47-годишният Венцислав Гаврилов Димитров-Гаве от Благоевград преди дни бе екстрадиран от Италия и вече излежава в Бобов дол 10-годишна присъда за убийство. На 27 декември - Стефановден, 1996 г. Димитров и приятелят му Кирил Ангелов гостуват на именяка Стефан Манов в дома му. След полунощ, когато повечето от гостите за празника си тръгват, Кирил и Венцислав остават последни, порядъчно подпийнали. След скандал между двамата Гаве стреля с пистолет срещу Кирил.

Веднага след това качва ранения в личната си кола и го кара в спешния център. След като го предава на дежурните медици, бяга през границата с Македония, а оттам в Италия. Там е осъден за друго престъпление и след като излежава 3 г., италианските власти го връщат в България. Лежи близо година в ареста и е пуснат под гаранция. Делото за убийството приключва с окончателна присъда на 9 юли 2007 г. - 10 г. затвор.

Малко преди да излезе решението на съда, Гаве отново бяга в Италия. След влизане на присъдата в сила Окръжна прокуратура - Благоевград, е изпратила препис от присъдата на областно звено “Охрана” и на шефа на затвора в Бобов дол за изпълнение. Оказва се, че Димитров се укрива, и е изготвена европейска заповед за арест, която влиза в сила на 14 ноември 2007 г. На 30 юни т.г. Гаве е задържан в Милано.

За първи път осъденият проговаря в интервю за “24 часа”. На срещата с наш репортер се появи в луксозни маркови дрехи и силно ухание на скъп парфюм.

- Г-н Димитров, два пъти бягате от правосъдието у нас, но ето че вече сте в затвора. Сигурно е шок за вас от Милано да се озовете зад решетките.

- Настройвам се, че трябва да изтърпя наказанието си и най-накрая всичко да приключи. Криво ми е, защото съм осъден неправилно.

Не отричам, че
стрелях, но
убийството
стана по
непредпазливост,

а не е умишлено, по какъвто член ме осъдиха. Това беше един нелеп инцидент, за който винаги ще съжалявам. Мъчно ми е, че загубих приятеля си Кирчо. С него дори планирахме как да посрещнем Нова година дни след Стефановден. Беше ми един от най-близките приятели. Семействата ни бяха също в много добри отношения. Често съм гостувал у тях и майка му - леля Блажка, ни е готвела вкусни ястия. Баща му - чичо Гошо, Бог да го прости, беше много хубав човек. Ако не беше станал този инцидент, сега децата ни щяха да са приятели. Всичко стана заради алкохола, неадекватни движения, а и откъде се появи този пистолет...Предайте на майка му още веднъж, че много съжалявам.

- Защо избягахте, след като го откарахте в спешния център?

- Кирчо беше жив тогава. Ако беше оживял, днес нямаше да си говорим на това място. Отидох до ГКПП Ст. Лисичково и излязох в Македония. Изчаках там, защото мислех, че ще му направят операция и всичко ще се оправи. Сигурен бях, че ако беше жив, щяхме да се разберем като приятелски семейства.

- С фалшиви документи ли напуснахте страната?

- Не, с моите. Избягах, защото, ако бях останал, щеше вече да съм в някое гробище.

- Защо смятате, че сте осъден неправилно?

- Абсурдно е да се твърди, че съм убил Кирчо умишлено. Ако беше така, нямаше да имам против и 20 г., и 300 г. затвор да ми дадат. Щях да си ги излежа от първия до последния ден. Трябваше делото да е по член, който предвижда до 5 г. затвор. Щях вече да съм ги излежал и да съм на свобода. В живота ми винаги се случва така, че плащам за всяко нещо двойна цена.

- Какво се случи в Милано малко след като пристигнахте там? Защо ви осъдиха?

- По обвинение за рекет ми дадоха 3 г. затвор през март 1997 г. Стана заради едни българи, на които бях дал пари, и си ги исках. Не беше рекет, а си търсех обратно парите. Ставаше дума за около 3-4 млн. лири, което сега се равнява на 2-3 хил. евро. Те предложиха да ми върнат сумата в злато, но аз им отказах. Час по-късно ми се обадиха да се видим и дойдоха с белязаните пари. Така ме арестуваха в Италия.

Въпреки че
парите не бяха
много, ми дадоха
3 г. затвор,

защото стана ясно, че в България срещу мен има дело за убийство. Това натежа при вземане на решението на италианския съд. Тия дни видях един от тези нашенци, които ми скроиха тогава номера, да излиза от затвора тук.

- Има ли разлика между обстановката в затворите тук и в Италия?

- Не. Процедурите са еднакви и на двете места. Там успях да науча италиански език, ходех на училище. Беше ми нужно, за да си следя делото, въпреки че имах адвокат.

- Защо, след като ви върнаха в България през 2000 г., се явявахте на делата и малко преди присъдата пак избягахте?

- Защото не можех да приема присъдата.

- С какви документи напуснахте страната?

- Избягах през
“зелената”
граница през
Македония,
Сърбия, Хърватия

Носех карта и по нея се ориентирах. Минавах в близост до официалните гранични пунктове. В държавите се придвижвах с влак или автобус. Имах и други документи. За 3-4 дни стигнах до Милано.

- С какво се занимавахте там? Говореше се, че продавате на пазар, работите на автомивка.

- Не е вярно. Хората говорят от злоба. Работих в сектора на модата с някои от най-големите модни агенции и къщи. Помагах при организиране на модни ревюта, уреждах срещи на моделите с фотографи и др. Заради проблема ми тук не успях да стигна до високите нива в модния бизнес, а можех. Нямах възможност да пътувам в други страни, а исках да открия офис тук. Имах идея прекрасният ми роден Благоевград да стане като Милано - столица на модата.

- Какви пари изкарвахте?

- В зависимост от задачите, които ми възлагаха- от 7 до 10 хил. евро на месец.

- Знаеха ли вашите колеги в Италия, че сте осъден за убийство? С какви документи се представяхте пред тях?

- Не съм им казвал. Имах други документи, но не ми се е налагало да ги използвам. Те знаеха, че се казвам Винченцо, и ми казваха Вини.

- Говори се, че всъщност не сте се занимавали с манекенки, а с проститутки. Имаше ли българки?

- Не е вярно. Знам, че много хора смятат манекенките за проститутки, защото са красиви, добре облечени, контактуват с богати мъже, но не са проститутки. Моделите, с които съм работил, бяха от САЩ, Испания, от африканските държави, но не и българки. Като цяло съм избягвал контакти с българи в Италия. Помагал съм на изпаднали без пари, храна и дрехи сънародници, но само толкова.

- Живели ли сте охолно?

- Не съм си купил баровска къща. Живеех в апартамент близо до центъра на Милано и плащах 1500 евро наем. Карах “Фиат”, каквито коли карат повечето италианци.

- Как ви задържаха през юни?

- При рутинна проверка на документите в един магазин за цигари. Властите започнаха засилени проверки заради бежанците. Поискаха ми документите, взеха ми отпечатъци, направиха справки и така стана ясно, че в България ме издирват.

- Как сте живели толкова години в криене и страх да не ви хванат? Не сте ли мислили да се предадете?

- Разбира се, че тези 19 г. бях непрекъснато притеснен. Ако не беше това, щях да имам добра кариера, имах мечти и сега с вас щяхме да си говорим в някой лъскав офис в Милано. Минавало ми е през ума да се върна доброволно. В следващия момент пък си казвах: “Защо трябваше така да се случи с мен?, и се отказвах. Италианският съдия, който ме екстрадира, ми каза, че 19 г. криене и сега още 10 г. затвор са равни на един активен човешки живот. Може би е по-добре, че стана така, и донякъде се радвам. Да си излежа каквото трябва и да си реша този проблем.

- С много елегантни дрехи сте! Като манекена на затвора!

- Винаги съм се обличал с марковите дрехи на модната къща, към която работя. Сакото ми струва около 800 евро, всичко по мен, включително и парфюмът сега, е “Армани”. Тук едва ли ще ми трябват обаче.

- Какво мислете да правите, след като излезете на свобода?

- Милано е белла! След като ме пуснат, взимам такси директно от затвора до летището в София и директно в Италия.