Покойник от разградското село Осенец пропътува последния си път по удължен маршрут между дома си, съседното село Балкански и гробището в родното му място. Катафалката с тленните останки на Първан Лазаров обикаляла между селата по решение на неговите синове, които спазили последната воля на баща си.Преди да издъхне, мъжът, ревностен християнин, заклел семейството си да повика за опелото му поп Цоньо от съседното село и в никакъв случай да не допуска християнския ритуал да бъде воден от титулярния свещеник на Осенец поп Атанас, пише "Стандарт". Затова траурното шествие минало покрай заключените врати на храма "Св.св. Петър и Павел" в Осенец, за да стигне до молитвения дом в село Балкански. А после колоната от коли, начело с катафалката, се върнала обратно, за да бъде положен мъртвецът в земята на родното му село.

Сагата, разиграла се през септември тази година, би могла да се възприеме и като водевил, ако зад необичайната постъпка не прозираха причини, които християните в Осенец не възприемат като хуманистични. Кълбото на раздора сред местните богомолци започнало да се заплита през 2013 година, когато църковното настоятелство в Осенец обявило, че ще се прави ремонт на селския храм. Било изчислено, че за това са нужни около 5000 лева и хората започнали да събират дарения. Скоро в касичката на верската общност били внесени 1500 лева. Местните богомолци решили, че могат да спестят разходи като ремонтират храма си сами, а дългогодишният свещеник на селото поп Цоньо подкрепил намерението им. От митрополията в Русе обаче не харесали идеята ремонтът да се прави без професионални строители, разпоредили ревизия в църквата, хванали поп Цоньо в нарушения и го пратили да служи в съседното село Балкански.

Църквата в Осенец била поверена на поп Атанас, който по това време се грижел и за енориашите в съседното градче Цар Калоян.
Осенчани не искали да се разделят със своя обичан духовен пастир и през януари 2014 г. обсадили църквата с идея да не допуснат в нея да влезе натрапеният им от архиерейството поп другоселец. Въпреки гнева на миряните обаче, клириците извършили смяната и повече от година между отец Атанас и неговото паство тлее тиха война.

Вярващите в Осенец твърдят, че дори да искат да се черкуват в селото си, това не им е възможно, защото вратите на храма почти винаги са затворени. Оставени без свещеник, те по принуда ходели до Балкански, за да искат поп Цоньо да ги венчава и да кръщава децата им. За опело обаче не смеели да го търсят, защото им се струвало скверно да возят покойници по междуселските пътища. Това продължило така, докато съселянинът им Първан, който приживе изкъсо следял църковните работи в селото, не заявил на всеослушание, че не ще да го опява поп, в чиято праведност не вярва. Така се стигнало до опелото, чрез което село Осенец бламира свещеника си, давайки доверието си по най-недвусмислен начин на неговия конкурент.

Напрежението сред миряните в Осенец видимо не тревожи много архиереите в Разград. Отец Георги, който управлява енорията, обясни пред местни медии, че който не е доволен от поп Атанас, може да се жалва на владиката Наум в Русе. "Половината искат поп Цоньо. Другите искат Атанас. Каквото и да се направи, все ще има недоволни. На хората трудно може да се угоди", заключи архиереят и отправи разбуненото си паство към канцеларията на митрополита. 

Дали дядо Наум ще чуе жалбите им, вярващите от Осенец не знаят. По Великден тази година те вече са разговаряли с него, но църквата в селото им продължава да стои заключена, а камбаната на храма не бие дори на празник.