Журналистката от регионалния вестник "Шуменска заря" Валентина Минчева изпрати до онлайн редакцията разказ за пътуването си с БДЖ от Варна до Шумен. Гневна и ядосана от условията на железницата, тя иска да сподели с читателите на нашия сайт абсурдите, които е изживяла. Публикуваме текста й без редакторска намеса, пише 24 chasa.bg.

На 2 септември имах неблагоразумието да реша да пътувам от Варна за Шумен с пътническия влак, който е с начален час 17,30 часа. В чакалнята вече имаше група пътници, закупили билети за същия маршрут, но с начален час 17,15, неосъществен по технически причини, както ми разказаха.

Младежи със студентски карти чакаха нервни в лятната жега, ядосани от обяснението на жп служителите, че нямало локомотив за бързия влак в 17,15 часа и е възможно това да се повтори и с пътническия влак 20166, който изминава разстоянието от 100 км за два часа! Пътнически или бърз, влаковете от Варна до Шумен пътуват толкова време, а експресът – час и половина!

Абсолютен„Ориент експрес”, но без лукса.

На гише „Информация” на гара Варна млада служителка мълчеше като риба и не отговори: ще тръгне ли пътническият влак по линията Варна-Шумен. Купихме си билети на късмет.

На билетната каса колежката й каза: „Защо пък да няма?"

На първи коловоз три новички вагона ни чакаха. Качихме се и два часа стояхме, защото както обясниха служителите, няма локомотив.

„Чакаме машина” – беше отговорът в летния задух. Най-после от Русе пристигна влак, чийто локомотив беше прикачен, за да потегли нашата композиция от три вагона с 30-40 пътници и двама кондуктори за разкош. В купето бях с капитан на товарен кораб от Рига, акостирал на брега на Езерово, на 15 км от Варна. Той се чудеше как ще стигне в тая суматоха до кораба си и на края ядосано го напусна, разпитвайки за таксита. След него влезе украинка, омъжена в Белослав, която всеки ден пътува до Варна, защото градчето агонизира от безработица и глад.

За два часа втасахме в купетата без адекватна информация. Младежи започнаха да блъскат по стените на влака от гняв. Роми, турци и всякакви други представители на малцинствата ругаеха на своя език.

Почти като във Вавилонската кула, където хора от всички националности търсят помощ след потопа, но за БДЖ, наистина това е потоп!

Както си признаха изтормозените от проблеми униформени служители на жп гара Варна, по-добре да няма железница, защото „машините се чупят, липсват машинисти, предстоят съкращения...”

Нашият „булгаристан дилижанс” пристигна към 23,30 часа на гара Шумен. Четири часа транспортно приключение с БДЖ! Четири часа баби, майки, младежи се надвикваха по телефоните със семействата си, за да обясняват закъснението си. В нощната пустош се влачихме като в безназеждна степ, без светлинка и надежда от гара на гара, където видяхме по пътник-два, служител, кучета и лампи за перона.

Мъж пред пенсия извика: „България е тъмна и мъртва! Никой не мисли за народа. Режат лентички за магистралите, но ние, бедните, нямаме автомобили. Няма локомогиви за влаковете, дори и фалконът на правотелството аварира! Кой кара влака на България? Да отидем сега от тук направо на урните и да видят кой за кого ще гласува...”

 Транспортният министър Ивайло Московски беше един от спътниците на премиера Борисов, който „кръстен” със „свещената вода” от аязмото в Плиска. Колко древни извора трябва да открием, за да „оправим” България според предсказанията на Ванга? Кога ще разберем, че крайпътният възел „Диамант” край село Белокопитово до Шумен е гордост за родните магистрали, но по него не „летят” лимузините на всички данъкоплатци? Младите разчитат на БДЖ, защото прехождат от родните си места за вузовете и фирмите във Варна. Автобусните билети и карти не са по джоба им, живеят със стотинки. Старите споделят, че в селата им влиза само веднъж през деня автобус и трябва да преспят при роднини, ако искат да отидат да си видят къщите.

Докато влакът стърже релсите в уморената нощ, пътник попита: „В коя европейска страна държавната железница продава билети за влак, който няма локомотив? Ще се качи ли министър Московски на влак, който преминава 100 километра за два часа? Ще го хванеш за фалкона!”

В подлеза на жп гара Шумен пътниците се промъкнаха по изронените стълби в тъмнина, в която могат да ти посегнат на всичко, ако нямаш компания. За инвалидите там е самоубийство! Мизерия, воня, безнадеждност... Това виждат и нещастните туристи от международните влакове, които надничат от спалните си вагони и ни възприемат като Третия свят.

И за да не мислите, че това е художествен разказ по чужда история, изпращам фотокопие от билета, с който пътувах.