През 1997 година с Кольо Добрев бяхме при президента Петър Стоянов с две папки – за оставка и за кабинет. Много от министрите в списъка за кабинет бяха заставени да се откажат. Имахме кабинет, който бе подготвен само от партията.
Това сподели днес президентът от 2002 до 2012 г. Георги Първанов, който бе гост на Младежката историческа общност и дискутира по темата "4 февруари 1997 г. Барикади, съгласие и разум (исторически анализ – 17 години по-късно)“. Срещата се проведе в Студентски град.

”Тази зима на 1997-а бе много тежка. Стана така, че близо 40 дни живях на Позитано. Спах на едно канапе, нямаше парно. За това време Кольо Добрев отслабна с 13 килограма, а аз свалих 8. Какво ли не преживях тогава. Един от най-тежките упреци, които получих, бе колко ви платиха? Много хора съветваха Добрев да направи кабинет, макар и за 2-3 дни, след което да подаде оставка. Все пак решихме, че няма да направим правителство. Видяхме се с президента Петър Стоянов и отидохме при него с две папки. В едната бе оставката, а в другата имената на министрите за сформирането на кабинет. Голяма част от министрите в него бяха заставени да се откажат. Всички имена вътре бяха от партията. С оставката предотвратихме да има кръв и гражданска война”, върна лентата назад Първанов.

Попитан как ще коментира твърденията, че Кольо Добрев е сключили взаимноизгодна сделка с Иван Костов, Първанов отговори: “Това ме обижда! За каква сделка може да става въпрос? Стъпката ни тогава бе най-добрата за България, защото предотвратихме това да има кръв. Колко пъти след това Иван Костов ме плашеше със съд? Колко пъти сме имали големи различия? Вярно, че тогава към мен се обърнаха хора и ме нарeкоха предател. Това бе най-мекият израз, с който ме заклеймяваха. Мина се обаче време и се разбра, че е трябвало така да стане. Изводът за мен е, че ако управляваш добре, може да изкараш 2-3 мандата. Ако не, сядаш на пейката. Тогава обаче имаше и диалог. Не е като сега, когато целта на едните е да свалят от власт другите. По-късно Костов ми се обади, за да съгласуваме действията си като нация срещу бежанците от Косово. Казах му, че има пълната ни подкрепа. Така решихме да подпомогнем построявaнето на лагер в Македония и спряхмe вълната да дойде в България. Съгласието по националния въпрос бе работещо. Мога да кажа, че датата 4 февруари откри пътя за модернизацията в българската политика.”

Президентът е увeрен, че Кольо Добрев е пример за подражание и неговата постъпка не трябва да се забравя, а трябва да служи за пример за държавническо поведение. “Кольо Добрев е абсолютен пример за подражание. Същото мога да кажа за Дертлиев, за Москов. България имаше нужда да се работи в интерес на хората и държавата. Добрев бе работохолик. Имаше и отличен външен авторитет. Тогава у нас дойде на служба американският посланик Боулън. Тя имаше много добро мнение за Добрев и си позволи да каже, че той би бил добър премиер. Позволихме си тогава да пуснем това нейно изказване в обществото. В тази години България бе в изолация. Похвалата за Добрев бе добра за нас”, припомни си още Първанов.

Той смята, че много от нещата, които са станали у нас впоследствие, са пряко свързани с развръзката от 4 февруари. “Включително и моето президентство може да се разглежда като следствие на това, което направихме на 4 февруари. Аз забелязвам, че са се оформили две тенденции - 10 януари и 4 февруари. Едното е разрушително, а другото е разумно. Тогава бяхме и по-открити. Сега нещата са много изопачени, защото властва омразата. Сега ставаме свидетели на това, че след като не можеш да управляваш, си измисляш враг и започваш да го нападаш постоянно. Не е нито нормално това, нито е добре”, добави президентът.

Георги Първанов е на мнение, че в момента не може да се проведе нормален разговор, а наблюдаваме едно срастване на лявото и дясното. “Сега виждаме, че законите се правят за отделни хора у нас. Парламентът и президентът са в конфликт. Държавният глава говори за референдум, за нова изборна система. Много тежко страдаме от липсата на приемственост, а това е много лошо. Не съм казал и една лоша дума за предишните президенти. 4 февруари е значим ден и е добре да го отбелязваме. Не е нужно да ходим на литургия като Бакърджиев и компания на 10 януари”, обясни още той.

Попитан какъв съвет би дал на Станишев, за да стабилизира кабинета, Първанов каза, че не може да му препоръча нищо, защото не го слуша, а прави всичко на обратното. “Спасението на правителството е в ръцете му. Ако то успее да се еманципира от партийните централи, ще работи по-добре”, завърши Първанов.