Три месеца наши политици са разпитвани в Подмосковието

Cедем десетилетия след края на Втората световна война съветските архиви остават затворени за историците. В Европа и САЩ документите отдавна са разсекретени, а в Русия са под ключ.

Наскоро Симеон Втори заяви пред CNN: “Само архивите в Москва мълчат за смъртта на баща ми.” Става дума за загадъчната кончина на цар Борис III.

Същото важи и за 9 септември 1944 г. Три месеца след превратната дата български политици са разпитвани в Подмосковието. Много заблуди и откровени лъжи ще бъдат развенчани, ако показанията им излязат на светло.

Спомените на

Константин Муравиев

са единственият

документ

за случилото се

Той е министър-председател на последното правителство преди окупацията на страната от Червената армия. Кабинетът управлява една седмица. Разпуска Народното събрание и амнистира политическите затворници. Започва изтеглянето на нашите окупационни войски от Сърбия и Гърция.

На 5 септември късаме дипломатическите отношения с Германия. Същия ден СССР ни обявява война. На 8 септември червеноармейците минават Дунава. На 9-и е извършен държавен преврат начело с професионалния превратаджия Кимон Георгиев.

Започват масови репресии. Арестувани са регентите, министрите и депутатите. Константин Муравиев е прибран в Германската легация на ъгъла на “Патриарх Евтимий” и “Граф Игнатиев”. Тогава тя е щаб на съветското командване, сега е нотариат.

“Стягайте се бързо

за дълъг път!”,

нареждат му в началото на октомври. “За кратко време ние бяхме вече на летище Враждебна - разказва бившият премиер. - На външния край на една от пистите беше застанал доста голям пътнически самолет. Отправихме се към него. Поканиха ме да вляза. Вратата се силно затвори зад мен и аз останах сам в самолета.”Археологът Богдан Филов (вляво) поздравява с жеста на древните цезариАеропланът е двумоторен американски “Дъглас”. “В корпуса - описва машината Муравиев - имаше инсталиран голям допълнителен бензинов резервоар, знак, че ще пътуваме дълго, без кацане. В средата - огромен сандък с държавни книжа, всичко добре затворено и запечатано.”

Никой не знае какви тайни крият тези документи. Какви истини могат да разкажат и как могат да пренапишат историята!

Георги Димитров

си е поръчал

ракия и кашкавал

“Встрани бяха наредени около сто щайги “болгар” и в един ъгъл две пратки: една кошница бутилки със сливовица и пакет с две пити кашкавал балкански, като и на двете имаше поставен надпис: “На др. Георги Димитров дар от ЦК”, свидетелства Муравиев.

Гроздето не е за героя от Лайпциг, той го консумира само във ферментирало състояние. От “болгара” по време на полета зоба някакъв узбек, охрана на нашия политик.

“Още отначало започна да яде грозде и през цялото пътуване не продума ни дума”, спомня си той.

Константин Муравиев е настанен във вила в Подмосковието. Когато времето застудява, го местят в зимна квартира. Казват му, че ще го срещнат с други български политици. Досега са ги държали разделени, за да не влизат в конфликти.

Богдан Филов,

Добри Божилов,

Петър Габровски,

Първан Драганов

и още неколцина бивши управници са в групата. Тук е и княз Кирил Преславски. “Филов ме гледа сърдито, князът изглежда откъснат, сякаш се намира сред облаците. Останалите мълчат или поздравяват студено”, описва поведението им Муравиев.Константин Муравиев оцелява и оставя мемоари.“После разбрах хладината им. Те мислели, че съм докаран в Русия, за да бъда свидетел срещу тях, когато ги съдят”, обяснява той.

Знатните пленници убиват времето с четене и карти. “Най-много играеха при регентите, като понякога в играта вземаха участие и съветски офицери”, разказва Муравиев и дава подробности: “Играеше се обикновено префа, преферанс, бридж и понякога покер. Филов, Михов и Драганов минаваха за майстори.”

Ген. Никола Михов

правел най-добро

впечатление

“Управлявахме и загубихме - признавал бившият регент. - Следователно отговорностите са наши и ние трябва да ги понесем с достойнство. Ще съм доволен, ако се разберат от обществото два въпроса: първо, че не съм бил много германофил и не съм спомогнал с нищо България да тръгне из този път. Аз вярвам, че царят и Министерският съвет са решили да се наредят на страната на Германия - 10% по свой почин и 90% под угрозата на Хитлеровите мълниеносни бронирани дивизии.”

“Моята отговорност е, че аз продължих тази пагубна политика”, слагал ръка на сърцето си генералът.Дора Габе е дъщеря на руски евреинНай-противен бил Добри Божилов. “Къс и дебел човек, с теме на главата си като двугърба камила”, портретува го Муравиев.

Добри Божилов

имал тефтерче

като Филип Златанов

“Божилов - сочи Муравиев - вписвал в специална тетрадка всички ходатайства, правени от негови колеги, депутати или частни лица, и когато е потрябвало, той е напомнял за това. За да държи в ръка министрите и бюрото на Народното събрание, които ползваха държавни коли, той си запазил правото сам да им отпуща бензин.”

“Слушай, драги! Струва ми се, че твоят шофьор краде, защото този месец си изразходвал много бензин”, намигвал Божилов на оня, който шава без негово позволение.

Най-трагична е фигурата на Димитър Шишманов. Талантлив белетрист с европейско присъствие, той има нещастието да е външен министър в кабинета на Добри Божилов.

“Шишманов

четеше много,

мечтаеше

или дремеше”,

пише Константин Муравиев.

“Понякога изглеждаше околната среда с презрителна усмивка, но не казваше нищо. Пиеше много: колкото му паднеше и колкото можеше. Това му служеше като упойка”, добавя очевидецът.

Съзнавайки своята обреченост, писателят се изповядва: “Аз вървя към примирение, примирение със смъртта. Човек знае, че ще умре, но обикновено това му се вижда далеко, в мъгла, незаслужаващо да спре мисълта му. Аз виждам смъртта близо. Искам и се старая да привикна с нея. Сполучил съм донейде да я гледам вече като нещо естествено. Като дойде, надявам се, че няма да се сепна.”

Проф. Дочо Леков разказваше, че когато готвели академичния “Речник на българската литература”, поискали разрешение да включат Димитър Шишманов в него.

“Няма такъв български писател!", отвърнали литературоведите с пагони от ЦК на БКП.

Мемоарите засягат и смъртта на цар Борис III. Княз Кирил разказва за брат си: “Хитлер го много измъчваше напоследък и след поредната среща той се върна отчаян. Реши да се изкачи на Мусала за разтуха. Когато се връщахме от екскурзия, той слезе от върха по една пътека, по която рядко рискуваха да слизат и опитни планинари. Аз го придружих, като вървях встрани и го молех да тръгне по нашия път. Но той ми се скара и продължи да се излага по стръмнината. Имах впечатление, че той търси смъртта си като Алберт Белгийски.”

Крал Алберт I е вуйчо

на Борис, загива в

Ардените през 1934 г.

“И тогава, още на обеда - продължава Кирил, - той почувства първото по-сериозно предупреждение на сърцето. Току-що бяхме седнали да закусваме, когато му стана лошо и той силно пребледня. Спуснахме се да му помогнем, но той махна с ръка и прошепна, че щяло да му мине, както и друг път. Глътна едно хапче.”

Българите искат

съд в Русия

Съветските служби се отнасят коректно с българските политици. Това им внушава, че е по-добре да бъдат съдени там, отколкото у нас.

“Аз не мога да понеса този срам - просълзява се ген. Михов. - Ние сме българи, управлявали сме България и там трябва да дадем сметка за нашите дела и да понесем наказанието, което ще ни се наложи. Аз искам да се завърна в България, макар и да зная какви са нашите политически нрави.”

“Ако ме чака куршум

- български да е

и да легна на българска земя!”, козирува генералът.

Муравиев обещава на патриота да говори с Богдан Филов относно мястото на правораздаването. “Филов - документира той - не скри намерението си и поясни, че той не бяга от отговорност, но от злобата на безотговорни хора у нас, които се ръководели от най-ниски страсти и инстинкти. Това той вече бил предвкусил в България и не очаквал нещо по-добро. Предпочитал руското правосъдие, защото се уверил, че в тази земя имало правов ред, строга отговорност за делата на всекиго и човещина, която го изненадала.”

Нашите се прощаватс “Непобедимата Москва”. На връщане те са натоварени на автобус. Машината потегля и охраната запява:

Страна моя, Москва моя,

никем непобедимая…

“Гледам - пише Муравиев - Филов, Михов и други пеят с цяло гърло. Автобусът ехтеше от силните гласове и замръзналият сняг не се чуваше вече да скърца под тежките гумени колела…”

На Южната гара нашите се качват на специален влак, с който пристигат в България. Тук ги чака така нареченият Народен съд. Всички са осъдени на смърт и екзекутирани на 1 февруари 1945 г.

Само Константин

Муравиев получава

доживотен затвор

През 1955 г. е освободен, следващата година е въдворен в Белене.

Оцелелият Муравиев има възможност да остави мемоари. Те са завършени през септември 1963 г. Към тях трябва да се отнасяме с едно наум, защото са писани в тоталитарно време под милиционерски контрол.

Автентичните свидетелства за случилото се в Подмосковието още се спотайват в съветските архиви.

Дора Габе попада под ударите на Закона за защита на нацията

Законът за защита на нацията е най-позорният в историята на българското право. Той е продукт на външен натиск и домашно безгръбначие.

Автор на закона е Петър Габровски, министър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Богдан Филов.

“Искам да ви разкажа, че вината за това не е само моя - оправдава се той. - Филов ми възложи да изготвя закон против евреите, без да влиза в подробности. Това му бе поръчано от германците. Аз виждах несъобразността и лошите последствия от такъв закон и затова отлагах приготвянето му. Филов ме запита два-три пъти дали е готов законът и аз намирах някакви обяснения, за да оправдая забавянето му.”

Габровски обаче

не се мае,

топи перо

в мастилницата

и пише:

“От еврейски произход са лицата, на които поне един от родителите е евреин.” След това узаконява, че нямат избирателно право, не могат да заемат държавни и общински служби, а във войската са трудоваци.

Заради народното здраве българите няма да сключват брак с евреи и да осиновяват еврейчета. На евреите пък е забранено да държат българска прислуга. За в бъдеще те не могат да се установяват в София, няма да заемат ръководни длъжности и да участват в обществени поръчки.

Това са само част от рестрикциите.

Античовешкият закон е приет от Народното събрание, утвърден е с указ на 21 януари 1941 г. Мнозина интелектуалци попадат под него. Сред тях е и Дора Габе. Поетесата е дъщеря на руски евреин, емигрирал у нас след Освобождението.

Била е омъжена

за литературния

критик Боян Пенев

Каква е Дора Габе? Еврейка, българка или някаква смесена порода според етническата схема на Петър Габровски.

На 27 март 1942 г. Богдан Филов записва в дневника си: “На вчерашното заседание бе поставено за разглеждане и едно законодателно предложение от Деян Деянов и др., с което се целеше да се изключат от санкциите на Закона за защита на нацията проф. Фаденхехт, г-жа Малинова и Дора Габе. Мнозинството обаче го посрещна враждебно и то не можа да мине.”

Йосиф Фаденхехт е виден юрист, а Юлия Малинова е съпруга на известния политик Александър Малинов. И двамата са с еврейска кръв.

Антисемитската

атака не е за

чистотата на расата,

а за обсебване на еврейските имоти. Лавина от далавери следва закона на Габровски.

Съпругата на Богдан Филов, която също си води дневник, пише на 4 февруари 1943 г.: “Някой си инж. Писамов, богат човек с апартамент, взел голям еврейски - евтино, а дал своя под наем само защото бил роднина на Божилов и се вредил.”