната администрация в Босна няма секс? Защото всички чиновници са роднини. Това е най-популярният през последните дни виц, описващ недвусмислено проблемите в Босна, с население от 3,8 млн. души и най-бавно "напредващата" към ЕС страна от Западните Балкани. Половината от работещите босненци, около 180 000 души, са на позиции в държавната администрация, останалите едва преживяват със средна заплата от 400 евро.

По силата на Дейтънското споразумение от 1995 г., слагащо край на войната, Босна е административно разделена на две - босненска мюсюлманско-хърватска Федерация и Република Сръбска, като има и специално отделна област Бръчко на север. Двете административни общности имат отделни правителства, а Федерацията е разделена на 10 кантона, всеки от тях също със свое правителство. Така Босна има един от най-административните и бюрократични апарати в Европа. Много от реформите и законите, за които настоява ЕС, просто не се случват заради сложната политическа система, доминирана от непотизъм, клиентелизъм и антагонизъм, които правят политическият консенсус невъзможен.