Сирийските бежанци, които от три дни са обсадили три района в турския град Одрин, очакват Гърция да отвори границата си и оттам да се насочат към Европа, ситуацията засега е спокойна, предаде специалният пратеник на БГНЕС Вилдан Байрямова.

Над 1200 са сирийците, базирани край магистралния път за Истанбул недалеч от Одрин. Снощи от тяхната група са се отделили 50 мъже, жени и деца, и са пристигнали при своите на автогарата, където очакват и изгонените от Истанбул вчера 500 мигранти да се присъединят към тях. Вървят пеша по дългите пътища през горите и ливадите на държавата, която се опитва да им покаже добрата си страна и гостоприемството си, но прави всичко, за да ги убеди да се завърнат по родните си места.

Около 600 души, сред които много деца, блокирани на автогарата, са пристигнали от сринатия Алепо. Те са обсадили тревните площи около административната сграда, от миниатюрни палатки излизат по 6-7 души, други продължават да спят под открито небе, завити в одеяла с логото на Червения полумесец. За контакт с тях и за снимки се чака появата на полицейския комисар, за да разреши достъпа на външни хора. Денят на стотиците зъзнещи от нощния студ хора започна тихо, полицаите струпаха кашони с хляб и сладки, минерална вода, санитарни материали и започнаха да ги раздават на чакащите. Тишината изглежда повече от странна на това място при наличието на толкова много бебета и по-големи деца, чува се само бученето на автобусите. Говорят толкова тихо, сякаш грамадната умора от дългите преходи е затиснала гласовете им. Мъжете са на различна възраст и сами търсят на кого да изповядат болката си. Жените се крият от обективите и избягват разговори.

Али Йезен е на 20 г. и иска да се махне час по-скоро от Одрин. „Дойдох от Алепо в Бурса и после се озовах в Одрин, на един хвърлей от границата, но не я отварят. Вървяхме пеш през цялото време, нямаме документи, къщата ни е напълно разрушена от бомбите на Асад. Той обърка света и е виновен за всичко, което виждате сега“, каза Али и посочи към рояците хлапета. Дни наред са вървели с чичо си и трите племенника по пътищата, нямат никакви документи. Хиляди са онези, които избраха придвижването си към Европа не по море, а пеша, страхът от удавяне е огромен, допълни младият мъж.

Нидал Осман на 32 г. също е от Алепо и също е част от дългия керван на бежанците в Одрин, пристигнал е с 3-те си невръстни деца и съпругата. Няма никакво значение дали ще се установя в Германия, Франция или Великобритания, повярвайте ни, наистина бягаме от ужаса на войната, каза той. Ако не ги пропуснат през гръцката граница, пред тях остава единственият вариант да доплават по море до Европа. Муаффак Тооми разказа, че трафикантите по море са поискали само от чичо му 6000 евро, иначе тарифите им варирали между 1000 и 2000 щатски долара на човек. „Искаме един по-хубав живот, затова сме тръгнали. Две години учих в медицинския университет, мечтата ми е да стана анестезиолог, но войната скъса всичко. Сега надеждата ми е да се добера до Норвегия и там да продължа образованието си. В Европа всичко е хубаво, но пътищата ни за там са затворени, поне засега“, коментира той. Хасан Хамо е от 4 г. в Турция и се мести от град в град, но повече не издържа на ниското заплащане, което било достатъчно само за наема на квартирата и малко храна за трите му деца. В Алепо е бил фотограф, а в Турция го наемали за най-тежката работа срещу жълти стотинки. „На никого не пожелаваме да преживее войната и бягството. Искам да виждам усмихнати лица около себе си, но вижте тези хора – имат ли сили и причини да се усмихват? На 24 септември мюсюлманският свят ще празнува Курбан байрам, за нас няма да има празник, ние самите сме курбани на режима на Асад и на главорезите от Ислямска държава“, включва се в разговора 27-годишният Мухаммад Узбек. Той е от 2 години в Турция, живял е в Истанбул, където са се родили двете му бебета. Струва ми се, че ще пораснат по пътищата, докато търсим мястото си под слънцето, горчиво казва той. След 3-годишен престой в Бурса Мухаммад Салих вече е на 25 г., а още няма представа как ще се развие животът му. Или Гърция отваря границата си, или ще напълним джобовете на каналджиите, които с лодки ще ни прехвърлят по море, други варианти нямаме, уточнява младият мъж. Смъртта ни следва навсякъде и при всичките варианти на пътя към спасението, заключава Салих.

Местните власти са категорични, че няма да допуснат никой да пресече границата с България или с Гърция и осигуряват стоки от първа необходимост за настанилите се под открито небе в района. Около нашата граница е спокойно, няма засилен трафик на автомобили, но към ГКПП Капитан Андреево от българска страна опашката от чакащи тирове е поне 7 километра.