Журналистката Елена Йончева разказа, че има един случай в кариерата си, който може да нарече отвличане. Това се случило на 9 април 2003 година, когато в Ирак бутнаха статуята на диктатора Саддам Хюсени. Пред камерите на "Комбина" по Нова телевизия тя описа кошмарния момент в живота си така:"Това се случи няколко часа преди да бутнат статуята на Саддам. Този ден бях заедно с двама португалски колеги. Обикновено работя сама, но този път бях с тях. А същия ден не се случваше нищо. Опитните журналисти, които работят в невралгични точки ще ви кажат, че тишината е най-лоша. Значи нещо се готви. И ние , всичките журналисти, които бяхме в този хотел, се събрахме - кой по двойки, кой по тройки - никой не работеше сам. Инстинкт за самооцеляване. И аз тръгнах с двамата португалски колеги, а във втората кола беше операторът португалец. По едно време по колата почна да се стреля, спукаха ни гумите. Шофьорът естествено веднага избяга. /И пак той обаче съобщи ,че сме отвлечени/ .Измъкнаха ни на земята и почнаха да ни бият. Мен лично ме удряха с приклад на пушка. След това ни влачиха по улиците. 

Единият терорист бе взел моята камера и тя снимаше, без той да подозира, че е включена. Добре,че аз бях с бронирана жилетка, но оператора на португалците бе жестоко пребит, имаше и хематоми. 

Спаси ме един иракчанин. След като ни влачиха и биха, ни вкараха в една малка стая. И чувахме как в съседното помещение се води дискусия какво да ни правят - да ни убият или първо да ни поизмъчват. И изведнъж се отвори вратата и един човек ми каза с усмивка: "Ама вие сте от България, това са най-хубавите години от живота ми". И сред един час изведе мен, аз взех и двамата колеги португалци и така се спасихме".