Ежедневно хиляди хора бягат от местата с военни действия към сигурната Европа. Те се излагат на невероятни трудности и преодоляват какви ли не препятствия, за да избягат от бомбите и да спасят живота си. Един от тези, които знаят как се чувстват бежанците от войната в Сирия, Ирак, Афганистан и африканските страни, е голямата звезда в тениса Новак Джокович. Това е 28-годишният сърбин, който триумфира в края на миналата седмица с трофея от Откритото първенство на САЩ – US Open, печелейки 2,9 милиона евро от наградния фонд. Това е човекът, който от 7 юли 2014 година без прекъсване е номер 1 в света на тениса и продължава да оглавява ранглистата пред легендарния швейцарец Роджър Федерер, който има рекордните 17 титли от „Големия шлем”.

Преди около 15 години самият Джокович бе бежанец. Неговата история започва в сръбската столица Белград, намиращ се в тогавашна Югославия, където Ноле едва на 4-годишна възраст започва с тениса. Когато гражданската война през 90-те години на миналия век разкъсва страната, Джокович се запознава с болката и страданието и това го научава да иска да печели на всяка цена. Лека полека Джокович се превръща от бежанец в титан на тениса. През 1999 година той е на 12 години, а Белград е бомбардиран. В продължение на повече от два месеца неговото семейство се събужда всяка нощ, бяга от бомбардировките в мазето на дядо му. „Беше трудно да се концентрира човек. Толкова дълго без истински сън”, споделя Джокович.

Една нощ ще остави незабравим спомен за Джокович, който я описва в книгата си „Serve to win“ (в превод: Сервирай, за да победиш”). Семейството отново бяга от дома си, за да потърси защита в мазето на дядото. Малкият Новак е немощен и пред него вървят бащата Сърджам, майката Дияна и братята му Джордже и Марко. „Зад мен чух как нещо разкъсва въздуха. Лежах на земята, когато видях как над покрива над къщата ни се показва бомбардировач F-117. Имах невъобразим страх и наблюдавах как от бомбардировача бяха пуснати две лазерно насочващи се ракети. Те бяха насочени към моето семейство, моите приятели, моите съседи – всичко, което познавах. Не спрях да треперя цялата нощ”, разказва Джокович. Семейството му преживява тази нощ и бомбардирането на Белград. „Войната ни направи по-издръжливи. Опитвам се да запазя този спомен като нещо позитивно”, споделя още Ноле. Освен това той играе по всяко време, тъй като по това не се провеждали учебни занятия, и всяка свободна секунда тенис. Той отново посещава понякога стената, в която ежедневно удрял тенис топки. Изстрели от патрони са оставили следи в нея.

На 13-годишна възраст Джокович е изпратен от родителите си в Мюнхен в тенис академията на Ники Пилич. Новак бил уверен и правил това, което най-добре можел, а именно да играе тенис. На всеки два-три месеца се връщал в Сърбия, за да посещава родителите си. 

През 2007 година постига най-големия си успех дотогава, след като побеждава последователно Анди Родик на четвъртфинал, Рафаел Надал на полуфинал и Роджър Федерер на финала, за да спечели първия си турнир в Монреал. Тогава за първи път след 1994 година отново се удава на тенисист да победи в рамките на един турнир от сериите „,Мастърс” най-добрите трима в актуалната световна ранглиста. През 2008 година Джокович печели и първия си турнир от „Големия шлем” – Откритото първенство на Австралия. Оттогава сърбинът е спечелил още 9 титли от турнирите на „Големия шлем”. Сравнено с това, което Новак Джокович е преживял като момче, отпечатъкът на един турнир от „Големия шлем” е изчезващо малък. В колекцията на Ноле липсва единствено трофея от Откритото първенство на Франция – „Ролан Гарос”. Това обаче е въпрос на време за човека с неутолимия глад за победи.