Pink Floyd е мъртъв, да живее Pink Floyd! За който не знае - това е най-великата арт- и прогресив-рок група на XX в.

За приближаващия край намекна още през есента на 2014 г. китаристът на бандата Дейвид Гилмор. Поводът бе излизането на последният албум на Pink Floyd "Безкрайна река", приет от феновете с противоречиви чувства. Продукцията бе, меко казано, слабичка, тип "автоплагиат", но какво друго да се очаква от ремиксирани записи, направени преди десетилетия.

Тогава Гилмор каза: "Това е последният ни албум. Нямаме какво повече да дадем на феновете ни". Но Гилмор все пак не каза: "Край!" Това той направи едва сега: "Pink Floyd вече не съществува. Дадох 48 години от живота си на групата. Това бяха години, изпълнени с музика, забавление, смях. Но вече всичко свърши. Извървяхме своя път, приключихме с това и ако се върнем обратно, това би било просто една имитация".

Кризата в Pink Floyd започва след напускането на Роджър Уотърс през 1985 г. - две години след издаването на албума "Final Cut", своеобразно продължение на култовия двоен албум "Стената". И двата албума де факто са албуми на Уотърс, който след като става соло, тръгва да обикаля света със "Стената". Колегите му издадоха два албума с марка Pink Floyd, при това доста добри, които де факто бяха албуми на Гилмор.

Уотърс се опити да осъди Гилмор, Ник Мейсън (барабани) и Ричард Райт (клавишни) за името Pink Floyd, но не успя. През 2005 г. двете фракции се помириха, вероятно уморили се да воюват кой е истинският Pink Floyd. Те дори изнесоха съвместен мини-концерт и още един през 2008 г., като този път поводът бе тъжен - смъртта на Райт. "Беше като реанимиране на мъртвец. Pink Floyd в пълен състав, но от зомбита", коментира Гилмор, считащ повторното събиране за грешка.