Cамо три месеца преди да навърши 83 години, в 0,30 часа на 6 септември, неделя, почина академик Румен Скорчев. Не издържа сърцето му - препълнено от доброта, талант, любов към човека и с много нови творчески идеи и планове. За есента подготвяше голяма изложба.

...Беше през 1996 г. Един ден видях художника и съпругата му Ели на спирката срещу блок 1 в кв. “Стрелбище”. Приближих се и му казах: “Здравейте, г-н Скорчев. Много харесвам творчеството ви и искам да се запозная с вас.” Той ме погледна леко учуден и подаде ръка. Така освен съседи (Скорчеви живеят в блок 2), станахме и приятели. Смея да кажа, от тези, за които Валери Петров казваше “приятел пръв”.

Мисля, че

неслучайно
Господ си прибра
художника при
в Деня на Съединението


Румен обиколи целия свят, но обичаше и се чувстваше най-добре в родината. “Аз съм толкова заклет родолюбец, че винаги, отдалечен от България, желая да се завърна, да чуя птиците в двора ми, които ми напомнят за родното Търговище, да срещна приятелите, да не забравя предците си, с които се гордея...”, каза ми той в разговор през 2010 г.

Румен имаше разностранен талант - беше силен и в илюстрацията на книги, и в графиката, и в живописта. Беше прочел тонове литература и имаше невероятна обща култура. Бог го беше надарил и със сладкодумство и изживявахме изключително удоволствие да слушаме разсъжденията му за изкуство и култура, за история или разказите за пътешествията му.

Румен Скорчев е роден на 7 октомври 1932 г. в Търговище, после живее в Перник, където баща му е икономически директор на мините. Малко след като завършва гимназията в града, Румен е арестуван за “тежко политическо провинение” - нарисувал карикатура за Сталин, “бащата на народите”. Изпратен е да работи в мини “Перник” .

През 1957 г. се дипломира като инженер паркостроител. Завършва и “Илюстрация” в Художествена академия при проф. Веселин Стайков през 1964 г. и още през следващата 1965-а печели първата си международна награда: грамота от Международната изложба на книгата в Лайпциг. Специализирал е във Франция, Холандия и Италия. Стипендиант е в японската фондация Kokusai Koryu Kikin.

Само 6 години след дипломирането си Скорчев разкукурига българското художническо братство и отвори прозорец, през който светът погледна към българската култура. През 1970 г. неговата графика “Надежда” получава “Златния медал” на Второто международно биенале във Флоренция. Този успех на художника се смята за първи пробив на българското изобразително изкуство отвъд желязната завеса след 1945 г.

Румен рисува
един голям петел,


по който са се накачулили къщи и хора, изпълнени с плам и вдъхновение. Според регламента картината става притежание на галерията “Уфици” , единствената и досега българска творба там.

Веднъж попитах Румен какво се случва след кукуригането на митичния му петел? “Възвърна се вярата ми, че като млад художник мога да бъда с нещо полезен - отговори той. - Това лично мое събитие тогава съвпадна с един благотворен преврат в Съюза на българските художници и в цялата ни култура. Светлин Русев пое ръководството на съюза и всеки художник вече можеше да покаже доколко са му дарбата и акълът. Аз получих много покани за изложби и участия в световни биеналета, пътувах често, бивах награждаван, а и щастлив със семейството си, с приятелите и свободата да избирам творческия си път. Слава богу - не присъствам в ничии спомени за елитарни сбирки, сплетни и перверзии...”

Румен наистина бягаше от показността на светския живот. Най-много обичаше тишината на ателието си и предизвикателствата на бялото платно. И срещите с приятелите - в дома му в кв. “Стрелбище” или вилата му в Драгалевци - и дълги разговори по всевъзможни теми.

Скорчев правеше сериозно изкуство. И за това най-добре говорят фактите. Той има над 50 международни награди, между които два пъти Grand prix от световни биеналета. Шест пъти получава националните годишни награди за графика, илюстрация, рисунка и живопис. Негови картини са притежание на Националната галерия на Вашингтон, музей “Виктория и Алберт” - Лондон, Националната библиотека - Париж, Дордрехт музеум - Холандия, НХГ - България и др., както и на много държавни и частни колекции.

Имал е самостоятелни изложби в Мелбърн, Торино, Нюшател (Швейцария), Амстердам, Ню Дели (Индия), Париж, Виена, Люксембург, Хага, Кюрасао (Холандски Антили), Лусака (Замбия), Мюнхен и др.

От 1969 г. участва в международни биеналета, триеналета и световни изложения в Сао Паулу (Бразилия), Краков и Вроцлав (Полша), Флоренция, Биела, Болоня и Градо (Италия), Ибиса (Испания), Токио и Кочи (Япония), Москва и др.

През 1982 и 1994 г. е представен с творби в швейцарската енциклопедия Who’s Who in Graphic Art за приложната графика на ХХ век. Включен е в двутомното издание за 300 съвременни художници в графичното изкуство, издадено от Международния център за изкуство в Киото, Япония, през 1990 г.

Илюстрирал е стотици книги за деца и възрастни от български и чуждестранни автори: Омар Хаям, Леда Милева, Емилиян Станев, Карел Чапек, Гео Милев, Пабло Неруда, Лермонтов, Хуан Рамон Хименес, Теодор Траянов, Яворов, Братя Грим, Радичков и др.

Вписан е в
Почетния списък
“Х. К. Андерсен”


за книгата “Храбрите щурци” от Асен Разцветников. Има почетен медал от Министерството на културата на Русия за популяризиране творчеството на Пушкин.

През 2002 г. с режисьорката Галина Кралева заснехме за БНТ документален филм за Румен. На вечния въпрос защо рисува, той отговори: “Рисувам, защото се съмнявам” и това стана заглавие на филма.

Акад. Светлин Русев оценява художника така: “Румен Скорчев е от онези големи представители на на родната ни култура, които, от една страна, покриват и носят националното ни творческо самочувствие и, от друга - е далече от онази лесна шлагерна песен, която можем да чуем по всяко време на деня. Сложен и труден автор, категоричен и неуловим, класически завършен и нов като форма внушение...”

В библиотеката ми, подпрян на книгите, от доста време стои един ироничен автопортрет на Румен, който той ми подари и за който все не намирах време да рамкирам.

Сутринта в неделя намерих портрета паднал на пода. Вдигнах го и го подпрях на иконата “Свети Георги убива змея”. След няколко часа ми се обади съпругата му Ели с тъжната новина...

Сбогом, приятелю! Сбогом от мен и от цялото ми семейство, което ти обичаше и което също те обича. Помниш ли онзи ни разговор за Радичков (впрочем “разкукуригвам” е негов глагол), в който разговор ти каза, че за този голям наш писател не бива да се говори в минало време. Убеден съм, че и за теб и голямото ти изкуство нямаме право да говорим в минало време.

Опелото ще се състои в сряда от 15 часа в черквата “Света София”. Приживе той е пожелал да бъде кремиран и погребан в родния си град Търговище, на който от години е почетен жител.