Експерти твърдят, че вероятността човек да бъде поразен от мълния е 1 на 1 милион. Въпреки малкия шанс е полезно всеки да знае как да се пази. Ето няколко съвета:

Първото, което е добре да знае човек, е на какво разстояние от него падат мълниите. За целта трябва да се преброят секундите от проблясъка на светкавицата до момента, в който се чуе гръм. Всяка секунда отговаря на около 330 метра. Така за 3 секунди разстоянието е почти километър.

Ако времето е по-малко от 30 секунди, човек незабавно трябва да потърси сигурно място, за да се скрие. Ако обаче е под 5 секунди, значи сме попаднали в обсега на мълнията. На мястото на падането ѝ интензитетът на електрическото поле е много висок и преминалият през тялото на човека ток може да предизвика тежки обгаряния, временна парализа или смърт.

Ако чуете оглушителният тътен на гръмотевицата заедно със синьото сияние на светкавицата едновременно, значи мълнията е паднала в непосредствена близост.

Как да се предпазим от мълния?

- При буря при възможност си останете вкъщи. Ако в дома си обаче имате алуминиева дограма, не е желателно да се допирате или да стоите в непосредствена близост до рамката на прозореца или вратата, тъй като в нея се индуцира напрежение, което може да ви порази.

- Ако все пак излизането е наложително и ви застигнат мълнии, потърсете къде да се скриете - постройка с мълниезащита например.

- Сигурно място за защита са превозните средства, тъй като те представляват своеобразен “фарадеев кафез” и докато сме в тях, няма опасност от директно или индиректно поражение от мълния. През лятото можете да се скриете и в каравана. Работа вършат всякакъв вид изцяло метални контейнери.

- Трябва да се избягват обаче сгради, отдалечени от други жилища, палатки и временни жилища в заселени зони, открити моторни превозни средства като велосипеди и мотори.

- Избягвайте открити полета. А ако се окажете на такова и сте в група, възможно най-бързо се разпръснете. Не бива да стоите на място, където най-високата точка да сте вие.

- Ако сте на открито, не лягайте и не докосвайте земята с ръце.

Клекнете, като плътно прилепите

нозе. Наведете главата си надолу

и притиснете колене до гърдите си. Със скръстени ръце обхванете глезените на краката. Дръжте се на разстояние от съседа си. При наличие на сух предмет, седнете върху него. Никога не бягайте - мълнията може да последва образуваното от вас въздушно течение.

- Не се крийте под единично дърво. Ако все пак няма друго наблизо, седнете със събрани крака, прилепени към гърдите, на най-малко един метър от дънера на дървото.

- Избягвайте да стоите в края на гората. Както и в подножието на хълм или около върха на хълма. Избягвайте и самотно стърчащи скали.

- Подходящи места за подслоняване са дълбоките пещери. Застанете най-малко на 3 метра навътре от входа и се старайте да има поне метър свободно пространство от двете ви страни. Не се подслонявайте близо или под надвиснали скални маси.

- Можете да се скриете и под естакади и мостове, но далеч от течаща вода. Най-добре въобще избягвайте близост до вода и речни брегове. Мълнията особено “обича” мокрите чакълести брегове на езерата и реките.

- Ако сте в море, езеро, река или дори басейн – бързо се насочете към брега,

излезте от водата и се отдалечете

- Ако сте на плаж, е добре да свиете и поставите в легнало положение плажните чадъри. Същото важи и за чадърите, които обикновено използваме при буря и силен дъжд - затворете ги и ги сложете на земята.

- Не се допирайте до метални предмети и огради. Не дръжте и метални предмети в себе си. Мобилните телефони, широките ланци, чадърите, риболовните пръчки и т.н. са често удряни от мълния, затова е добре да са на повече от 20-30 метра от вас.

- Избягвайте всякакви енергийни или метални кули - комуникационни, на линии с високо налягане, за отверстие и др.

- Бъдете изключително предпазливи, ако сте в близост до електрически линии, въздушни кабели, животински изпражнения, мрежи, железопътни релси и простори за дрехи.

- Стойте далеч от едри домашни животни – коне, крави, волове и т.н. Вероятността да ги удари мълния е по-голяма, отколкото при хората, поради възникващото по-голямо напрежение между предните и задните крака.