Учени откриха, че тяло също проследява природните сезони в своеобразен „химически календар“. Според екипа от университетите в Манчестър и Единбург в тялото на хората и животните има определени групи клетки, които могат да съществуват само в „зимна“ или в „лятна“ форма, пише Би Би Си.

Те се ръководят от удължаването на деня, за преминаването си в „лятна“ фаза и съответно скъсяването му за „зимната“ си форма. Изследователите са направили откритието си, анализирайки мозъка на овце в различните сезони на годината.

Те са установили, че тялото разполага с група от 17 000 т. нар. „календарни клетки“ в хипофизата, която се намира в основата на мозъка, и освобождава хормони, които контролират процесите в тялото.

„Сезонният часовник, открит при овцете, по всяка вероятност е същият при всички гръбначни животни, или поне съдържа същите части“, коментира проф. Дейв Бърт от Университета в Единбург. „Следващата стъпка е да разберем как клетките запаметяват изминалото време“, допълни той.

Според учените „календарните клетки“ имат своя бинарна система също като компютрите и могат да съществуват само в едно състояние – „лятно“ или „зимно“. В същото време пропорцията на двата вида клетки през годината отбелязва и потока на времето в тялото.

„Изглежда, че за кратък период от време през годината в средата на лятото и в средата на зимата, всички те са в една и съща фаза“, каза професор Андрю Лъдън от Университета в Манчестър.

Все още обаче не е ясно как тялото знае кога е пролет и кога есен, след като тези календарни клетки са или в лятна, или в зимна фаза.

Този годишен часовник е известен като годишен ритъм и е братовчед на циркадния ритъм, който ни държи будни през правилното време на деня. Този годишен модел при животните отговаря за миграцията, хибернацията и чифтосването и обяснява защо агнетата например се раждат през пролетта.

И двата часовника – дневният и годишният, се контролират от количеството светлина.

Хормонът на съня например – мелатонин, се произвежда в по-големи количества през зимата, защото тогава дните са по-тъмни.

„Ние знаехме от известно време, че мелатонинът е от съществено значение за тези дългосрочни телесни ритми, но до сега не ни беше ясно как той работи и къде точно работи“, допълни проф. Лъдън.