Златото, оловото, цинка и медта у нас ще свършат до 12 години, показва новата минна стратегия на България до 2030 година. Изчисленията са направени на базата на експлоатираните находища, пише „Труд”.От документа става ясно, че България разполага с 378,6 млн. тона златосъдържащи медни руди, като 94,5% от тях се експлоатират и до 12,6 години ще свършат. Само златните руди пък ще привършат до 10 години.

Именно у нас се намира и най-голямата златна мина в Европа - край Челопеч, чийто концесионер е канадската компания „Дънди прешъс металс“. Според данните на Министерството на енергетиката златното предприятие е най-големият платец на концесионни такси към държавата.

Следващите по големина на вноските в бюджета дружества са медните „Елаците мед“ и „Асарел Медет“, варовиковото предприятие „Каолин“, газодобивното „Мелроуз“ и държавното „Мини Марица изток“. За момента в страната не се добива сребро, въпреки че има запаси от 4783,9 хил. тона.

Като количество най-големите запаси на подземни богатства у нас са тези на сол - има за още 7087 години, въпреки че се експлоатират абсолютно всички находища.

Важните за производството на ток лигнитни въглища (между 40 и 50% от тока в страната се произвежда от лигнитни въглища), ще стигнат за още близо 59 години.

Сред най-бедните находища у нас са тези на нефт. Количества от него се добиват край Долни Дъбник, където има за още 4,8 години. При находищата на газ, ситуацията обаче е различна.

Експертите не са могли да определят колко точно запаси има страната и за колко години ще стигнат, но са категорични, че използването на газови концентрати у нас ще продължи да намалява. Добивът също намалява през последните години.

При строителните материали малко са само варовика за цимент - за още 115 години, и чакъла - за 30 години.

Общите раздадени концесионни площи, върху които се добива нещо в момента, са 1414,6 хил. декара, което е малко под 1% от общата територия на страната.