Армията на Хитлер провеждала своите операции на „блицкриг“ срещу Полша и Франция, като по време на тях войниците на Третия райх били под въздействието на метаамфетамин, който предизвиквал у тях чувство на еуфория и непобедимост, държал ги будни. Това твърди нова книга за използването на наркотици по време на Втората световна война.

В „Пълно опиянение“, която беше публикувана в Германия миналата седмица, Норман Олер разкрива ключовата роля на базирана на метаамфетамин дрога, произвеждана от 1937 г. от нацистите под името Pervitin и разпространявана за употреба от въоръжените сили. Лекарството е произвеждано като стимулиращо хапче, имащ за цел да се бори със стреса и с умората и създава чувство на еуфория. "В началото армията не осъзнава, че Pervitin е наркотик, войниците смятали, че да го употребяват е все едно да пият кафе", обяснява Олер. Но нацисткото ръководство е било съвсем наясно със значението на Pervitin като стимулиращо средство по време на сражения. След като било изпитано през 1939 г. по време на инвазията в полша, германската армия поръчала 35 млн. таблетки за войниците си преди да се отправи срещу Франция през пролетта на 1940 г., пише в. "Индипендънт".

Инвазията във Франция шокира света. За четири дена танковете на Хитлер превзеха повече френска територия, отколкото германските войски успяха да завоюват за четири години по време на Първата световна война. Pervitin помогнал на нахлуващите нацисти да стоят будни, да продължават настъплението и, в същото време, да се чувстват във великолепно настроение.

Олер стига до своите разкрития след месеци проучване на военни архиви в Германия и САЩ. Историци казват, че неговите разкрития ще променят ще променят досегашните представи за военновременната военна роля на Германия. „Фактът, че „светкавичната война“ е била война, подхранвана от лекарства, още един път развенчава теорията , че германската армия е била „чиста“,“ казва германският историк Ханс Момзен.

Говори се, че генералът от Втората световна война Ервин Ромeл, известен и като „Пустинната лисица“, е консумир Pervitin, все едно това е бил „всекидневния му хляб“. Той беше награден от Хитлер като командир на танкови войски за инвазията във Франция.

Олер обяснява как нацистите са отхвърлили ободряващи наркотици като кокаин, опиум и морфин, които са били достъпни в Германия през 30-те години на миналия век и ги били обявили за „еврейски“. Химиците на Третия райх били окуражавани да открият алтернативен стимулант, по-удобен за арийската висша раса. Нацисткият химик Фриц Хаушилд направил това с Pervitin. „Нацистите искали с Pervitin“ да се противопоставят на Кока Кола, така че хората го взимали, той действал и те изпадали в еуфория“, обяснява Олер.За да са сигурни, че милиони домакини на вътрешния фронт няма да останата без дрогата, нацистите даже разработили шоколад, съдържащ наркотика. Книгата дава подробности върху ролята на д-р Теодор Морел, личния лекар на Хитлер. Авторът разкрива, че Морел успял да прикрие факта, че е евреин, като влязъл в нацистката партия преди войната и се сдобил с нови документи за самоличност. Твърди се, че Морел направил Хитлер напълно зависим от наркотици, превръщайки го в истински наркоман по времето, когато тай извърши самоубийство в берлинския си бункер през 1945 г. Олер получил достъп до бележки на Морел, които разкриват, че лекарят направил на Хитлер 800 инжекции за период от 1 349 дни. Също така от значения са разкритията на Олер за растящата зависимост на Хитлер от наркотик с името Eukodal – болкоуспокояващо с двойно по-голяма сила на въздействие от морфина. Стана известно, че преди срещата си с Мусолини през 1943 г. на Хитлер първо му бил даден наркотика. Срещата била в момент, в който Италия обмисляла да се оттегли от съюза с нацистка Германия. След две инжекции Eukodal iнацисткият лидер се почувствал в толкова добро състояние, че успял да убеди Мусолини да остане съюзник на Германия.