Легендарната комедийна актриса Джоан Ривърс, която ни напусна преди година, си беше пожелала на погребението й Мерил Стрийп "да плаче на пет различни диалекта".

Въпреки че шеговитата идея на Ривърс за това как да създаде драма става още по-забавна от това, че не е трудно да си представим как Стрийп приема предизвикателството, тази идея не е абсурдна - наистина на различните езици звуците от плач се изразяват по различен начин.

Ако е на финландски език, плачът на Мерил Стрийп би бил описан с "биааа", на испански - с "буа". На френски хлипането се описва с "уен". На японски звуците от плач се описват с "шику-шику",

Това е част от нещата, описани в книгата на илюстратора Джеймс Чапман, който събира пари за публикуването й в "Кикстартър".

Чапман от много време подържа "Тъмблър" акаунт, в който всяка седмица слага илюстрации на това как се описват всякакви звуци в различните езици по света.

Очарованието на Чапман от странностите на звукоподражанието в различните държави се споделя от много фенове. Позитивната реакция окуражила художника да събере най-добрите илюстрации в книга, която е озаглавена "Как се киха на японски".

Впрочем, отговорът на този въпрос, т.е. японският еквивалент на нашето "апчих", е "хакушон". На немски, корейски и турски кихането се описва съответно с "атчи", "ейчи", и "апсу".