Борислав Малинов е председателят на УС на Българската асоциация по рециклиране.

- Г-н Малинов, участвахте в дискусията “Бизнес на светло за по-добро бъдеще”, организирана от КРИБ в партньорство с КНСБ. Какви са вашите препоръки към управляващите, за да се намали делът на сивата икономика у нас?

- Изказването ми на дискусията беше насочено към туризма, защото се занимавам с него от години. И имам своите наблюдения. Нашият хотел в Банско е един от малкото, които работят на светло и регистрират всички туристи. Постоянно ни проверяват, нито едно нарушение не е открито. За съжаление, повечето от останалите хотели в Банско не спазват напълно законите и по този начин създават нелоялна конкуренция на тези, които работим по правилата. Те не обявяват всичките туристи и

плащат по-малък
данък на
общината

Така имат по-ниски разходи и съответно могат да предложат по-ниска цена на нощувката.

И за да се реши този казус, трябва да се правят ежемесечни проверки. Дори могат да се гледат вечер дали светят прозорците на стаите и после да се провери в програмата на хотела дали са записани толкова гости. Ето един много лесен начин, по който може да се контролира.

Министър Ангелкова има една идея, която ние приветстваме. А именно - да се свърже хотелската резервационна система с Националната агенция по приходите и с полицията. По този начин всеки регистриран в хотела ще се озовава директно в регистъра на НАП.

- А как е в момента?

- В момента не се дава такава информация към НАП. Всички гости до 24 часа трябва да се регистрират в полицията. После се декларира броят на туристите пред общината и за Банско се плаща по 1,60 лв. на турист.

Сега без връзка с НАП всеки хотелиер може да настани, да кажем, 30% от гостите си, без въобще да ги регистрира в хотела. И много от хотелиерите това го правят и спестяват данъци, които трябва да плащат на общината.

Между 30 и 50% от нощувките у нас се укриват. А в апартхотелите дори е 100%. Защото за тях съвсем наскоро излезе наредбата за категоризация. Ще видим какво ще стане, като мине 6-месечният срок, след който наредбата влиза в сила.

- И какво очаквате?

- Доброволно тези апартхотели няма да се регистрират. Е, може би 20-30% и да го направят, но останалите - не.

- Вие сте председател на УС на Българската асоциация по рециклиране, а в бизнеса със скрап традициноно също се смята, че сивият сектор е голям процент. Има ли подобрение в последните години, продължава ли да се купува краден скрап?

- Вижте, кражбите реално са намалели няколко пъти в последните години. И това е, защото се ограничиха броят на площадките. Те бяха 2300 през 2012 г., а сега са 900.

- 900 са легалните, но сигурно има и нелегални?

- Да. Има 700 нелегални автоморги и между 300 и 500 нелегални площадки.

- Излиза, че пак нелегалните са дори повече от легалните...

- Да, така се получава. В легалния бизнес има видеонаблюдение. Ние записваме всеки доставчик и имаме отчетни книги, в които всяка сделка се регистира в момента на извършването.

При нелегалните това не става, не вземат лична карта на доставчика и не спазват закона.

- А как нелегалните легализират този скрап?

- Това става по четири начина. Първият е, когато

нелегално
го продават
на леярни

Краденият материал веднага се претопява и после се търгува като метал. Това е основното направление. Ние подадохме сигнал за две такива нелицензирани леярни - мисля, че бяха в Разград и Кърджали. Но не можаха да ги хванат, защото те работят само нощно време или в почивните дни и се крият.

Вторият начин, по който става легализирането на отпадъка, за който няма документи, е, когато се извежда извън България. Или към Гърция, или към Румъния, защото там никой не иска лична карта, няма видеонаблюдение. Но това става само в районите, които са до 100-120 километра от границата.

Третият начин, по който се пласира, е като се намери фалшива фактура и с нея се продава. И четвъртият е, когато фирма има една незаконна и една законна площадка. И краденият материал минава от незаконната към законната. Но такива фирми са малко.

- Има ли воля у властта да вземе мерки срещу незаконните площадки?

- Подаваме сигнали, те проверяват, но не могат да ги хванат. Проблем е, че законът не ни дава право да влезем вътре, да видим какво има и да ги хванат, когато работят.

В Наказателния кодекс пише, че който извършва търговска дейност с отпъдъци от черни и цветни метали без лиценз, се наказва с лишаване от свобода до 5 години. Добре, но от 2 години няма лицензии, а има разрешителни.

И сега излиза, че всички ние, които работим легално с разрешения, но не с лицензии, сме престъпници. Още по-лошото е, че това е и формално основание за тези без разрешително да избягват наказателната отговорност.

- Предложили ли сте промяна?

- Да. По промяната работиха 3 месеца екип от специалисти - от МОСВ, МВР, НКЖИ, БТК, ЧЕЗ и всички заинтересовани страни. Тази работна група излезе с едно просто предложение за промяна. И то е кражбата на отпадъци с голямо обществено значение като релси, мантинели, пътни знаци, паметници на културата, капаци на шахти, части от вагони и локомотиви да се третира по един квалифициран състав. И по него наказанието да е много по-тежко. Това ще намали кражбите.

Другото, което предлагаме, е този, който изкупува отпадък, без да има разрешение, да се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години. Защото, когато работеше законът без долна граница, прокурорите приключваха преписките по маловажност.

А ако бъдат осъдени двама-трима, които купуват без разрешение на незаконна площадка, всички останали ще разберат и ще се уплашат. Така незаконните ще спрат работа.

- И докъде стигнаха предложенията ви?

- Още не са станали факт. Нашата асоциация се надява, че след тази кампания това ще се промени.

Освен това сегашният закон е толкова тежък за нас, че някои започват да фалират. Имаме висока банкова гаранция, много документи трябва да се попълват, не ни дават да смесваме отпадъци. Ако разглобиш една лека кола, тя трябва да е на отделно място, а не с другите отпадъци. И ако там намерят един капак например от печка, имат право да ти вземат разрешението и да те глобят между 30 хил. и 100 хил. лв. Това е абсурдно! Но е

забранено да
се смесват
отпадъците

от различните потоци. Имам уверения от министерството, че в новия закон за управление на отпадъците ще ни разрешат да ги съхраняваме разделно и в момента на разкомплектуването да стават общ отпадък. Защото има ламарина от лека кола, от селското стопанство, от електроника и т.н., а не стига място всичко да е отделно. И щем не щем нарушаваме закона.

Заради високата банкова гаранция от 30 000 лв. малките затвориха легалния бизнес и продължиха незаконно. Ако проверите сега, ще се окаже, че половината от разликата между 2300 и легалните 900 работят незаконно. Просто трябва да се проверят адресите, но никой не го направи.